- Другарят Димитров умрял – измърмори татко.
- Как така? - подскочи мама.
- Дошло му времето, умрял - приключи баба.
- Сега какво ще правим? - проплаках аз.
- Пак ли ще се върнат фашистите? - попита голямата сестра. ...

Петък 13... наречен фатален,
празник е личен за мойта съдба,
може би странен, но и сакрален,
наднича щастливо във храма-душа.
С шепи събирам красивите думи, ...

- Чуйте сега, това е важно, всички, които в момента сте тук, за да четете, казвам ви напълно отговорно, че имате сериозни основания да се чувствате много по-умни от другите, които не са, защото... ами тия, дето не са го направили, просто не са наред! Кълна се, няма как да сте на по-подходящо място, ...

Сърце и разум пак са във война...
-Какво от туй, че пак ще си сама?
Нали не искаше отново да трепериш,
нали спокойствие поиска да намериш?
Не страдай, не кърви, недей се къса, ...

Земя свещена, скъпа моя родна,
на картата световна - малко петънце,
за мене си огромна,
неизбродна,
да те прегърна искам с двете си ръце! ...

"Какво е бъдещето? Какво е миналото? Какво сме ние? Каква е вълшебната субстанция, която ни обгръща и скрива нещата, които са най-важни и необходими? Живеем и умираме, обградени от чудеса."
Наполеон Бонапарт
Въпрос на собствен избор ли е живот и начинът, по които той се стича, или само когато грозде ...

Събличай ме, събличай...
Всичко в мен развличай.
С парещи ръце докосвай,
с нежни устни омагьосвай.
Не спирай, докосни ме ...

МАЙСКИ СНЯГ
Вредом всичко зеленее -
поле, дървета, речен бряг.
Отдалече се белеят
храсти, посипани със сняг. ...

Пиедесталът
с грохот се пропука.
А така се молех дъжд да не вали!
В краката ми се сипят
мъртви пеперуди. ...

Това е стих, а не целувка.
Със него няма да даря
дори и сянка от преструвка
за някакво "Благодаря."
Това е стих, а не прегръдка. ...

Тя беше ангел -
малка и бяла...
Минали са 100 години,
а тя и с миг не бе остаряла.
Тя беше ангел!!! ...

Християнски символи
1. Котвата
Кръст във формата на котва се среща в изображенията, рисувани от ранните християни върху стените на катакомбите. Котвата се смята за знак на устойчивост и надежда. Кръстът – котва, e комбинация от два символа — кръст и полумесец, и символизира раждането на Христос от т ...

Когато утрото отърси от себе си росата
и сълзите се изпарят от него съвсем,
дъждът отново ще се промъкне от далечината
и ще направи деня свеж и променен,
а щом вятърът се реши да тършува из планината ...

Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...

Градът, във който труд кипи,
живее и се разцъфтява.
Като уханните липи
разнася дъх на мир и слава.
Тук, във този град хайдушки ...

Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна ...

Времето лети, времето не спира. Човек е неспособен да властва над него. Подчинява му се безусловно и играе по правилата му. То има едно донякъде милостиво, а от друга страна жестоко свойство - кара хората да забравят. Забравят и светлите, и черните дни от своето битие. Всяка изминала година заличава ...

В ямата
Аз лежа в дълбока яма,
няма кой да ме спаси
и сърцето ми го няма,
аз съм сляп и ням, нали?! ...

http://vbox7.com/play:5323da5e#_=_
Невъзможна нощ! Небе от айсберг.
Сред хиляди звезди от анасон
една луна, мистична като тайнство,
бе станала по-сива от сребро. ...

Адвокат Вескова излезе от нотариалната кантора позеленяла от яд. Тъп нотариус! Да се изразявала по-грамотно в акта! Дребнав човек – вместо да обръща внимание на спазването на основните правила, на важните неща, той ще я връща, че написала „парцал”, вместо „парцел” и „гъзопровод”, вместо „газопровод” ...

Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...

Знаеш ли? Животът бе по-красив, когато между нас нямаше лъжи. Когато приемах фактите и знаех, че болката ми е постоянна. Че тя всеки ден ще бъде в мен. Когато знаех, че държиш други ръце, че целуваш други устни, че друго тяло ти принадлежи. Да! Беше тежко. Не отричам, че и мен ме болеше, но тогава з ...

Когато с агне се гощават хората,
някъде край Ейвън,
във Страд, където плитка е водата,
той излезе навън.
После, ‘както те пожелаха’, ...

О, КОЛКО МНОГО
О, колко много недомилвани жени
са станали от брачното легло студено,
когато Изгревът от Изток румени
и всичко със любов е заредено. ...

Много хора стремях се да обичам.
Желаех с добрина да ги даря,
без в нищо да се вричам.
Пожари исках да разпалвам в тях,
без после в тях да изгорят. ...

Той
Вечер гасеше звездите
Тъмен беше
и сънуваше черни морета
и прекрачваше граници ...

Пропуснах ли нещо във тая игра
на нерви и страсти горещи?
Да, трудно ми беше да разбера
как в раздели превърнахме срещите...
Как внезапно и страшно, съвсем без следа, ...

ТИ БЕЗ МЕН
Ти без мен ще можеш ли да плачеш,
облегната на някоя скала,
коси, от вятър бурно разпилени,
душащи с писък твоята снага. ...

Всички хора са братя, но не всички по разум.
Но в едно съм сигурен -
имаме кръвна връзка помежду си
и това е Любовта.
Тя е универсален приемник и ...

Любови стари, много стари,
от минали години
реших да реставрирам.
Любови стари, помогнаха ми антиквари,
спомените неотминали ...

Липсваш в тишината моя,
в стаята ми тихо е без теб,
липсваш в тъмнината,
дланите ми стискат лед...
Липсваш под завивката ми тежка, ...

Приятелю
Ако се изгуби на трошички
в този гладен до Накъсването Свят,
своята правдивост не търси,
когато сам-самичък храниш Звяр. ...

Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...

Той бе за българи герой,
за турци страшен воин,
но съдбата му проклета
за българите бе свободата взета.
Ръка му бе същинска сабя дамаскиня, ...