ВИДА
Аз, Вида от рода Кубиар, съм родена в годината, когато починал кан Крум и синът му Омуртаг поел властта. Дъщеря съм на могъщия Ишбул, който беше кавхан на великия Омуртаг и на неговите синове. Семейството ни живееше в голяма, красива къща зад втората крепостна стена на Плиска. Освен двата ката ...

Омраза се процежда от налъмите,
налъмите са дървени обувки,
омразата убива като трън
и те предава като юдена целувка,
но любовта е смелост, ...

Тази нощ в съня ми пак беше.
Все така мил, сладострастен и нежен.
И в ръцете си силни държеше ме.
От желание силно болеше ме.
С топли длани косите ми галеше. ...

> "... Без всякаква вина, осъдени завинаги на изгнание."
>
>> Неизвестен емигрант
>> по времето на комунизма, преди смъртта си
Всяко докосване ...

Въпросната вечер се прибрах половин час по-рано от обикновено. Първата неприятност ме посрещна още от вратата на асансьора. Сблъсках се със съседката от долния етаж, Иванка. Тя по навик ме погледна хладно, и високомерно извърна глава, подсказвайки ми, че за нея, в животинската йерархия се намирам не ...

ГРАД ТОРОПО
На запад от Изумрудените острови океанът къпел бреговете на континента. Живописно по крайбрежието бил разположен красив и оживен град. Наричали го Торопо. Той притежавал една изключителна атракция, която го славела по света. В него се намирал цирк „Екзотик”, който бил известен с дресиров ...

Изгубен спомен
Изгубих спомена си рано аз,
там някъде в невръстно детство,
но оттогава не минава час,
търся знака му в книжното наследство. ...

Скъпернически отчупваш
още димящите залчета
и ги слагаш
пред мене на масата;
караш ме да се чувствам просяк, ...

Душите мъртви днес се скитат
по света - без обич, без любов.
През счупената призма на живота
светът изглежда зъл, суров.
Две души се срещат днес, ...

Ти отново разстилаш по мен с топлина любовта ни
и разпалваш вулкани от нежност във мойте очи.
И с морето от чувства дълбоко, дълбоко в съня ми
ти нахлуваш без милост и заливаш сърцето с мечти.
Аз отново съм мрак – и по твоята кожа изтичам, ...

Има дни, в които тишината истерично крещи,
а небето е нямо и празно, без птици,
няма полет, няма смях на мечти,
и дъжд кален в сърцето гробно вали.
Има нощи, в които си жив и не си, ...

Аз и ти,
Един свят без лъжи.
Аз и ти,
Усмихнати в дъждовни дни.
Аз и ти, ...

Дори да ни ядосват понякога близките
и сърцето ни яростно да негодува,
че не са такива, каквито ги искаме,
но те съществуват, но те съществуват...
Резки са думите. Боли понякога, ...

Ще дойда, ще приседна, кротко приласкана
в следобедния полумрак,
а ти, до мен застанал, ще попиташ -
"Защо стигнахме до тук? И как?
Ще търсиш отговори в мене, ...

Ти тук ли си?
Не чух да влизаш,
даже не похлопа.
Къде остави сянката от ада
и мириса на сяра да догаря? ...

По стихове на Марияна Вангелова и Музика на Яким Якимов (eratos)
проект, който включва тридесет и осем изпълнения
created year 2006
a synthetical art
Lyrics by Mariana Vangelova ...

дойде блага вест
... да разчистя душата
пепелта да изхвърля
въглени да разгоря
да ме опари ...

Дисидент
Лиричният герой Благой
участвал бил в афера тъмна.
Разпитвали го кой е той
по цяла нощ, докато съмне. ...

ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ
Ден последен
Днес времето беше прохладно. Слънцето не жулеше така силно, както преди. В спалната на Кло царуваше пълна тишина. Тя лежеше на широкото легло и преживяваше отново и отново миговете, прекарани на кулата в прегръдките на този силен българин.
Тя беше дошла тук с намерение ...

Докосни ме...
аз няма да се счупя, ако силно ме прегърнеш.
Но ако не искаш да останеш -
забрави ме!
... не ще дочакам да се върнеш! ...

Топлите нюанси на цветове
плават със собствени криле;
водени от невидими крале,
боядисват всичко нескопосано като дете,
но същевременно красиво като женското лице, ...

Четиресет камбани в душата бият... бият...
Четиридесет извора по глътка аз напих.
Четиридесет нощи със мен вълчица вие.
Четиридесет клетви аз преглътнах...
... и простих.

Аз съм архитект. Очакването е моят най-голям проект. Строя най-красивата сграда. И точно когато и последният детайл е завършен, точно когато седя отдолу, гледайки я с възхищение - готова и така величествена, точно тогава нейната току-що родила се злощастна съдба я връхлита земетресение и тя се срутв ...

Не ме е страх от вълните.
Не ме е страх да потъна.
Страх ме е от мечтите,
ще ме е страх да се върна.
Сега се боя да замина, ...

Аз не искам да бъда красивия спомен,
нарисуван потайно в сърцето.
Нека бъда вълната в прибой вълноломен,
гръм разкъсал плътта на небето.
В твоя сън не съм котва, пристанищно вярна ...

СВАСТИКА
-------------
Намерих дъно на гърне.
Глинена, прекрасна пластика.
Отдолу майсторски ръце ...

Как се разказва –
от сутрин до пладне,
че нищичко нямаш,
че в нищо не вярваш.
В килер запокитил ...

На полянка, сред горичка, За послушните дечица
край бълбукаща рекичка, купи медена родица.
под глогинка разцъфтяла, За мъжа си взе бастун
чудна къща се е свряла. от мустаче на ластун.
Скромна е като калинка, Шапчица от незабравка ...

Мой цветен дим,
единствен във водата.
Ти златна струя си за мен
през неувяхващия май в душата.
Покълналото в теб е листопад ...

Пясъчни кули
Каквото правя -
правя от душа,
затуй ръцете ми
години издържаха. ...

На крачка от това да се срина стоя -
емоционално и психически
и може би и физически,
тази борба за живот води точно
до това... ...

Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето,
а слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ми омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно ...