Колко много години – и отново съм сам,
колко много премина, а къде съм – не знам.
Сам родих се, когато, ах, когато се спрях -
и открих непознат, скрит в сърцето ми грях.
Има думи безлични, неразбрани дори, ...

Тъгувам...
и сребърната пепел на въздишката
тежи в душата,
там спомена от нашата любов лежи
и тупкаха в едно сърцата... ...

Роди се някога дете - момиченце,
роди се с неземна красота,
всички много го обичаха,
но не знаеха истина една.
То беше различно, ...

ОГЪН, ЛЕД, ПОЕЗИЯ
Събуден сутрин със сънени очи,
със спомен как пламък върху кожата гори.
Горящ, болезнен, но някак си приятен,
блестящ в очите ти – красив, невероятен. ...

Отдето иде Арнолда,
Лоренцо поел натам сега.
А аз следя ги с бинокъла - компютъра.
Стартирам отново... май.
Или все още си отдъхвам? ...

Една бълха с добър отскок
си завоюва пост висок –
в гривата на Царя се завря.
А после тъй се възгордя,
че обяви: И тъй, сестрици, ...

Някои са от лед,
други от коприна,
но всички са еднакви,
търсейки своята любима.
Тя те гледа с изумрудени очи, ...

Кукла ме наричат
заради грима ми –
очите подчертани,
миглите извити,
кожата почти перфектна, ...

Пиянски спомен...
Тиха музика се чува в далечината,
а аз съм на терасата и поглеждам към твоя град.
В едната си ръка държа кристална чаша, пълна с вино,
а в другата почти загасваща цигарата дими. ...

Възглавницата му мирише
на цигари - парфюмът
на съпругата му.
Потъвам във мълчание.

Нарича се "Полунощ" и е част от моите еротични стихове... Акварелът е на един вече познат ви майстор - Андре Коон.
Искрено се надявам да ви хареса...
Б.
Чаша вино…
Напълнена ...

Напразни надежди
надигат плахо глава,
тайни чужди кроежи
ги връщат пак в прахта.
И ето, те умират, ...

Нощта - безумен космос без звезди.
Дъждът отдавна секна – не пращи.
И в този космос мокрите павета
на булеварда мокър ми сияят, светят,
като компас, по пътя за дома, ...

Мрачни духове нахлуват във съня ми
и ме викат те на глас, водят ме
по кални калдъръми и всеки ден
заложник съм им аз.
И моля се, когато съм печален, ...

Когато гласа ти чух за първи път,
ти плени моя слух.
Без твоя глас тъжна бях
и ден и нощ ревах.
Рева, рева, текила пия, ...

ДВА ЧИФТА ХУБАВИ ОЧИ
Един поет –
безспорно по-известен
от мен,
но също луд по две очи ...

Обичах. Имах. Получавах. Давах.
Търсех. Намирах. Докосвах. Изгарях.
Желаех. Мечтаех. Сънувах. Копнях.
Усещах. Тръпнех. Целувах. Живях.
Чаках. Надявах се. Гонех. Достигах. ...

Дантела и сатен. Тъга
нашепват бисерни сълзи,
събрали в същините си
есенция от паднали звезди.
Капка по капка. Коприна. ...

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...

От водите мътните, калните.
Непристойно потъна, приля се сред тях.
От брега не остана прашинка.
От небето не стига до дъното лъч.
Ти не знаеш чие отражение гледаш. ...

Хиляда пъти си повторих:
„Ще те забравя и това е!”
Сърцето сложих си в окови,
но чувам днеска как ридае...
А вчера с леките момчета ...

Лист, пропит с тъга.
Истина, преструваща се на лъжа.
Кръстопът без пътен знак.
Подписан, смъртоносен пакт.
Ангелски шепот и лунен прах. ...

Най-добрият човек, когото познавам,
живее на друга планета,
той работи на смени във Рая
и на Господ рисува небета.
Най-красивото в плик ми изпраща ...

Когато ТЯ си отива
Потъваш в мрак, гасне звезда,
струна се къса, умира мечта.
Сърцето отказва, засипва те лед,
сълзите ти крият пътя напред. ...

*
Сливов цвят -
по тъмно - цъфне,
по светло - падне.

Небето се мръщи - очаквам дъжда.
Жадувам - сякаш небесен блян
дъждът по мен да се разлее.
В миг забравям всичко на света,
усмихва ми се всяка капка. ...

ДИЛЕМАТА
Сънувах тази нощ страхотен сън.
Архангел Михаил пред мене се яви.
На прозореца отвън...
Погледна строго и спокойно рече: ...

Понякога животът безпощаден
поставя ни излишни бариери,
но силни сме – не се предаваме
и казваме си „пътя ще намерим”
и търсим го, и бродим, скитаме, ...

Все тъй ме учат - как да живея,
как да обичам и как да се смея...
как да заравям мечти и лъчи
и да превивам искрец във очи...
и да убивам сърцати звезди, ...

Един от многото изгнаници,
който с мълчание отвръща,
прекрачил чужди граници,
назад не се обръща.
Щом родината го гони, ...

Там, на остарелите люлки, отдавна покрити с ръжда,
там, на остарелите люлки, играех до мрак под дъжда,
там, на остарелите люлки, до залез усмивки и смях,
там, на остарелите люлки, колко щастливо живях.
Там, на остарелите люлки, поляни, цветя и небе, ...

Обещай при мене да останеш
поне за през нощта...
Не ща завинаги... звучи така далече,
като разстоянието - слънце и луна...
Тихо прошепни, че ме обичаш. ...

Тих ветрец
От тих ветрец листата потреперват,
опрян в теб, ти стопляш моята душа.
Лунните лъчи в теб се отразяват,
сълзи и мъка с теб ще утеша. ...

Привижда ми се (или се лъжа?)
едно дълго увеселително пътешествие –
в изпаренията на джин, водка и
сутрешна мараня.
Унесен в танца на въртележката. ...