Заник...
Стопи се слънцето
Избухна в ярки цветове
Обагри облаците
Като приказните светове ...

Ти молеше с очи дълбоки
да не тръгна
и в тях удави хиляди слънца,
но аз си тръгнах
без да се обърна – ...

Събрани във времето
с нежност, с търпение.
Едните наронени,
други - тихи трептения...
Едните шумят, ...

Там някъде под храсти и треви, дълбоко под забравен горски път,
далеч от шум и слънчеви лъчи живеел сам като отшелник кърт.
Из мрачното си царство, без да спре, проравял той тунел подир тунел
и нощ във нощ преливали безчет, че земните недра не знаят ден.
Обичал той дъха на черна пръст, прегръдката н ...

Сектор 3 Д. Астероиден пояс на планетната система Бат.
Разузнавателната сонда се носеше сред скалните отломки подобно на призрак. Движеше се по привидно хаотична траектория наподобяваща движението на астероидите, но в действителност следваше бързо изстиващата следа оставена от целта и. Подмина поред ...

Прегръщам те с мълчание и тръгвам.
Във тъмното е тихо и уютно.
Безмълвен рикошет трепти под ъгъл
назад към всяка глъхнеща минута.
Мълча по теб. Туптя за теб във мрака. ...

Животът ми бе цял във многоточия...
и думи неизказани зад тях...
Неосъзнато или пък нарочно
прикривах с тях любови, грешки, грях...
И в тези многоточия облечен ...

Свободното място
Как да ти кажа? В ума ми си вече!
Трезвата мисъл докрай... разпиля...
С нея страха ми, срама ми съблече,
та моите ценности чак разболя! ...

Пристигаме на колибата в село. Не сме идвали повече от седмица. Още не съм прибрал багажа.
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг: ...

Ето пак в мрак пуша поредната цигара,
чудя се къде си ти, сама ли си или с кого,
кой ляга до тебе нощем, кой закриля те,
кой ли напътства те в миговете трудни,
без теб времето сякаш се влачи ...

Къде си, любими
Залезът толкова красив е.
Гледам го тъжно аз сама.
Няма те да хванеш моята ръка.
Няма те да стоплиш моята душа. ...

И ето, капките по стъклото
на тъжната зима се стичат...
А братче и сестриче под ръка,
мъка и любов ги наричат,
се разхождат из сивата гора... ...

„Не е страшен ножът на палача,
страшно е да нямаш поглед скъп.”
Марко Недялков
Страшно е по гънките на здрача
да вървиш самичък в своя път ...

На този викториански сонет попаднах в сборник сонети от ирландски автори от XIX в. За съжаление, не можах да открия никакви допълните данни за автора, Тиодор Мак Руа. Ще съм много благодарен, ако някой намери други произведения от него и ми ги изпрати.
Theodore Mac Ruadh,
Sonnet to K. Тиодор Мак Руа ...

Ти винаги и за всичко бързаше, Явора. Светът ти изглеждаше толкова малък, а животът - толкова ясен, че прескачаше времето като лекоатлетка на пистата. То много се ядосваше от това неуважение към него и сподавено ръмжеше, но ти се правеше, че не го чуваш и си продължаваше напред. Не искаше много от т ...

Само ден от мен ще си далече,
но още щом след себе си
затвори тихичко вратата,
ужасно липсваше ми вече...
Нощта се спуска... сълзи ...

Последен валс, какво ще кажеш,
не сме танцували дори.
Години много, но някак ощетени
от преградата, която ни дели.
Последен валс, ръка подай ми, ...

Знам, че мога и да полетя,
само трябва да се покача
на високото дърво:
да погледна към небето,
да откъсна две листа, ...

ТИ СИ МИ
Ти си ми Слънцето приказно, нежно.
Ти си ми радост, и мъка, и страх.
Ти си ми чувството светло, безбрежно.
Ти си ми болката сладка и грях. ...

Толкова си близо, а си тъй далечен,
във времето преплел душа и чар.
Изстрадано красив, но истински обречен
да носиш в длани приказно любовен дар.
Към спомена възвръщам се с надежда ...

Р Е Ф Р Е Н
Душата ти е много нежен храм -
как искам пак с душата си да го докосна!
Една икона грее в притвора мечтан -
лицето ти, ухаещо на маслодайна роза... ...

Утаиха клепачите мъка в кристалчета сол.
Преваляло, небето бродира мечтите на изгрев.
Пеперудено трепка очакване в нежен бемол.
От сърцето на тъмното гейзерче с чувства изригна.
Не попитах съня колко пъти е сбъдвал мечти. ...

Аз съм твоят живот - земен и отвъден, аз съм твоето
тяло и душа, аз съм твоето всичко...
Да няма къде да отидеш,
ако някога в нощ или ден
решиш надалеч да заминеш, ...

Уморих се да ти гладя ризите,
да ти приготвям пижами,
да ти сгъвам по ръбовете капризите,
да съм добрият дух на дома ни,
да стъпвам тихо на пръсти, ...

Надежда
Навън е тъмен есенен ден. Едри капки дъжд се стичат по прозрачното стъкло. Гъста мъгла се е надвесила над града.
В стаята ми се промъква хлад, който като нежната ръка на ледена кралица милва кожата ми.
Пред мен стои твоята снимка. Спомням си добре деня, в който си замина. Бе топло циганско л ...

По пръстите ми плъзга се
И пада във дланта ти
Ново наводнение
Името ми е Нептун
И като дете научих ...

Как успях да се обърна...?
Умът ми камък е разцепен.
Сърцето си ще го възвърна!
Живота ми от паяк плетен...
Очите ми са слънчев лъч! ...

Петел
Из снежната постеля
олюлява се петеля.
Гърлото му пълно
с руйно вино, тъмно. ...

Моите очи са бездна,
ръцете - жажда непрестанна,
косите ми са пламък звезден,
а устните ми - буря ураганна.
Сълзите ми - ручеи бистри, ...

Злокобна нощ.
И празно пълнолуние.
На лов за вещици
поех сама.
И с ясното съзнание ...

Миризмата на студен, декемврийски, зимен въздух полазва кожата ми сякаш с дълги, нишести, отровни пипала на насекомо. Впива се безмилостно остро и безочливо в нея и я попарва с вледеняващата си целувка. Горещият ми дъх мигновено се превръща в бяла плътна пара, която се вглежда в мен и ме изпива. Дър ...

В колко многобройни моменти
съм запомнил към мен
лошите ти погледи,
придружени с ярост,
гняв, заплашващ глас. ...

Аспекти на поп музиката
Естрада и поп музика
Даниел Авдала
Българската естрадна музика се заражда, оформя и утвърждава у нас като музикално течение в края на 50-те и през 60-те години. Тя е повлияна отчасти от световната западна танцова и забавна музика, евъргрийни и мюзикъли, в известна степен от з ...

Не си подарявайте сърцата,
без тях душата ви ще страда вечно.
Независимо дали ви носи слава,
слава малко мимолетна.
Бих обичал до полуда таз, ...

Нова „Дорожная история”
„Глуши мотор, - он говорит,
- пусть этот МАЗ огнем горит!”
В. Висоцки
Сърце желязно във скоростна кутия ...

Рисувах те. Сега не мога вече.
Измислях те – сега не те желая.
Изваях те от кал – сега на кал си станал.
Очите ти, жадуваните, просто ослепяват.
Мечтаех те. Днес трудно ми понася. ...

Знаеш ли, казах ти вече, че те обичам. Влюбвам се в теб, макар и да не съм сигурна, че знам какво е точно. Но както ти споменах, болно ми е като не те чуя, става ми ужасно мъчно. Когато ми се обадиш, се чувствам прекрасно, сякаш всички лоши мисли изчезват. Обичам да слушам гласа ти, да ми говориш за ...