Кажи, че ме обичаш... и ми стига.
Или не казвай нищо, замълчи!
Ще се вглъбя в поредна стара книга,
за да си скрия тъжните очи.
А вдигна ли очи – сияя цяла, ...

Ако си щраус - със заровена глава,
а искаш в небесата да политнеш,
и със ятата да заминеш пролетта
на север - някой лебед да обикнеш,
с нагоните… дори да се простиш - ...

Дъждът е ефимерен, бързо мина,
прахоса официалните си капки,
нацупен вятър две листа отхапа,
прозя се и изпусна ги в комина.
Стопи́ се в сладост жи́лото на август ...

https://www.youtube.com/watch?v=SaYwcqxleek&list=RDMMSaYwcqxleek&start_radio=1
Release by Saleka
I see danger
Your love's like a loaded gun
Just a stranger ...

ОТ ПИСМАТА НА Б.С.
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Измамникът вятър ще бъда
и ще дойда в леглото ти,
да ме завиеш с мечти от бели сенки, ...

Не съм ни бяла, нито съм добра.
Недоумявам със какво привличам.
Навярно с порив да ни събера,
при все че като лют порой завличам.
Не те упреквам, сриваш ли скали. ...

А С О Ц И А Ц И И
Уморената тишина в огромните мегаполиси
търси нелегални кътчета за свойте изяви,
където да нашепва горещо за страстни любови,
от които само смътни спомени са останали. ...

Надникнах зад завесата ефирна,
Свежест , свобода и лъхна вятър във косите,
Нощ, алея , пламъчета тъй игриви,
Тишина , омая и звезди в очите,
Щурци, мелодии, безброй вселени във кутийки свити, ...

Този август е толкова кратък...
Аз все още на юли ухая,
а в небето почти без остатък
чезнат птиците.
Как да призная, ...

Тъкмо се прибрах в къщи след горещия и доста напрегнат ден. Климатикът жужеше приспивателно. Оха, ще ударя едно узо с дзанзики с повече чесън за дезинфекция и зехтин, да се къпя ли, аме всекидневното къпане не било полезно. Ами ако намирисвам,... тогава се пръскам с дезодорант и се получава чудна см ...

Пропътувах сто пътеки – и равни, и стръмни.
Дълго крачех из чужди светове – полусветли.
Все подир нещо търчи съществото човешко,
а Духът жадува покоя на безвремие невинно.
Извървях май всички посоки към сърцето си. ...

Душите завинаги свързани са,
сърцата ни знаят.
В сънищата се срещаме,
там любовта никога не отминава.
Как се поднася извинение, ...

Една слоница силно се разгонила, но старият слон се споминал скоропостижно, та нямало кой да я оправи.. Горката тя - влязла дори в парламента, за да си реши с парламентарно мнозинство казуса, но те ти малшанс - депутатите били заети с това да гласуват закон в полза на джендърите и не й обърнали ника ...

ВЪРВЯ ПОДИР НЕБЕСНИЯ СВЕТЛИК
... щом вятърът засвири на дудук през листопада – жълта пашпалига,
в изкъртения дънер – гнил чурук, светулките прощално ми намигат,
и – щом се просне първата слана – фъндъци вълна, свлечена от хурка,
и с поглед благ сподири ме сърна, и таралеж след миг ми изтопурка, ...

Из „Котка на голо“
Ние, врабчетата
После всичко изчезна, настана страшна тишина, ние стояхме свити в една трънка и никой не смееше да наруши тишината, освен сърцата ни, които биеха страшно. Стояхме и гледахме към небето със смътната надежда, че Ю. Тц. ще се появи пак, че всичко това е било само един ...

Да започнем с послеслова в кратичък репертоар:
"И гонехме щурците по полето и събирахме светулки във буркан..."
Така започваше денят ни, така завършваше и аз не знам кога..
Но беше лято, и през зимата,
и през есента. ...

Спят кротко "съвестите" "мили", родни,
на чуждите сили явно са станали угодни!
Българските властници грижи не полагат
на сънародник с несправедливо обвинение!
Вместо ръка за помощ те да му протягат - ...

Лиянена картина
запазена в резин -
спомен останал от друго време.
Един е и за мен - незаменим.
Струва повече и от тебе. ...

Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...

Обичах да играя вечер шах
и често край Народния театър
аз сядах пред шахматната дъска,
срещу един приятел, състезател.
Играех с него само на пари ...

Денят бе горещ, а пясъка под краката ми пареше. Но аз се инатях и ходех по него на бос крак. Обожавам морето и плажа. Но отдавна моретата на родната ми планета бяха замърсени, за това всяка година ходехме по мъжки на море на една отдалечена планета „Земен рай“. Тук нямаше зима. Планетата се издържаш ...

Той обича шума на парите.
И от него изпада в екстаз.
Той не вижда сълзите в очите
на такива... "глупци"... като вас.
Вечер с куфар в дома се прибира, ...

Погледни ме!
Виждаш в мен косите бели,
уморените очи зад стари очила,
бръчки по лицето ми са паяжини оплели,
стъпвам бавно със бастун в ръка. ...

Кафе с дъх на море 2
Добро утро мое мило Черно море,
на брега ти съм с чаша ароматно кафе.
Дойдох да си вземем довиждане сега,
бяхме заедно за кратко но усети ми обичта. ...

Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!
Ако съм птица с огнени крила ...

НА КИНО ОТ 6 ДО 5
… едно и също кино гледам все
с великото търпение на бивол –
доде от смях глупакът се тресе,
мъдрецът отминава мълчаливо. ...

В този Свят толкова объркан...
Надеждите са просто някакъв мираж!?
А устните дали вълшебство подаряват...
На любовта дали са аромат?
Врагът ни вече в тъмното не дебне... ...

Острото умно сече;
спре, точи си сетивата.
Расте му стобора.
Тъпото удря само
и разтъпява ...

На Злати и Симо за техния сватбен ден
Брилянт блестящ в лазур-сапфир,
тупти любов навред, безспир,
навеки сливат се сърца-
сияйно ярки две слънца. ...

Преминахме с теб през телени мрежи,
оцеляхме в капана на минно поле.
Продължаваме заедно, напук на невежите -
безразлични помежду си още не сме.
Моят съдбовен, незаслужен аплауз си, ...

Ангелът приличаше повече на птица, отколкото на човек. Всъщност, ако някой с малко извратено чувство за хумор беше решил да превърне Клаудия Шифър в синьокрак рибояд, резултатът щеше да бъде точно такъв – остроскулесто, синеоко лице с бухнали тъмноруси къдрици; розови, сякаш лепкави от прекалено яде ...

Искам вече да престанеш
нощем мене да следиш.
Аре, пътя да си хванеш,
в моя сън да не стоиш.
Виж, почти съм превъртял, ...

Мога да изчезна.
Да се скрия.
Да се разтворя в нищото.
Да ме няма.
Но пак ще търся. ...

И днес Икар криле разтваря
във висините да лети.
Но пак мечтите му провалят
различни пречки и беди.
Ала не се отказва лесно – ...

Обикнах те, защото ти си ти
Обикнах те, защото си жена!
Истинска, капризна, откровена!
Знам, че често си била сама!
Отхвърлена, от друга заменена! ...

Къде да се оплача? На кого?
От тежката трагедия всеобща,
в която е виновно всяко зло,
отгледано и раждащо се още...
И кой да изцелява нам душите, ...

На синьо облаче отведе ме,
за да живея в цвете, милвано от слънцето.
Люлея се и гледам към небето
Като дете се радвам...
С тебе имам всичко! ...

На ръбчето на лятото седя
и хладните нощи подритвам,
тичам подир щъркеловите ята
и преговори със слънцето опитвам.
А то се крие все по-бързо ...