За дупето ли? Какво да кажа?!
Смея ли да се изкажа?!
Това въпрос е деликатен,
а пък искам да съм акуратен!
ДупЕто на жената е магия! ...

Числата 0 и 1 са най-странните и загадъчни числа в математиката. Изкушавам се да кажа, че те всъщност не са никакви числа. Но как да ги наричаме тогава? Може би интегратори?! Да бих могъл да се свържа с духа на великия Готфрид Лайбниц, бих му задал един-единствен въпрос - какво разбира той под тези ...

Поръсена със скреж
Почти зелена,
Ме накара да забравя,
Че иде зима.
Върху босата ми пета ...

Побързах да си кажа: „Стига! Край!
Недей да цивриш вече в слаби рими.
Шамар си удари. Сърце, потрай!
Перото щом трепери е ранимо.“
Побързах да си кажа, но не спрях. ...

Шопарчето ни като слънцето грее,
сложи много кинти в джоба и явно,
лудо Ленче нова песен взе да пее,
заряза столетницата моментално!
Данъчни измами - ето светлината, ...

Пред мен е тази твоя красота
пробудила духа на свежестта.
Финесът на природата сплотен
разчувства с пролет истински света
и знам надежда ще е в светъл ден. ...

Какво му трябва на човек...
жена която го обича,
деца, който нужда имат от това
да им дарява спокойствие в сърцето...
и внуци, който да го даряват с усмивка ...

Посветено на И. В.
Кой си ти? Не знам, кажи ми.
Аз коя съм? Прошепни ми
и по име назови ме,
не това, което зная, ...

Един не обича боб и пиле
другия от риба пак се крие.
Да не става дума за спанак
или да направя качамак.
Картофки и кюфтета много обичат ...

В света,
в който днес живеем...
витае миризма на смърт.
Войната –
облак е събуден, ...

Марина живееше сама в близост до гората, отдавна децата й се бяха преместили в града, в селото жителите се брояха на пръстите на двете ръце, нямаше работа, нито транспорт до близките населени места. Нито можеха да работят, нито децата на училище да ходят... А мъжът й почина преди две години. Оттогав ...

музика, китара, изпълнение: Николай Киселов
текст: Румяна Захариева /rumbic/
запис и аранжимент: Ивайло Петков

Език така неразбираем
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...

АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... сякаш бебенце на пазва в златоткани пелени,
кротко слънцето залязва – пали залезът кладни,
през гората вятър вейва – вирва зайчето уши,
гракне гарга ненадейна, сетне всичко се стиши, ...

Губя, изоставям, лишавам се,
Пренебрегвам, изхвърлям, изтривам,
Отпращам, отблъсквам, прекратявам,
Изтръгвам, обезсилвам, умъртвявам....
Изпразвам, изключвам, ограждам...какво? ...

Там където ангелите се раждат,
тишината в очакване е свела глава,
мракът отстъпва ужасен и изплашен,
озарен от любов се пробужда света.
Звън на камбанки с нежност вестят ...

ГОДОВОЙ . ТРОЯНВАЛ (глава 9)
Нижний Бессарабский Троянов вал насыпанный, для прикрытия рабовладельческой империи от упорства скитских набегов, сник: под тяжестью былого назначения, …и уныния многих столетий.
Отталкиваясь от - заросшего камышами, убегающего в широкий Дунай, Прута, ползёт вал по гребн ...

ПРО/ЕЗРЕНИЕ
Само един човек може да разбере
картините ми и това съм аз…
Джорджо де Кирико
От първия човек – Адам – ...

В пулсиращото сърце на Ню Йорк, където мечтите се смесват с реалността, имаше една жена, която не приличаше на никоя друга. Жена с непоколебима решителност и неутолимо любопитство, която можеше да укроти и най-плашещите предизвикателства. Името ѝ беше Жаклин – загадка, чиято репутация се градеше вър ...

Те никога не ще те злепоставят,
пустинята за теб ще прекосят,
умеят всички грешки да прощават
и всеки кратък миг със теб ценят.
Раздават се. Не казват: „Нямам време!„ ...

Ако действителността е абсурд
или горната граница на Невъзможното,
колко е лесно да се правиш на луд.
И да вярваш в противоположното.
Че „единицата“ е капацитет, ...

Понеже сте ме пращали при дяволи
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...

Вятъра ми е приятел.
Той дава ми крила.
Издига ме високо
и ме учи да летя.
С него аз препускам ...

Сляпото доверие е преддверие към безочливата лъжа.
Най-големия порок на пороците е, че и те имат срок на годност.
Корените и на злото и на доброто се намират под кората на мозъка
И изкуственият интелект е продукт на човешки проект.
Иска ми се поне да е пунктир линията на бедност.

Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.
Виждам как приказно и вълшебно се преливат.
Напомнят ми на един приказен свят,
в който бих живяла.
Когато светлината ги огрее, ...

За сбогом сенките танцуват със залеза в нощното небе.
Денят изтлява:несбогуван с това което бе, или не бе.
И как да седна и да пиша за случилото се между нас?
Защо луната все въздиша, а земята тръпне в този час?
И ако стене тази тиха болка,която носи моята душа: ...

ЛЪЖИЧКА МЕД ЗА УТРИНЕН ЧАЙ
Не разбирам светът накъде е потеглил,
нито всичко, което в деня ми се случва.
И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,
той скимти, сякаш храни с душата си куче. ...

Малък прашен трамвай,
по ръба на „Дондуков“,
бавно трака към май
през софийските дупки.
А бе още април ...

Ако те нямаше, навярно
ще те измисля с обич аз
и ще се срещна с теб случайно
във виртуален късен час.
Във вечер празнична, красива, ...

на моята Непозната
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава. ...