Всяко утро аз се раждам,
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален, ...

Silencer - Смърт - пронижи ме
Разкъсай гърлото ми, пий кръвта ми,
удуши ме, дави ме,
дай ми празнота и ми причини болка.
Ножовете ме прерязват. ...

''Кралица на мечтите''
От зрънце доверие ще те посея,
в шепа от мойта самота.
Всяко утро ще те поливам
с непролята от мене сълза. ...

Намери ме там,
където се пресичат
линиите на съдбите със слънчевите лъчи
и там,
където се свличат ...

Аз усърдно колекционирам
премълчани
прощални думи.
В дневниците си
събирам реки, ...

Когато мислиш, че животът ти няма как да е по-зле,
когато мнимото страдание, душата ти разцепило на две,
сковало пътя ти и светлина не виждаш никаква,
когато дъното си стигнал и няма кой да те възпре,
да скочиш сам в бездната на нищото, а там те чакат ветрове, ...

ЩЕ ЧАКАМ НЕГО
Идете си.
Не искайте любов.
Не мога със ръце да я раздавам.
В сърцето ми Един направи брод... ...

Знай, не те чакам тебе, Любов,
като светулка на моето рамо,
като сън в лятна нощ под покров
от звезди на вселенско начало.
Не те чакам и в пролетен цвят, ...

СИЛА
Задъхвам се понявга отмаляла
от тежестта на моята тъга!
И струва ми се, че съм се предала.
Но не! Това е миг от слабостта! ...

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕЩАТА
По едно време в квартала се появи мода. На края на града, там, където се изхвърляха боклуците от строежите, хората започнаха да разчистват и да обсебват земя около 200-300 кв. м. и да сеят и да я обработват. И ние с майка ми си разчистихме около 200 кв. м. и започнахме да сеем. Бр ...

Отвори учудено уста, заприлича на дете. Вина изкриви лицето му, смут замени изражението му, после страх. Обясни си го и се почувства нелепо. Филмът току – що беше свършил, но не помнеше какво е гледал. Макар да беше класика, а напрегнатият драматичен сюжет и виртуозното изпълнение, за около два часа ...

Дали ще можем в тъжното абсурдие
да се спасим - виновни без вина,
и търсещи наивно милосърдие,
да грейнем в цвете, вик и светлина?
Дали ще можем ей така, от нищото, ...

Под полата на Патриарха
("Под игото", обяснено за деца)
Съм романът,
заченат на тъмно,
под игото кръстен, ...

За какво ли да храня изкуство
в този пълен със пошлости век?
Имам нужда от истински чувства,
имам нужда да срещна човек!
За какво са солените сълзи, ...

Имаше го! Знаех, че го има. Не беше нито измислица, нито легенда. От дете слушах да се шушука за него. Било старо, много старо. Никой от шушукащите не знаеше какво точно е това имане, но всички бяха сигурни, че е много, много ценно.
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от в ...

Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit, sed do eiusmod tempor incididunt ut labore et dolore magna aliqua. Ut enim ad minim veniam, quis nostrud exercitation ullamco laboris nisi ut aliquip ex ea commodo consequat. Duis aute irure dolor in reprehenderit in voluptate velit esse cillu ...

Той дойде като насън при нея,
тя не знаеше дали сънува,
стоеше там във целия си блясък,
а сърцето и изтръпна до полуда.
Приближи се тихо, но не каза нищо, ...

В малко, плоско шише, винаги си носеше хисарска вода. Пиеше, дъвчеше и вечно устата му не спираше да бъбри. Една вечер, скапан от умора, седнал в Чифтето и поискал ракия и мезе. Кръчмарят отговорил, че вече няма и всичко се е свършило. А Артин ядосан, продължил да иска. Кръчмарят отговорил същото. Т ...

Отчитах плюсове и минуси
в полза и ущърб за обичта,
салдото е - недоимък,
ощетената е - любовта.
Сега заплащам всяка грешка, ...

Пресилени, пътеките
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб ...

Пепел от рози
Вървях по пътека от повехнали розови листа, а те превръщаха се в пепел, щом докоснех ги с нозе. Тъмната гора загърна ме и ме направи една от своите сенки. Студа прегърнах с отворени ръце, а бялата ми рокля обагри се в мрак. Косите дълги, рееха се в нощта, търсейки светлината на звезда. ...

Не зная майки как обичат дъщерите,
но зная, дъще, как обичам теб.
Със обич плодоносна като жито
и с необятност на безкрайна степ.
Погледна ли те - цяла те попивам, ...

На слънцето си тръгва топлината,
идва дълга и мъглява вечер.
Зачестява и студенината,
навън се носи златна есен.
Прехвърчат цветовете по тревата, ...

Здравей, mon cheri, пиша ти тези редове, докато слънцето навън умира бавно, процеждайки своите лъчи подобно на златна утайка, която се отмива от ситото на луд златотърсач, за да изчезне в студената и бурна река. Чудех се как да започна тази изповед и дали тя ще има някаква стойност за теб? Преди бях ...

Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изг ...

Роса
Навънка тиха роса,
небето сиво разпори.
Разплете влажна коса,
ръце студени разтвори... ...

Когато те намери…
… oнова
което винаги си търсил
и в хиляди безлунни утрини
покълне в блясъка ...

Смея се на телефона.
Толкова не бе мълчал отдавна.
Искам да го хвърля през балкона!
Знам, не съм красива като твоята кокона.
И на сърце съм бедна! ...

Първият
есенен дъжд
се огледа
в очите ми -
хладни ...