Кой, по дяволите, е измислил любовта?
Кой ù даде име, право да обрича?
Кой я е заченал? Кой? И как? Кога?
... Е решил, че трябва всеки да обича?
Аз не искам да обичам. Дръжте я далеч! ...

Минахме осем,
започваме девет,
а всъщност минаваме
тридесет!
Радост, любов и тъга, ...

Падат листата в градината,
но от сърцето ми щастие блика.
А душата ми, трайно пленена,
нежна е като трепетлика.
С поглед влюбен те посрещам, ...

Слушай, слушай, слушай... тишината.
Чуваш ли звука на ангелски криле?
И раздиращ с остри нокти тъмнината,
нежния шепот на светкавиците?
Виж в езерото тихо, сред гората, ...

Деца играят с прашки.
Прицелват се. Улучват.
И птици падат. Страшни!
( Не вярвам, че се случва.)
А камъчета - много. ...

По кожата ти... с устните мечтая,
рисувам сладостта на всеки миг,
откривам красотата на безкрая...
Дали любов е... или сбъднат стих?
И като птици сме - в събуден полет, ...

Тихата есен тихо дойде...
тихо заплака над голите клони.
Тих съм и аз, и тихо усмихнат,
във тихата есен сред клонките голи.
Бесилка виси си от вятър люляна, ...

Тичах след часове
и настанявах се в дни
отбелязвах си бъдещи промени
и от нощите си странни мисли насъбрах
проблясват в тях думи мигновени ...

Сълза не отроних, когато от нас се отказа,
а потърсих в себе си към теб чувство на омраза,
но намерих само смирение, обич и тъга
и сама избрах това да бъде моята съдба.
Спрях да те търся, да ти пиша и да ти звъня, ...

Вървя по пътища, по пътеки криволича,
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване, ...

1.
За миг
небето почерня от птици.
И слънцето
забрави, че е слънце – ...

Самотни
клонести дървета
протягат възлести ръце
и с тях,
достигнали небето, ...

Този рай е път към ада!
По него сам сега вървя.
След дни на шеметна наслада
по него сам сега вървя –
самотен пленник на сърцето, ...

Обикновен летен ден
Росата трепти, румен е денят,
във тревата лази мравка,
сънцето върви по своя път,
стринта започва със прозявка. ...

роза
едва напъпила
а с листчетата си
капчица прегърнала
не ги разтваря ...

И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...

"Няма непрочетени писма" - ми пише в пощата.
Преди малко само препрочетох снощните
и сега отварям час по час компютъра
и следя във дясно долу как текат минутите.
"Няма непрочетени писма" - трепти екранът. ...

Още малко обичай ме! Някакво само столетие,
несравнимо с епоха, невидимо даже през ера.
Като миг ще изчезне то - сякаш е дъх в междуметие
или просто комета, която е минала вчера.
Още малко прегръщай ме! Както скали за пресичане, ...

- Значи дойде най-накрая? Очаквах те – каза младежът, без да се обръща.
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...

Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...

Високо там - на хълма най-отгоре
подпрял е облаците крехък кръст.
Когато сутрин гледам пред прозореца,
заканва ми се с белия си пръст.
Дали на мен, или на някой друг? ...

И ето, застанах пред теб,
заслушана в твоите струни...
Тъй усещах, мило момче,
как усещах, че в теб ще се влюбя...
Просто тъй... с копнежа за нежност ...

***
Всяка нощ аз напускам земята,
прекосявам планети, звезди,
през вселени съвсем непознати
преминавам по твойте следи. ...

Горя, но не във огън,
а в клада от лед...
А така ми се иска да изгарям
от топлина, от страст, от бурни чувства...
Да усетя поне за миг горещи устни, ...

На моята свекърва
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче. ...

Така съм свикнал!
Да разяждам пламъка
и да проклинам мъртвото безвремие.
Поверието,
че луната страда по нощта, ...

Родила съм се под дъгата на небето,
когато златно зърно зреело в полето.
Не в постеля бяла мама ме родила,
в ложе от пшеница буйно изкласила.
Захвърлили ръкойки, паламарки, ...

ИДИОТИ
Правя си колекция от идиоти.
Сериозно! Трупам ги в гаража.
Не ми пречат те, напротив -
мини през живота ми, да ти ги покажа. ...

***
Пресипнала в усмивките на Рая,
забравих за прегърбения град,
във който не успях да помечтая,
задъхана от гнилата му смрад. ...

Моля те, Господи,
слез на земята и виж
как лъжата и подлостта
алчно пируват,
а истината и справедливостта ...

За какво съм му аз на света?
Кой ще е той без мене утре –
ако умра сега, ще направя ли щета?...
написа dragon
Ако умра сега, ще бъда роден, ...

Открих те в стъпките ти по брега,
преди с вълните да се слеят,
по дирята, оставена във самота,
преди и слънцето да я огрее.
Вървяла бе и спирала за миг, ...

Моят прояви каприз
и донесе на сервиз
старичката ни кола,
че повредена била.
Сам да беше ремонтирал, ...

Отлита младостта! Годините ни отминават.
Отдавна е забравен детският ни смях
Очите и ръцете, и телата остаряват
и никой не копнее днес за тях.
Лежат започнатите плетки ...

*
От пепел никнат
мислите ми огнени.
Щурци запели…
* ...

Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...