Спомняш ли си някога, когато бяхме мънички,
как се хващахме за ръчички,
галени от нежното слънце, беряхме тревички
и наблюдавахме как летят пролетните птички.
Да, спомни си, тогава бяхме по-добри, ...

Върти се колелото на живота
и в спиците си дните ти троши.
През теб минават хиляди посоки
и пътища изграждаш и рушиш...
И някъде във времето се сепваш ...

"Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски
Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и ...

Денят беше вторник 19,30 часа.
Силна болка разкъсваше сърцето ми,
красиви спомени нахлуха в главата ми.
Заплаках!
Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание. ...

И щом забие кухо
в мен сърцето ми,
а мислите ми
черни до прогнилост.
От ореха живот - изплезен червей... ...

Тихичко вятърът студен подухва
и без теб реалността пред мене рухва.
Един идеален свят, създаден от мечти,
а прахта ми носи спомени за твоите очи.
Тихичко капки дъжд по стъклото се стичат, ...

Вълната на живота -
приижда тя.
Аз съм
покорена
от тази ...

Сега ще бъда празна, чиста,
като лист разпънат на бюрото.
Докосни го!
Нарисувай ме с мечти!
Сътвори ми приказка от вяра! ...

Така се случва: с теб вървиме двама,
но ето - мига светофар червен...
А мислихме - за нас прегради няма,
но, както виждаш, трябва да се спрем!
Макар за миг, но случва се... Какво пък? ...

Енергетични точки. Идея, понятие и практика.
Енергетичните точки (ЕТ) са ОБРАЗИ, които съдържат сила. Това могат да бъдат различни обекти и тела, като например, различните ЦВЕТНИ ЛЪЧИ, някоя полянка, някое силно място, някои СВЕЩЕНИ имена и т.н.
Още щом ги установим ЗА СЕБЕ СИ тези “точки”, тези обр ...

Приятелство
Рамо до рамо, гръбнак до гръбнак,
и в болка, и в радост, и в светло, и в мрак.
Своите мисли четяхме тъй лесно.
Наш`то приятелство беше чудесно! ...

***
Загорча луната на нощта ми,
прехапах длани...
да заспя,
отчупиха се болките събрани ...

Здравей, моя памет далечна, от болки обръгнала.
От теб не остана ни вест, нито някаква кост.
Понякога мисъл ми казва, че вече си тръгнала
да дириш в отвъдното своя едничък Христос.
Писмото си пиша с върха на пробождащо копие. ...

Най-чудните сини очички
във нашия дом ярко греят.
Най-сладките розови устнички
в дома ни звънко се смеят.
Най-нежните малки пръстенца ...

Пътят е в мрак
и аз съм във мрака.
Има ли някой?!
Има ли някой...
Само искрица ми стига, ...

Всеки си е той.
Последен или пръв
по скалата на кой?

Празни думи
Защо редя тези празни думи
на тези празни редове.
Щом никой не прочита
и никой не замисля се. ...

Гневът на Анджела
Писмото
Събуди се от лекото щракване на вратата и отвори очи. Огледа се и видя капитана, който я наблюдаваше. Погледна го изпитателно и той се усмихна.
- Как се чувстваш? - попита Севаро.
Тя не отговори, а се обърна към стената. Капитанът въздъхна тежко и седна близо до леглото. ...

Органен звън тих шепот раздира,
разкъсва самотната, тъмна мъгла,
изгаря наложена нежна юзда,
разпалва жажда за среща с света.
Отрязани крака затичват, ...

Размисли ме
за безпосочие
и за изстрадали
безумия.
С очи дълбоко, ...

Мълчи! Не ми повтаряй, че съм знаела,
че трябвало да знам как ще я караме…
Да, зная, знаех още от началото,
че ще е трудно по минути да открадваме.
Разбирам, че развалям твойто настроение, ...

В подножието на мълчанието,
в подкорието на тишината
след едно италианско капричио
мога да си измисля всичко!
Аз съм момичето, ...

влизай
през пруста премини фернанда
поноси синьото
ведрото с тишина
две стъпки назад ...

Тежи ми твърде много, че те няма.
И чувството за нещо рано свършило.
Тежи ми, че човешката ни карма
те взе от мен, преди да сме се случили.
И може би до болка съм виновна, ...

С пръстен в ръце
Познавам те от няколко години
и верен бях! (Веднъж кръшнáх.)
Но днес отново съм при тебе.
Най-важното е, че се осъзнах! ...

С кръв рисувам синя тишина,
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.
Греба с веслата, за да продължа. ...

Сенките нощта обичат,
Викат мрака на вечеря.
Огънят от свещите изтичва
Без проблем да го намери.
Обичта е нужно чувство. ...

Вратата на външната тоалетна зееше отворена, сякаш ме подканваше да вляза. И аз влязох, за да освободя "напрежението" от бирата, която бях изпил в селската кръчма. Бях заел разкрачена поза, когато някъде изпод краката ми се чу зловещо скърцане, сякаш излязло от английски филм на ужасите.
Тогава се з ...

- Не! Да не си посмяла! – викна отдолу той и хвърли кофата за смет. – Това е Адидас!
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- ...

Шепот на очи
(това не искам да се случи)
Защото закачих живота си
отвън на окачалката,
в очакване на Теб… ...

Какво?
Какво стана?
Замислял ли си се някога какво правиш? Ама наистина какво правиш. Замислял ли си се колко много не се замисляш, когато
правиш поредната глупост, породена от емоционалния колапс, настъпил в нервната ти система? Или колко много го боли
човека отсреща? Защото аз не се замислих... ...

Адреналинът, казват, ми е слабата страна,
опасните неща безкрайно ме възбуждат.
Готова съм да скоча, без да мога да летя,
(от крила и помощ не изпитвам нужда).
В сърцето ми бунтуват двеста ветрове ...

Да копаем този гроб, момчета,
защото скоро той ще стане мой.
Да дупчим ний земята клета,
ще я нагостим с поредния умрял герой.
Не яжте семки, не палете фас, ...

В тишината крайбрежната уличка
всеки ден ме очаква във синьо
и намига с очите си сенчести,
и гощава ме с едри смокини...
Тя от спомени вече забравя ...