Видях те!
Ти се криеше,
но очите ти те издадоха...
С пресъхнали
за обич устни ме повика ...

Душата ти - нечиста,
във ада ще гори!
Но защо е всичко,
моля те, кажи?
Лъжеш, мамиш и убиваш - ...

С която и да си, тя влюбва се в теб. Дали е от това, че си красив или от това, че си мил?! При мен беше и от двете, а при другите не знам. Ти си като някакво същество, като онези вампири по филмите. Нали се сещаш, от онези, дето всички, които са се влюбили в тях, са били изядени. Мразим ги, че ни из ...

Една приятелка ми липсва,
една приятелка добра.
Нищо друго аз не искам -
за среща с нея се моля сега.
Отдавна се разделихме ние ...

Безлюдна нощ. Лек дъжд освежава топлата земя. Мирисът на морето достига и до мен. Вървя сама по стръмната улица, замислена. Слизането ми се струва безкрайно без твоето присъствие. Спомени изпълват душата, носталгия по отминалите времена. Пътят към морето сякаш няма край, сякаш морето е изпитало болк ...

Усещаш ли как вия, шарен ветре?
Как стонове душата ми тъче
и болката, поникнала отвътре,
на улеи в очите ми тече.
Дори не се научих да ги крия ...

Есента никога не е била по-жестока към полумъртвите дървета. Силният северен вятър духаше с всичка сила и разпиляваше листата им из въздуха. Беше толкова мощен и постоянен, че съсухрените им фигури обикаляха из хоризонта като ято гарвани, усетили задаващата се буря.
Искаше ми се да е декември, някол ...

В очи от злоба -
бледи и замрели,
откривам аз вдъхновение.
В ръце пропити, състарели -
от работата омършавели, ...

IN MEMOPIAM
(след празника ми)
На моите вечни приятели –
Чефина и Емо
Отмина приливът ...

За вас, о, българки чудесни,
в душата ми се раждат песни.
Жени и мъдри, и красиви,
и много, много талантливи.
По дух сте волни като птици. ...

Искам от теб да си тръгна,
но на любовта съм пленница...
Искам живот нов да прегърна,
но без теб ще съм клетница...
Дадох ти всичко от себе си, ...

Колко пътища обърках,
за да стигна до теб.
Скитах - обезверена,
объркана
и самозаличена. ...

Не, няма такива думи,
които да описват едно сърце,
което същността си губи.
Няма. Само да можеше да си до мен...
Не, няма толкова сълзи, ...

„... и за царските палати
не бих те сменил!"
Ран Босилек
Кой ти взриви стената,
моя схлупена къщице? ...

Отново във очите ти се взрях.
Дали любов видях,
или се припознах?
Дали все още ме обичаш?
Дали във мен се вричаш? ...

Омръзна ми да чакам
всяка вечер телефонът ми да звънне
и онзи мъж, на който мислите си отдавам,
с едно „ Свободна ли си?“ деня ми да преобърне.
Омръзна ми все аз първа крачка да правя. ...

* * *
В океан от думи пак ме давиш,
а очите ти от гняв са замъглени.
И макар като амфибия да ме познаваш,
под водите ти не дишам, замътнели. ...

Нежно капчиците стичат се.
Помниш ли тогава есента?
Двамата невинно се обичахме.
*
Леко падат си снежинките. ...

Нахлуха чувства в този странен ден,
на ветровете южни на крилата...
И с умиление почувствах в мен
магична вечер, стара и позната...
Приятелите – притаили дъх, ...

Искаш да живееш в огъня и да вкусиш от желанията на прегрешилите. Когато дните в тази пустош те убият, ще намерят начин да съживят всичката тази болка. Без път и посока губиш ориентация, осезаемост, а накрая губиш себе си. Така те кара да се чувстваш смъртта. След нея остава само една пронизваща сту ...

Заспивам, щом отворя очи.
И те гоня, когато не мърдам.
Със сто децибела ние тъжно мълчим
и тъгата ни прави щастливи.
Лампа от непрогледно сляп мрак ...

Павлето се замисли и си спомни, че беше чел за Константин. За да увековечи кръста, който забелязал на небето преди битката с Максенций, наредил на имеператорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "С този знак ще победиш!" Оттогава кръстът започнал да се извисява над къщи, дворци, цър ...

Ти ревнуваш, нали?
Беше мой и все още такъв си,
но те мъчи, че аз не съм твоя.
Как вилнееш, крещиш,
кършиш клони и вихрена ярост си, ...

Тя вярваше в себе си, тя обичаше себе си,
защото бе осъзнала своето различие и искаше да му бъде вярна.
Животът ù бе разделен на две части –
тогава, когато тя бе като всички останали и след това.
Знаеше достатъчно, но бе изгубена... ...

Първа победа*
През портите на Ада,
градим пътя си към Рая
през нацистките фронтови линии.
Първа победа. ...

Нощем събирам си спомени. Съчки в безсънното.
Мисли, прекършени в хладната есен. Сами.
Рано се мръква. И търси дъхът ми из тъмното
притчи, които бездомният вятър шуми.
Трепетни истини, нивга на глас неизричани. ...

В залеза си ме изпяваш -
стон на влюбена цигулка,
във съня ти се явявам
малка, есенна светулка.
Нощем в тъмното ти светя - ...

Дори и да остане между нас
любов която всеки не повтаря
при теб не ще се върна вече аз
сърцето ми от мъка да изгаря
Очите от сълзи да изтекат ...

Ще ти открадна аромата на косите,
заровил своето лице във тях,
ще ти открадна пламъка в очите
и ромона на звънкия ти смях.
Ще ти открадна и вкуса на устните, ...

От известно време зачестиха измамите на врачове, гадатели и др. такива умели обсебители на човешката душа. Но дали това е от сега? Та то си е от панти века българинът да се опира за помощ на тази измет. Ще я нарека така, защото това е най-мекото и благозвучно определение за тези хора.
Тези слуги на ...

Добро утро, хоризонт!
Добро утро, есенен ден!
Събуди се пак Човекът във мен,
събуди се пак с дух вдъхновен -
не падащи листа да събира, ...

МОЛИТВА ЗА ЩАСТИЕ
В мрачна стая стоиш унил.
Сред тълпа от хора съзерцаваш красотата
на една жена и бленуваш да си неин и мил,
но смелост не достига и пак приветстваш самотата. ...

50 верни приятели
ще почукат
утре на мойта врата.
50 пожелания от безкрая
призори нежно ще галят ...

Знам, в момента си с нея, но отново мислиш за мен,
не мога да продължавам така, не мога да бъда добра.
Нищо лично, но мен избира,
нищо лично, но за мене мисли сега,
нищо лично, просто е така. ...

Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближи ...