Хлапето обичаше да диша!
Гребеше с пълни шепи от аромата, лепкав!
В дни, когато му бе дотежало от разправиите зли...
Без страх и умора, тичаше към неизвестността, за да си лъхне още и още...
Дори когато знаеше, че не трябва... ...

Разказ на Никола.
В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви - безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава… Тогава се появи нещото, което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещнат ...

Закачулената
...Колата летеше с бясна скорост по мокрия път към дома. Всеки ден тези дълги километри се изтъркулваха изпод колелата ù ту сухи и приветливи, галени от слънцето и вятъра, ту мокри и тъжни под минорния напев на лошото време. Бързане – постоянният бяг на живота се сливаше със скоростта н ...

Измислена съм. Нямам име.
Създадена от куп лъжи навярно.
Живея под небе, което все ръми.
Отдавна на вратата нямам праг,
и някъде в небитието все се лутам... ...

ОРФЕЕВА ПЕСЕН
Ако някога,
поне за малко,
Орфей си е захвърлял лирата,
то е било, ...

І.
Аз съм кожата,
по теб разположена.
Аз те предпазвам.
Аз ти указвам. ...

Отново слънцето изгря,
усмихна се над старите дървета,
изпрати нежната луна
и приказка вълшебна то зашепна.
И историята то започна, ...

В лудия бяг през годините
дали разбрахме какво е любов?
Не остана ли нейде подмината,
дали чухме нейния зов?
Не бе ли едно ръкостискане, ...

Моя луда младежка Любов,
съхранена дълбоко в мене,
осени ме пак с щурия зов,
когато морето ми бе до колене.
Подари ми онези криле ...

Погледнù ти луната сияйна,
помниш ли, това бе нашта луна?
Помниш ли нашата тайна,
словата, прошепнати под дъжда?
Помниш ли, бях твоята малка принцеса, ...

Ти
Запознахме се глупаво в интернет.
Видях на снимка твоя силует.
Красив, изящен мъж бе ти.
И не знам как точно, но сърцето ми плени. ...

Събува си чехлите Мрака
да влезе в дома ми на гости.
Нахалник! Аз Слънцето чакам!
Вратата за тебе - залостих!
С упорство прогоних от прага ...

Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!
Самотно е, знай, когато те няма ...

Помня, болката ти в думите, бяха увити страдание и копнеж.
Помня как сърцето ти беше като самотно есенно дърво, останало с едно-единствено листо, но пожълтяло, сякаш в него вече нямаше живот, предаде се, но с последната надежда стоеше.
Помня очите ти красиви,
как лъчите от усмивки се превърнаха в че ...

АГЕНЦИЯ БЛИЦ
Тодор Трайчев:
Дъщеря ми Теодора не се появява на измислени конкурси в България!
София, България
“На състезанията у нас тя или отпада, или е жертва на задкулисни машинации”, гневи се бащата Тодор Трайчев, който е част от славния дует Мариана и Тодор Трайчеви. След разрива в отношенията ...

Маската – необходима ли ни е
есе
Маска, прикритие. През целия ни живот те ни заобикалят. Мислим, че виждаме реалността, но всъщност очите могат да ни излъжат, както и хората.
Всеки ден срещам хора, които се представят за такива, каквито не са, които изказват чужди мисли, приемат чужди решения и не п ...

Тук птиците не пеят като вкъщи,
а ме проклинат с някакво врещене.
Луната вечер също ми се мръщи
и вятърът като прокоба стене.
Когато слънцето протегне си лъчите ...

Най-лесно е да сложиш 'щастливата маска' за няколко часа, за ден... Всички са свикнали да виждат усмивката ти... Всички обичат безгрижието ти... Всички се радват на позитивизма ти... И толкова са свикнали с това, че не се страхуваш, ако случайно някоя сълза се изплъзне между клепките ти... Тя остава ...

ПРИКАЗКИТЕ НА МОЯ БАЩА
II част
Увод. Преди повече от 2 години, през месец февруари 2008 г., от събраните приказки, които разказваше моят баща, направих 25 малки книжки за домашна употреба. Раздадох книжките на роднини, приятелки и съседки.
Каква беше изненадата ми, когато сестра ми каза:
- Ами, ти н ...

Понякога се молиш, понякога крещиш
от болката на самотата,
с глътка нежност ако можеш да заспиш.
С дантелена милувка насън си помечтай
за времето, когато розите откликваха, ухаейки, ...

Платното на живота
Уязвимо платно на художник
Е моят съзнателен път.
Да рисувам портрети е сложно
И боите търпеливо мълчат. ...

* * *
Жълто, зелено, червено.
Есенно вино.
Потъват очите ти в мене.
До болка ранимо ...

Искаш да започнем отначало?!
Първо се налага да си тръгнем.
Хвърлям откачени закачалки.
Тъпчеш дрехи в куфарите гърбом.
Евтини приюти в чужди стаи ...

Обичам те,
тъй както северна звезда
обича свойто цвете нейде на земята,
и всяка нощ
разблъсква с отразена светлина ...

Ще ме закарат в болница със бели
и много тихи болнични стени.
Ще ме заровят в болнични постели
и ще ме хранят с болнични храни.
Прозореца ми ще държат затворен, ...

Люби ме нежно, жадно и без думи
И без да казваш колко ме обичаш…
И нека всяка ласка помежду ни
като река безмълвно да изтича...
Люби ме бавно, сливай се със мене, ...

Аполонова награда
Скарали се Бритни и Марая
коя да ми покаже вход за Рая!
Не е ли туй върхът на суетата,
щом априори ясни са нещата: ...

отивам си.
най-после аз си тръгвам.
като намачкан лист хартия,
захвърлен в коша,
оставям теб ...

Когато от себе си няма къде да се скрия,
когато ми иде от гняв към Луната да вия -
бъди ми магия!
Във вечер, в която с коси ще разплискам потока,
във утрин, в която ще пия роса слънцеока - ...

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Денят бе прекрасен. Двамата се возеха с автомобил из улиците на града.
- Ще спра да видя какви филми дават в киното - рече приятелят му, който шофираше.
- Стои ли ти се в киносалон в този хубав, слънчев пролетен ден?
- Все някъде трябва да прекараме времето си. ...

Босонога по врящата жарава...
Ледовете ти дойдох да разтопя...
Пийни, не се мъчи от моята отвара,
целебно биле са сълзите ми... сега.
Отпий от устните ми таз отрова... ...

КУРИЕР ЗА СТИХОВЕ
Може би се опитваме в нощите
да стопяваме мрака,
да изтръскваме с дрехите лошото,
без да знаем какво ни очаква. ...

Разложени трупове се търкалят по напуканата земя. А аз се разхождам между тях, гледайки дупките в очните им кухини и спомняйки си, че това може да са били хора, които съм познавал. Поглеждам напред и виждам утринното слънце, пробиващо си път през сивините облаци, а по шосето, в далечината... трупове ...