По пясъка пиша,
следи непознати оставям.
Мисля си -
как да забравя
това, за което мечтала съм. ...

До поискване
Не знам дали ще те дочакам,
тежи ми вече Вярата във "Ние",
злорадства и Съдбата ми на прага,
последен миг, преди да ме открие ...

Треперят дните в тишината -
в очакване на онзи миг,
когато ще реши Съдбата
велики ли ще бъдат нашите дни.
Ще се пречупят облаците в мрака, ...

4
Не, не. Какво ти шефче?! Заминаха за чужбина и аз се топя тук като ескимос в Африка.
- Спокойно, след ден ще си добре!
- Какво искаш да кажеш? - запитах изненадан.
- Единият от шефовете ти ми е вуйчо. Обади ми се и ми каза да те взема и да те заведа на Златни пясъци, да си починеш малко. Остави ми ...

Поуки от старите социални сайтове
Сещате се, става реч за местата, където случайността събира непознати хора на едно място и за да минава времето по-бързо, па и по-ползотворно, започва опознавателен разговор, започващ с „Ти откъде си?”. Ако се окаже, че са земляци, темата се удължава с претакането н ...

Ако не си познал
магията на танца;
ако не си успял
да случиш на партньор;
ако не си разбрал, ...

Х Х Х
Мили ми Боже, много съм грешен,
ама млада и хубава
беше...
Х Х Х ...

Ти не ми се случваш, сбъдваш се...
И не, че си със мен, сега е ние...
Не просто е любов, а е пробуждане...
Не е докосване, а е магия...
Не е целувка, а вселена... ...

ЗА ЧАДЪРИТЕ И ХОРАТА
Нахлупи шапката си ниско над очите, почти както облаците бяха сплескали хоризонта и изплакваха с едри, студени сълзи някаква своя си болка. “Сега остава и аз да се разрева и съвсем ще сме си в тон.” Излезе, както много често правеше в дъжда, без чадър. Като я питаха, все се шегу ...

(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...

Приведох се отново напред в опит да сграбча стъпалото си. Ръцете ми трепереха като на болна от паркинсон, а сърцето ми бумтеше в гърдите. Нов спазъм в коляното ме принуди да се извия настрани. Не исках да крещя, но в гърлото ми напираше вик, който едва ли щях да успея да възпра.
Чух, че вратата се о ...

Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание
в сподавения порив на кръвта. ...

Смокините узряха. Вече капят. Не бях ги виждала с години. Когато миналото лято са изкапвали, мен ме е нямало, не съм събирала. Сега съм тук и ги събирам, в чинии и в красиви фруктиери, а после сядам, гледам ги и пуша, не питам нищо, вътре в себе си се чудя – смокините награда ли са, или наказание?
Н ...

В неоновата вечер спотаен,
грехът ме кани
с поглед на девица,
и с устни, жадно впити в мен,
със зъби от искряща огърлица. ...

ДО ДЪНО...
Забравям всички грозни гласове –
от писъци на мълнии и бури...
Зловещи сенки, влачещи нозе...
Във зоната на здрача нека бъдат! ...

Аз нямам възраст.
Моят дядо не е по-възрастен от мен.
Моята баба не е по-възрастна от мен.
Искам да разбера моите баба и дядо.
Ще ги разбера, когато се откажа да бъда по-млад от тях. ...

DUNJA ILIC - SEFICA PODZEMLJA – Господарката на подземието
1. Gledam na sat, prosla je ponoc – Поглеждам часа, полунощ мина,
moj opis menja se – променя се обликът ми,
spremam se da krenem u pohod – приготвям се за действие,
dole u podzemlje. – долу в подземието. ...

Насън не ми се диша.
И нищичко насън,
както и да го виждам,
до мене не осъмва.
Насън да целувам не искам, ...

В свой свят измислен
лута се човек объркан.
Безсмилието на словата,
красотата на стиха.
Търси той брега далечен. ...

Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията ...

Безпризорни са моите песни,
изгладнели за къшей любов,
хранят кучета с думи небесни
и разбъркват звезди с апостроф.
@ ...

Позната соната в живота засякох,
пътят един е - не знам накъде…
Толкова пъти в живота си плаках,
свита, трепереща, като дете…
Глътката въздух е рядко явление, ...

И ще се обърнеш и ще видиш, че сгреши,
че любов като тази отново няма да те сполети.
Че не е било нужно да търсиш настрани
нещо, което е било пред твоите очи...
и ще ме погледнеш ти с надежда, ...

мисъл дъждовна
гали безоблачна нощ
спомен за допир

Знам, че те има, не може да си само порив! Бълнувам те, жадувам те, викам твоя дух в мислите си, усещам прегръдката ти в полъха на вятъра. Дъждът ритмува твоето име и се стича по мен, така както сладостта ти би ме обляла. Взирам се в тишината, за да уловя усмивката ти-толкова естествена и чиста, че ...

Нашето съвремие е
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти. ...