Слънчеви лъчи
сплитат
в посивели мрежи
моите мечти.
Вдъхват им живот- ...

За мене си
приказка една,
която искам
да разказвам през нощта!
Искам ...

Когато розите цъфтяха
и царствено поклащаха снага,
някой някъде заплака,
загубил пътя към дома.
А слънцето за този Някой грее ...

Поглед
Има дни, в които стоя тихо и гледам към небето. Наблюдавам как птиците летят. Различавам пластове облаци, които леко се движат от вятъра горе при тях. Понякога образувам различни образи. Виждам ги като една дълга пътека с голяма перспектива, към която мога вечно да се издигам и никога няма да ...

Ще изтръгна сърцето си,
но не искам спомени...
Забравям и после продължавам...
и не гледам назад.
Махам с ръка и не търся някой, ...

Не е лесно да го откриеш. С месеци може да се луташ из горите с пушка в ръце, да отстрелваш менте елени и да кълнеш. Запомнете: най-важното е вече да има големи рога. Големи, дълги, много разклонени рога... Това значи, че вашият елен вече е претръпнал към превратностите на живота и колкото по–големи ...

Капчица Човещина
Вали навън...
И в мен вали...
Години в мен не спира този дъжд!
И как да спре? ...

Скитам се днес по улици прашни,
пълни със много забързани хора,
всички изглеждат ми някак уплашени,
гримирани с тежкия грим на умора.
Взирам се внимателно в лицата им, ...

Тишината се спря на баира
да погледа отгоре света.
Тя шума на живот не разбира,
не понася звъна на смеха.
А в очите ù, празни и сухи, ...

soni.andonov

Лъчи над Мечти
- Хей! Здравей! Мале, от колко време не сме се виждали!
- Здравей!
- Човече, забравихме се!
- Жалко, наистина! ...

Музи, властни и себични,
орисват нашата съдба
и правят дните ни различни
с една усмивка и шега.
А после нещо се променя ...

Прохладна тъмна нощ отново посети душата ми със спокойния ръмеж на дъжда, той охлаждаше тялото ми, но не можеше да отмие мислите ми. Душата ми се луташе между надеждите, които бяха дълбоко потънали в локвите наоколо, образували река. Реката се бе насочила стремително надолу, оттичайки се бързо, разр ...

Не исках, но те срещнах,
навярно всичко е съдба?
Прегърнах те, целунах те
(ти мене също)
и дружбата превърна се в ...

Малко пари,
любов и щастие...
Всички мечти,
обречени на съществуване.
Аз или ти, ...

Потъваш
във всяка
част
на душата ми
с неустоими ...

Надежда за спасение
Прелистваш ме като роман забравен,
оставен непрочетен до леглото ти,
отваряш ме, когато си самотен
и празно е сърцето ти. ...

Научих, че времето може да бъде както най-големият ни приятел, така и най-големият ни враг – времето поучава и показва, но късното осъзнаване на нещо може да доведе до необратими последствия.
Научих, че ще сгреша, ако кажа, че познавам някого – та аз не познавам и себе си! Освен това в много случаи ...

Нямам какво да ти кажа - Лъжа! Имам толкова много, че не знам откъде да започна. Всъщност всичко е в това, че нещо тежи на сърцето ми. Не мога да определя какво е. Сякаш ти, Хармония, си избягала от мен, хаосът в душата ми те е прогонил, а сега живея с него. Той не е като теб, много е лош, наранява ...

Споходи ме веднъж внезапно муза...
Целуна ме, а после пак изчезна...
Опипах аз целунатата буза...
Запитах се – какво ли ще излезе...?
Не се надявах пак да се завърне. ...

Посочваш ме с поглед пак порочно,
за горещия си танц на лунна светлина,
лудуваме с теб безкрай разкошно,
по дяволите, настъпва утрин хладна.
Извикваш ме с глас съвсем различно ...

Със Сърце закичих те, Невесто!
Оставих го на твойта гръд...
И тръгнах си от срещата ни празен...
Без Сърце...
ОКАЯН! ...

Щом решил си да тръгнеш
Обичам,
вричам,
мълвя...
Изричам си всичките думи ...

Лилави сенки от люляци
Целуваш зората, прегърната в люляци,
пращаш я да си мие очите.
Добро утро! Тихо подреждаш си дните,
а зейват в очите ти лудници. ...

Срещу лидера на ДАНС -
голям обществен резонанс.
Голяма мафия е БСП-то,
Алексей Петров е келемето.
Ще накажат ли коалицията тройна, ...

Извървявам този тежък път, осеян с престъпления, кръв, жестокост, корупция и още хиляди осквернявания на душата и тялото, на ума, на личността... Проблемът си остава нерешен. Само се разраства. Но ние търпим, търпим, защото друго не ни остава... или се крием, крием се в собствения си свят, въображае ...

На poeta (Илко Илиев)
Отеква истината свята
във всеки удар на сърцето.
И с всяка фибра на душата
усещаш фино Битието. ...

Не случил на село. Било пусто и прашно.
По пътя цял ден жив човек не минавал.
А нощем... тогава наставало страшното -
по двора скиторели гладни чакали.
Не случил на къща. Не дом - кокошарник, ...

Над осеяното с трупове бойно поле се бе спуснала тягостна тишина. Армиите на двете враждуващи страни се бяха оттеглили на близките хълмове, където се готвеха за ново сражение. Нямаше кой да погребе войниците, които бяха дали живота си за съмнителните каузи на властниците.
Черният гарван, който стръв ...

Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и п ...