Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят, ...

Свърши се! Небето уморено замлъкна,
като сърдито, своенравно дете,
а земята под него потръпна,
гръмотевичните му недоволства прие.
Олюляна и дрипава нивата остана, ...

Раздяла...
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени, ...

Отправям поглед към нощното небе
и чакам да видя падаща звезда,
за да си пожелая с тебе
да бъда до края на света.
Но уви, няма звезди ...

Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми ...

Пред мен
Пред мене твойто бяло, голо тяло,
секунда свян и време спряло.
Дланите ти мъжки - топли и корави,
пръстите ти ловки, търсещи и благи. ...

хиляди цветя
и мъртва пеперуда
каменна река

ЛЕГЕНДА ЗА ФАУСТИНА
ПЪРВА ЧАСТ
Писмото
Мила Фаустина,
Пак се обръщам към епистоларната форма, за да ти кажа това, което имам и искам да ти кажа, защото словесното общуване с теб е трудно постижимо. При не многото ни разговори на живо, а и по телефона, ти винаги си взимала думата и не си я „пускала”, ...

Няма вече думи
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”. ...

Прибирам
на тъгата в пазвата
откраднатата радост -
все още топла,
недокосната ...

Къде бяха звездите ми тогава -
да кажат колко грешен ход си ти,
в чии посоки Луната бе огряла,
че пътя си изгубих в твоите очи?
И вятърът къде се бе отнесъл, ...

МАМО...
Безутешна съм, робиньо Майчице.
Приживе в скръбта си нетленна.
И тази скръб и жал се сипе, омайва ме -
като скръб и жал последна. ...

Гатанки за животни
Скокльо първенеца
дебне го ловецът.
За кожухче меко
цели отдалеко. ...

На дядо
Слязла е неусетно от ъгъла на небето,
когато аз може би съм сънувала хвърчила,
по стълба от сълзи, дръпнала е пердето
тихо и заплакаха райските слънца. ...

* * *
Ей, орелоракощукова, как си ти?
Ей, орелоракощурава – максимум!
Като рак те тегли все назад споменът.
В подмолите пак на чувствата – щуката. ...

С МУЗИКАТА – НАПРЕД
Приспивна, забавна, мелодична –
музиката винаги ще е различна!
Щом в нея се заслушаш,
ще ти идва да танцуваш. ...

(по Е. Звягинцева)
Ти помниш ли? Показвах ти на картата
на островите мъничките точки...
В красива черна рокля бе хазартна...
и всичко, май, от стиховете почна... ...

Светлина огрява ме в нощта
и усещам присъствието ти до мен сега!
Искам да ти причиня куп неща
и да те даря с любовта.
Чудя се! Какво минава ти през ума ...

Вървиш. Напред.
По коридора.
Със стъклени стени.
Те всички те гледат.
През стъклата. ...

И ето, аз усещам края на живота -
ще дойде той със края на деня.
Тогава ти със поглед към смъртта
ще кажеш сбогом на света.
Дошъл е той - часът във полунощ, ...

Прозрачна
ще изпия
мъката,
а чашата
ще скрия ...

Тук, под земята..
Тук, под земята,
даже порове вече няма
и къртици
не ровят цветя в пръстта... ...

Шумът на безбрежното море
звучеше като симфония,
караше човека да прозре,
че природата живее в хармония.
Стъпките по плажа заглушени ...

По белите клавиши на вълните
притичва с леки пръсти морски бриз.
И слънцето присяда на скалите
да чуе този вятър-пианист.
Събудена от звуци, тишината ...

Думите
“за любовта
най малко
трябват двама
и питам се ...

Празна къща
празна стая
празна чаша
празни мисли
празна душа ...

"Дори когато с тебе пишем стих",
сладостен покой ще ни погали,
повей ще усетим, ала тих,
вписвайки го в изумрудени скрижали.
И дъгата, вплела се в ръце - ...

~~*~
Защо ли днес Магьосниците плачат...
(изрисувани Чувства от
11 август 2010 г...)
И ГЛЕДАМ ТЕ... ...

Само едно искам да ви кажа. Само едно искам да споделя. То нека да изтръгне от мен, грешницата - това, което не успях никога да изхвърля. То беше нещо много истинско, то беше в сърцето ми заковано. Исках само да мога да се докосна до него и да знам това, че мъката ще успея да захвърля.
А ето какво е ...

Как понякога от нищото
извира мъдростта?
Стихия, бездна, покорена гордост.
Захвърлени доспехи.
Счупен меч. ...

Ти си ми всичко на света:
приятелка безкрайно вярна
и сестра по душа.
На теб за всичко разчитам
и до края на живота си ...

Отново бях там. В приказния свят на сънищата си. Почти всяка нощ сънувах един и същи сън. Това започна преди около два месеца и вече всяка вечер, когато си лягам, нямам търпение да заспя, защото знам, че той отново ще ме чака там и само в четвъртък във Венеция.
Намирах се на приказна поляна. Слънцет ...

Мечтая си
за невероятно Утро
танцувам си
и днес в Деня
понасям се ...

Викам високо и силно,
защото умея го.
Живея в мой собствен свят,
който не разбирам.
Всяка грешка, която правя, ...