Слепи напред вървим
към пропастта пред нас -
ние плачем без глас.
Тегло сме теглили,
вериги, окови сме носили, ...

Нежната ръка може да заглади и най-острите ръбове
с... постоянство!

Смееш ми се, когато плача.
Преживял два пъти по моите двайсет години.
Двайсет години преди мен си на пистата,
живял - преживял поне три катастрофи.
Виждал си много, ...

Защо
Жени
лъкатушещи сами
посреднощ
в неделя ...

Ще вечерям звездите, в небесна погача разпръснати,
и самотният вятър ще бръска - за черен пипер.
Залинял и бездомен да търся мечтите си, късните,
огладнях до премала по пътя на моя безмер.
Несподелян и сам, като язовец, нейде в чукарите, ...

Сълзи от радост и смях
(4)
–Знаеш ли?-галя аз облегалката на пейката.-То расте! Сто и четиридесет грама е!
Днес съм на работа при малката Лусия, която ме нарича Енена. Тя е моето зайче. Трябва да я взема от училище. Питали са ги какви искат да станат, а Лусия отговорила, че иска да стане голяма. Ког ...

Любовта ми, като бяла фея
с бяла рокля с безкрайни наметала,
танцува с мен, а аз се смея,
стъпвам по невидима красота.
В нощта ми дошла е с бяла приказка, ...

Обречена на самота...
ще скитам по черните пътища сам-сама...
Няма да разбивам вече куп сърца...
и няма да бягам при поредния...
Искам отдалече да го гледам... ...

Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.
Зимата ще ме завари будна – ...

ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА
Последните дни беше навалял приказен сняг. Ябълковата градина беше цялата с дебела снежна покривка. При най-малкото движение на клоните, от тях политаше огромен облак снежинки. Най-често виновни за това бяха премръзналите врабчета, които напразно търсеха храна по отдавна оголените ...

Затварям очи и броя до девет,
а когато ги отворя, ти ще си пред мен.
Такъв, какъвто те измислих в неделя
в спрялото време на пустия ден.
Тогава обещах да те обичам, ...

Гледам през прозореца
и виждам как зеленината
бавно в нощта
просто отива си...
По това познах - ...

В нозете ми…
парченца бурна страст -
останки от любов.
В ръцете ми…
два гълъба пред полет, ...

Запознахме се на тъмно,
беше хладна нощ...
Запознахме се на тъмно,
хладна, но приятна нощ!
Стоеше до оградата зелена, ...

Ще дойдеш ли
със мен,
море?
При мойте изгреви,
съдби ...

Камбана бие някъде високо,
очи притворих и поех си дъх.
До прозореца изтичах и бързо го отворих,
а слънцето погали нежната ми плът.
Някъде в далечината чайки пеят, ...

В началото на лятото съм пълна с красота...
И чакам да изчезне тази празнота,
да почувствам цялата си свобода...
И опитвам да изровя душата си
(почти хванала паяжина) ...

ТОЙ: Искам да съм огледалото,
в което сутрин изгяват очите ти
и да съм дъждът,
който целува косите ти,
(защото често забрявяш чадъра си), ...

Звезден валс
Песни на щурци дочувам.
През прозореца тършувам.
Луната е толкова красива!
Нереално с реално в едно слива. ...

Като есенен лист се отрони нощта
и полегна на мокрите плочи.
А градът се обърна насън настрана,
промърмори и лига проточи.
И една по една, недоспали звезди ...

Бях като зората, бях като тревата,
Бях като росата, бях като цветята.
Бях като небето – чисто, непокорно.
Бях като детето, дето тича волно.
Бях като морето бурно и красиво. ...

Поема написах - несъвършена.
Каза ми строго поетът:
- Това не е нищо, погрешно е всичко,
а и дори няма рима.
- Не мога по-добре все още, поете - ...

Свърши се хубавото лято,
няма ги топлите дни,
отиде си щъркеловото ято,
сбогувахме се с много игри.
Вече ги няма цветята красиви, ...

Един човек срещу мен стоеше.
Седнах, заговорих го със страх,
попитах го защо сам седеше,
а той ми подаде шепа, пълна с прах.
Започна да говори с неговото сърце, ...

Лунен стих ти изпращам –
галещо нежен,
а от него копнежно
струи светлина!
Ти си моята обич... ...

~~&*~
Стоя разголена и чиста...
А ръцете ми -
ВЪЖЕ ОТ ЧУВСТВА СПЛИТАТ...
Играят си със думите~ ...

Доброто и (или) правилното
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?! ...

ОТПИСАТЕЛ
Усещах, че съм даровит писател,
но се настроих някак поетично.
До смърт обидих главния издател,
но, бога ми - не вложих нищо лично! ...

Може да вярваш, но аз не съм ангел,
виж крилата ми - черни са...
Бях бяла и добра отдавна,
сега душата ми е само пепел...
Може да вярваш, но аз не съм същата, ...

Старец
Над големия гараж,
там, на осмия етаж,
се открехва вратица.
Излиза душица. ...

Не вдишваш от чайките сол. Само крясък,
грабливи очи, нестигнати облаци...
Браздено море – костилка от праскова,
забравена в джоба на някой бездомник.
Прегракваш за сън – постлано умиране, ...

Аз помня онзи ден...
усмивката и всичко.
Копнежът топъл
още в мен -
осеян от безброй ...

Сънувах, че няма време. Че няма преди, нито после. Няма декор, няма и театър. Аз съм цвят, погледнат през призмата на душата ти. Сънувах, че ме искаш такава - сляпа, няма и глуха, каквато ме направи болката. И същевременно - с толкова силно обострени сетива. Сънувах, че с теб сме звуци, загнездени в ...

НЕ зная
Платната се прокъсаха от вятъра,
въжетата скимтят от сетното опъване.
Боли ни.
Солената стихия ни поглъща. ...