Разтопих се на болезнени еквиваленти!
Исках всичко, като всеки жаден егоист...
Плачех и разрязвах спомени на ленти,
после ги събирах и намествах в лист...
А сърцето ми неволно се прескрипа, ...

Биле омайно набрах
Тайни големи събрах
Огън в очите гори
Бяга сърцето трепти
Душата добра завладява ...

И какво като имам прозорци –
в тях усмихнато утро ме буди!
И какво, като имам прозорци,
озарени от залези луди?
И какво, като имам прозорци ...

Защо тормозиш сърцето си със суета,
нима не вярваш в избора на своята душа?
Защо не следваш пътя на детската мечта,
нима животът не е именно една игра?
Играта се нарича "Омраза, Прошка и Любов". ...

Играта на мечките
1. Добрата Мецана 2. Мечката Полина
върви по поляна бере детелина.
и си пее, ли пее Ще строи тя къщурка
къде ще живее. за водна костенурка. ...

Тик-так, тик-так...
Времето върви, не спира своя ход, не поглежда през рамо назад, не забързва своя ритъм, не го забавя... дори не спира уморено. Търкаля си се като огромно
нащърбено колело и прегазва през мен глухо за болезнените ми писъци.Бях дете... Тичах неуморно, да го надбягам, забавлявах се и ...

Написано след последното за сезона представление на пиесата "След дъжда" от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София
От две години дъжд не е валял
и хората са сякаш полудели.
В душите им натрупана е кал.
Не може да се каже, че са смели. ...

Загръщам се със тишина дълбоко в мрака.
Дори и раковината не шепне, а мълчи.
Стои си кротко там, сама на рафта,
морето липсва ú, тъй както липсваш ти.
И птичките заспали са. Сънуват те навярно ...

Отдавна вехне перото орлово
в стъкленица със мастило черно,
разслоило се в утайка матова,
оцветена в тонове вечерни.
И чака ме писалището, обгорено ...

В писмо до нея искам да ти кажа
колко пъти молих се, наричан
от хората за мъж погубен,
от теб за глупав, безразличен.
Сега нейните гърди ме сричат, ...

Благодаря на всички,
които изпратиха коментарите си за стиховете на тези много специални деца.
Не сте много, но все пак... Те са щастливи!!! Пък и аз ги излъгах, че сте десетки...
С колички и патерички тръгваме за Ловеч, Луковит, Кошарица, Виница, Карин дом /Варна /, Севлиево, Силистра, Банско, Софи ...

ДНЕС ОТ ПЪРВИЯ МИГ ВСИЧКО ТРЪГНА НА ЗЛЕ
на Марина
Днес от първия миг всичко тръгна на зле...
Сутринта се успах и изпуснах си влака.
Скъсах ципа на роклята и за късмет ...

1. Животът - борбена арена -
те предизвиква на дуел.
Оголен, неподготвен срещу него
заставаш - правиш се на смел...
2. Опитваш всячески да го излъжеш, ...

Загубил съм цвета си…? Че в днешно време кой е цветен?!
Във сиво всичко е около мен, сякаш съм нишка в сив пуловер оплетен…
И нижат се, сивеят, брънка подир брънка…
И чудя се къде ли е камбанката със цвят, за тебе що не дрънка…
И ти си сив! Признай си! Заточен в ежедневието сиво… ...

… не си добре дошъл сега...
... Умира
паркът... като птица,
към юг загубила посока.
… удавен сред трънак и шума, ...

Бензин - Рамщайн
Нуждая се от време.
Нямам нужда от хероин, нито от алкохол или никотин.
Не се нуждая от помощ,
нито от кофеин. ...

Как вярвам в младия човек,
в ума му пъргав
и в неговата сила,
и в полета на мисълта,
и в нестандартните идеи. ...

Обичаш да рисуваш - пеперуди,
в небето, да ги пускаш да летят,
със вятъра - да затанцуват лудо,
а ти да чакаш - вест да донесат!
Създания, тъй нежни и красиви, ...

Гръм натисна звънеца.
Вятърът стои пред вратата.
Припомняш си Младенеца.
Пеперуди пърхат в бедрата ти.
Спомени топли от Вчера. ...

Белязани от слънцето,
през този свят вървим.
''Нима не ви боли?'' -
ни питат другите.
Кое да ни боли? ...

Разля се и прибра крилата укротени, разтопили восъка от кожата ми, прилепнала в неспокойните им вени...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на ...

Чувствам се щастлива,
когато пиша тези редове,
в които често казвам
какво бушува в мен,
какво ме зове. ...

Юнска терапия
Затвори очи и да забравим
умората, напрегнатия ден,
лятна приказка ти обещавам,
повярвай ми и тръгвай с мен! ...

ВМЕСТО ЕПИТАФИЯ
Как ли щях да живея, ако просто ви нямаше -
неразказан от вас в моя свят от видения...
По-красив от нощта, с наметало от падащи
тъмнокоси звезди, неподвластен на тление... ...

Огън за двама
Ще те чакам тихо да почукаш,
да останеш и да си до мен,
диря във душата ми остави,
бъди обичан до сетния си ден. ...

за теб – погледите възхитени,
за мен – прашния ъгъл в килера;
за теб – да не мислиш за хляба,
за мен – само хляб и вода се полагат;
за теб – на целия свят да крещиш, ...

Искам да пия, какво друго ми остава,
искам да пия, за да те забравя...
Ще пия, ще плача, ще бягам и
да страдаш искрено се надявам.
Ти отне съня ми, ускори дъха ми, ...

Затворих се със трясък, като книга,
със тежък сюжет и твърде тъжен финал.
На вид красива, като чучулига,
кориците, обаче, бяха от метал.
Напълних чашата си, пак до края. ...

Слънцето сега е жълта люспа
от тялото на някоя проклета риба.
Отдавна ми се иска да се сгуша
при себе си, при теб. Че ме убива
пашкулчето, в което заживявам. ...

В сърцето ми отрова вливаш,
но не спираш -
защо постъпваш с мен така!?
Отдавна аз, аз теб обичам,
но не зная ...

Ще ти подам
ръката си гореща...
Ще бродим дълго
двамата в нощта...
И тръпнещите пръсти ...

Мога да те последвам навсякъде -
да изкача планина
или да се спусна по урва,
без да мисля за пътя назад.
Мога да съм леко вятърничава - ...

Целуваш ме (в мозъка ми). Там, където е най-дълбокото дълбоко в теб…
А аз защо не бягам? Реге ритъм или просто пясък за драскотините по кожата ми? Искам пръстите ти върху моето минало, виковете ти в дъха ми… Искам да издишам самотата и да вдишам теб, завинаги!
И се спускам като дим… нагоре към мечти ...

Дори разбито, сърцето ти все още тупти!
Да живееш в страх някой да не те нарани, да се боиш да отвориш сърцето си за когото и да било – това е най-голямата грешка и най-често срещаният начин на съществуване! Защо?! Цениш се прекалено много, за да позволиш на някого да се добере до теб, страхуваш се, ...

с разпусната коса,
впила поглед
в сребърното огледало,
сънувах те -
далеч, далеч от мен ...

Вървеше бавно към дома си и си мислеше за какво ли не. Влезе вътре и стаите му се сториха някак празни. Остави чантата си до дивана, поосвежи се и си облече удобен анцуг и тениска. Поръча си пица за вечеря и седна пред компютъра да посъбере малко информация за бога Оро. В този момент се позвъни нерв ...