И ето ме – пред теб стоя – прозирно гола,
дори със истини не съумях да се прикрия.
Eдва ли някога такава си ме искал,
но аз реших такава да ме имаш.
Не ме познаваш ли?! Във тез` одежди? ...

Дневникът на едно излекуване - част 4
18
Наистина се е случило.
Разбрах го снощи, когато стигнах до темата за сексуалното малтретиране в книгата “Източно тяло, западен ум”. Чудех се защо едва я чета - на час по лъжичка, а то … защото съм била на ръба ... на няколко страници от въпросната глава. Кога ...

Не можел вече вятърът да духа,
пенсионираха го първа група,
играе карти вечер с комшулука,
ракия удря после за разтуха.
На младини вършееше в полята, ...

Какво е щастие? Една усмивка.
Приятелско обаждане в нощта.
Глас топъл. Майчина завивка,
даряваща любов и светлина.
А може би искряща радост, ...

Обич моя - безмерна светлина.
Витая сред лъчите ти, обляна
в целувките от музика и топлина
и се разпуквам от любов огряна.
Небе си ти на моя звезден щрих. ...

Сърцето ми е пълна кана.
Душата ми - винарски лин.
На празник всичките ви каня.
Елате да ги пресушим!
И нека нищо не остане! ...

Превръщам спомените в люлка,
завързана за облак бял!
И в моя сън летят светулки!...
А сякаш тук не съм живял!
Насън ли срещнах първа обич ...

Обичам тези мигове на единение,
когато сме загърбили шума.
И в светлината на обсебващо безвремие
сме открили нея – Любовта.
Изцяло съм се сгушила в мечтите си. ...

Бургаските утрини,
бургаските нощи,
бургаските дни...
чакаме още
през ...

Навярно чувам стоновете на последния ни танц,
кънтят във залите на опустяла сграда.
Естествено, не му подхожда да е някакъв романс,
не му отива да звучи като балада.
Но нека да застанем с тебе пак лице в лице, ...

Ти знай, че няма утре.
Няма вчера.
Съществува само днес.
Сега!
Докосни ме нежно днес, ...

Животът е прекрасен,
но понякога - ужасен.
Животът е чудесен
като любовна песен.
Животът е магия ...

Превърнати в песен
Седях си аз на брега на морето,
гледах как то се слива с небето.
Ослушах се и чудна песен дочух,
песен, която би харесал и някой глух. ...

И ако вярно е туй, що казват,
че друг живот след тоз ще има,
аз, вярвай, че там ще те намеря
и ще бъда твоята любима.
Ако е истина, аз, умирайки, при теб ще дойда ...

Умри!
Повтарял съм го хиляди пъти!
Сега повтарям си го само по памет!
Върви!
Каквато и сила да те тегли… ...

На пейка в парка седя сама
и гледам кръглата луна...
Не знам вече колко време
седя тук с мойто бреме.
Остана ми само споменът, ...

Чакай вятърът да се промени,
да смени посоката...!
Да отнеме.
Да пречисти.
Тогава твоите звезди ...

Без тебе не зная какво съм,
коя съм, защо съм...
Нелепа,
свирепа
и тъжна, ...

Отлетя врабче
във локвата остана
мъничко перце

ЕМИГРАНТСКО ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО (1)
Отварям леко очи и виждам един лъч да наднича през пердето. Аз се чудя откъде е влязъл в стаята ми, която няма достъп до светлина, камо ли слънчев лъч! Защо часовникът не ме е предупредил за това?
-Закъсняла съм! - скачам уплашено на крака и окончателно“слизам на з ...

Аз не пия алкохол. Не защото е вреден, ами просто не ми харесва, не намирам за нужно и необходимо да се наливам и напивам до припадък. Не искам да се унижавам пред хората, не мога да си го позволя. Или поне така си мислех. Не знам защо, но преди няколко дена си взех една бутилка мартини? Видях го в ...

ЖЕНИ С ИМЕНА НА ЦВЕТЯ
на Лили от Сарагоса
и Цветанка от Мадрид
Жени с имена на цветя.
На дъхава, крехка безбрежност, ...

вместо тихи надежди
в несбъднати спомени
мъгла и отдавнашен сън
рисувам градини
в прозрачни нюанси ...

Неразбрана
Защо неясен е светът,
защо е толкоз трудно,
защо отново пак сама вървя
през сивите поля. ...

Дланта ми в твоята сега се гуши
и сякаш винаги така било е.
Отпивам обичта ти с топли устни.
И се страхувам, че във сън живея.
Очите ти ме гледат пак със радост, ...

Вампири
Емоция издава лицето пребледняло,
желание разпаля ледената кръв,
със сладост се изпълва безсмъртното му тяло,
като звяр той сграбчва поредната си стръв. ...

Пътеката снежна сега е във парка,
а клоните - черни и сухо-трънливи.
На пейката тъмна е призрачна сянка
и звуците тъмни… и болно-сприхливи.
От погледа сякаш на мъка потичат ...

Ще си спомнят ли устните
как са го целували,
ще подадат ли език на ръждата му...
или алергични са към прашните спомени...
Ще стигне ли капката гориво ...

Изгубих времето безценно
във бозавите редове безцелни
и похвалите безкрайни,
срещах безпощадно всеки ред...
О, бездарие нахално, ...

Пустеят улици
в редееща тъма
като очите на
току-що срещнат
минувач. ...