Зседнал си в гърлото като рибешка кост неоглозгана,
като трън във петата бодеш и по пътя ме спъваш,
като риза висиш на гърба ми - накриво тропосана,
като бели пари за лодкаря очите ми пълниш.
Като зной, като студ, като есен по мене болиш ...

За жалост не можеш да спреш времето, не можеш да го върнеш, можеш единствено да го изпревариш, а сигурна съм, това не ти е нужно…
През пуснатите щори се прокрадваше тънък лъч светлина, който падаше точно върху лицето ми. Бях будна отдавна, а го забелязах чак сега. Не мислех за нищо, просто лежах и с ...

Намисли ли поредното желание –
при тебе те се сбъдват скоротечно –
мечта в завоя и… топло признание...
С очите си притиснеш ли, крайречно
газела до гърдите си, с потаен вик, ...

НА БАБА ВЕРА
Беше престанал да забелязва хората около себе си. В тялото му живееха двама души – ЕДИНИЯТ никога не излизаше на показ. ДРУГИЯТ имаше за задача за поставя прегради в общуването с околните – ако се наложеше, това ставаше машинално, учтиво, понякога и твърдо – според случая... Той бе външ ...

Скитах, сновях, мечтах,
слънцето милвах, приспах,
търсех, бродех, крещях,
с нощта си говорех на глас...
Спирах, оглеждах, пълзях, ...

Тишина
Защо си тръгваш... остани при мен...
душата ми изричаше словата
но в стаята ми в онзи летен ден
единствено остана... тишината ...

Че си жив
Премини ти през мен, чрез ухание
на солената морска вода.
Докосни ме следобед с дихание
на крайбрежието, като бриза. ...

Предложих ти разходка с лодка.
Защо, те питам, ти донесе водка?!
Нали ти писах, но ти не ме четеш.
Защо бе егоист, кретен, келеш?!
Защо си разиграваш тука коня? ...

В деня, във който свърши любовта,
очите ми ще се взривят - две бомби ядрени.
И ще покрият всичко с непрогледен мрак.
Земята и небето ще са катакомби.
Светът ще ври по крайчеца на мислите, ...

КОГАТО ОГЛУШЕЯ НЯКОЙ ДЕН
Бетховен,
и напълно оглушал,
пак своите симфонии е слушал.
А аз, ...

Там, на морския бряг, ме очаква
една нерешена дилема,
в мене вперила поглед помръкнал,
пак ме стрелва с очи наранени.
Не задава въпроси, не пита, ...

Слънцето внася eнергията на връзките в живата материя.
Различните вкусови свойства са следствие от различни вещества, съчетания на вещества: киселини, основи, витамини, ензими и т.н.
Вкусовите свойства са Пет: Солено, Сладко, Кисело, Горчиво и Люто. Те дават, при пълното им наличие, пълнота, да не л ...

Когато слънцето изгрееше
когато луната заблестеше
тогава и твоята усмивка
вечно на устата ти стоеше
Когато казваше обичам те ...

И ДУМИТЕ ТЕЖАТ...
Като олово тежат понякога
думите,
забиват се в гърлото и душат
и болят... ...

Той е конят без стартов номер,
който връхлита на хиподрума.
Не е редно това, безспорно,
безотговорно е и неразумно...
Трясва изстрел, хукват конете, ...

“Ще бъде точно:
Нула часа и десет минути.”
Аз ли малко избързах, ти ли малко закъсня?!
Някой предсказва бъдещето ни –
десет минути след полунощ ...

Докога ще ме лъжеш,
докога ще ме мъчиш!
Писнаха ми твоите лъжи,
оставих ги настрани.
Въртеше ме на малкия си пръст! ...

Понеделник:
Днес ще си потърся
моята половинка съвършена.
Млад съм още, мъж съм и не бързам.
Съвършенството изисква време. ...

Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички ...

Помогни ми да се откъсна
от твоята силна магия!
Помогни ми да избягам
и далеч от теб да се скрия!
Помогни ми да обичам, ...

Всеки човек, макар и несъзнавано, се опитва да опознае Вселената. Стремежът към опознаване на Божественото го има във всеки независимо дали е атеист или вярващ. Дори някои атеисти са по-духовни от някои вярващи, най-малкото защото не носят товара на убежденията в абсолютна си правота.
Всичко търсим ...

СПОМЕН
Някъде в моята Варна
едно ръкоделие недовършено остана...
За теб не би черковната камбана.
Не стихна даже и морето. ...

Нажежен до оранжево е умът ми. И ражда мисли като огън. Бъди им вятър, разпали ги! Или залей ги с ледена вода! Но нещо направи! Не стой с наведена глава!

Чико Чиков Софиянец
Жега е. Камък се пука по Витошка. Месото в Халите се вмириса. Бозата прекипя и ще я преварим на ракия. Салатите на Женския пазар са като печални хризантеми. Сладоледът прави шарени локви по Царя.
Витоша е напечена като суджук на скара. Асфалтът по цариградско шосе е станал на евт ...

Не се променяй, Mелник, много ти се моля.
Ставаш лъскав и капризно неестествен.
Ставаш чужд… Различен…
Искам оня, моя Мелник, от преди години.
Утихнал или есенно притихнал. ...

Помня те, любов... Добре дошла!
От спомените прашни те изрових,
до днес се чудя къде ли си била,
още ли си същата, дали ме помниш...
Не бе единствена, не бе незабравима, ...

Ако дойдеш, ще ти отворя -
без думи ще те прегърна.
Как искам да се повтори
мигът преди да си тръгна!
Любов ли е - или омраза, ...

Стая празна и тиха, но с разхвърлени дрешки.
Бутилка вино и чаша в ръка.
Отпити глътки, въздишки тежки.
Поредната самотна душа.
Глас нежен, но меланхоличен. ...

Във вечна борба
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината, ...

(продължение)
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистит ...