Силна съм, затова ще оцелея.
Безсмислено е, знам.
Ще продължа обаче да се смея,
нищо, че се чувствам сам.
Ще се затворя в своята обвивка ...

Ще танцуваме танцът Любов, после - Разлъка.
Прегърни ме със поглед, протегни си ръката.
Подхвани ме със нежност, увлечи ме по-близо.
В този танц с теб сме вещи танцьори.
Угаси светлините. Само кръгла луна ни подхожда. ...

Експеримент – Макро поезия
По фотографията
на Pepina (Пепа Деличева)
„Водата край няма…
вдъхновението също” ...

Искрите
Стефан вървеше по улиците на старинния чуждестранен град, а погледът му разсеяно блуждаеше. Беше тук за няколко седмици, изпратен да осъществи един проект по неговата специалност.
Последните дни преди заминаването му направо го бяха изтощили. Беше стигнал предела на силите си и имаше нужда д ...

Ако се запиташ дали си бил обичан някой ден...
Крадци на книжни кораби...
Преследвачи на спомени...
Ловци на моменти...
Времето сълзите ни ограби, ...

Ще се събудиш!
Аз го искам!
Денят ще те залее с
топлина.
Пак аз! ...

Ще се разголя пред очите ти –
без срам, без свян – с желание.
И ще се слея със мечтите ти
и с твойто зачестяващо дихание.
Ще свалям нежно всички дрехи ...

едно хлапе се мокри на чешмата
говори с Господ
на езика
на играчките
дъждът по миглите му наедрява ...

МАМО, МИЛА МАМО!
Докато тупти сърцето ти голямо,
докато си тука, докато те има
и преди да дойде вечната ти зима,
позволи ми, майко, тук да коленича ...

С дъх на океанска пяна ти се сгуши до мен!
Мокър след дългото плуване, озари моя ден!
Взел от перлени мидички бисер за мойта коса!
Открадна от дъното за врата ми морска звезда!
Усвоил си мълчанието дойде, не издаде ни стон! ...

Нащърбени залези дращят очите,
накъсани сънища утро посрещат.
От ръбести мисли пречистват сълзите,
които за нови надежди подсещат.
По кривите улички вятърът бяга, ...

Майчице свята
Майката е най-важният човек на Света. Тя е до детето си в беди и трудности, в най-важните моменти и го обича въпреки всичко.
Сърцето на майката е огромно. В него се побира една голяма любов. Тя те обгръща, за да може с всеки поглед, с всяка прегръдка, с всяка целувка на майката ти да п ...

В омая...
В бялата стая лежа и усещам..
Банка -капка по капка дарява живот,
бие камбана Христова и долита,
дарява ми с вяра нов премислен живот. ...

На разцъфнало дръвче
бяло-алено кончè
със ветреца си играе.
Свърши зимата накрая!
В знак, че пролет е дошла, ...

Обърни се, върви си по-бързо във ада.
Иди сред подобни на тебе създания.
Пий кръв човешка, пробождай очи,
храни се с омраза и чужди страдания.
Как си излязла от черното царство, ...

спомен
устоял на бурени
подава връх
с аромат на старо вино
вкусно и тръпчиво ...

Мъка, болка и недоумение
са чувствата, връхлитащи сега.
Необясними емоции и угнетение
усещам с трепета на своята душа.
Дали защото петък е, разпети, ...

Аз искам да бягам
далеч през живота.
Аз искам да бягам
далеч от хомота.
Далеч... Далеч... да избягам мечтая... ...

„ Със твойта секретарка вчера
се срещнах. Страшно притеснена
изглежда... Цялата трепери
от нерви... Също като мене
и тя... Виновен е за всичко ...

Днес е Разпети петък... Най-тъжният ден в историята на цялото човечество... И знаете ли кое ме изумява?! ... че никой не осъзнава това... Днес видях толкова смеещи се хора по улиците, толкова безразличие, толкова грехове... Разгледах снимките на своите "приятели" - група неудачници, сякаш създадени, ...

Богоподобни таралежи,
слана и сняг в купа сено,
по прашни циркови рубежи,
богоподобни таралежи.
По калища и в езера ...

Някога, много отдавна, когато бях около 12-13-годишна и се събудих за живота, избрах да вървя по Пътя на любовта. Не знам защо. Не знам дори как го реших. Усетих пътя в себе си и тръгнах.
Усетих, че любовта е свобода. Наследих я от баба. Тя не ме научи на нищо практично, но ми показа какво е да лети ...

Историята тук е много проста.
Превзехме град, облечен от бетон.
Сърцето си накъсах на парчета.
Изгубих пътя... като копче от балтон.
Крилете ми пришиха към стената. ...

Не виждаш път. Дори насока.
Живота прекосяваме като слепци.
Пак тръгваш в някаква посока,
а в сърцата – болката тежи!
Не виждаш изход. Път човешки. ...

Зад решетки от бели слънца
непредвидени нощи се скриват,
изпод процеп със форма на здрач
някой в някой с надежда се взира.
Прелетяват без дъх ветрове, ...

Помня как вървях по улицата – тъмна, ужасяваща, мръсна… Някъде там, между деня и нощта, в онези часове, които продължаваха безкрайно. Студът. Тръпката. Нуждата. С уморени очи, уморен ум, уморена душа аз просто вървях. Може би не знаех къде отивам, но тогава това е нямало значение. Ръката ми беше сгр ...

Такъв си
Защото се влюби в себе си
И защото обичаш да правиш другите слаби
А после да пиеш от тях
Каквото ти липсва ...

днес те срещнах
и познах те
зарад себе си узнах те
но искам зарад теб
да се узная аз ...

Събува нощта
свойте черни сандали
и в пелените червени на изгрева
тихо заспива.
Облича денят ...

ПОСЛЕДНА КРЕПОСТ
> …посветено на Антония Полименова – изключителен човек, невероятен преподавател и животопроменящ фактор…
Приказката се бе превърнала в мрачна действителност, а думите приемаха тайнствен облик. Това, за което само бях слушал, бе пред мен, а опасността – близо. Всеки удар на сърцето ...

Твоето
лунно момиче пристига на пристана нощем…
Гази по лунните щрихи със боси крака…
Твоето лунно момиче морето обича все още…
Бавно съблича живота си с всяка луна... ...