Dear, love is a burning fire
Stay, cause then the flames grow higher
Babe, don't let him steal your heart
It's easy,easy
Girl, this game can't last forever ...

През тези есенни цветя
минава твойта топлина.
Въздиша млада красота,
готви се за удар тя.
Прелестна и този ден ...

Приятелка във всичко
Ти си човекът, който винаги до мен е,
както Луната винаги е със звездите.
Подкрепяш ме във трудните моменти,
както дъждът подхранва малките тревички. ...

Пътят на Меца
Меца, що не спря да хълца,
рони даже и сълзи,
киха, кашля и подсмърча,
на опърлено вони. ...

Аз зная, ще се върнеш някой ден,
но този ден
ще бъде буря снежна.
Какво ли ще те стопли вече в мен,
забравила отдавна да съм нежна?! ...

Не е нужно да имаш очи, за да виждаш.
Виж – китарата е сляпа, а ти показва всичко, което усещаш.
Не е нужно да си беден, за да завиждаш.
Виж – колко богати изгарят, без да дочакат надежда.
Не е нужно да си човек, за да си велик. ...

* * *
Сливов цвят.
Докато мигнеш -
и го няма.

Посрещнах пролетта
с една друга част от мен.
Измих се от прахта
на всеки минал ден.
Простих на вечността, ...

Ти не се обади -
до телефона с надежда
стоя.
Ти не се обади -
почти си бях въобразила, ...

Намерих си причини да не тичам
след залези, от болка разпиляни,
фалшиви истини да не изричам,
да не събуждам полудели рани.
Научих се по-малко да обичам - ...

Искам да мога да те целуна,
да усетя допира на устните ти върху моите,
пръстите ти върху тялото си
и погледа ти върху мен.
Искам да усещам ускорения ти пулс всеки път, когато си до мен. ...

Без нагласа, без грим или маска
и без страх от това - да сгреша,
в стар копнеж - неполучена ласка,
правя стриптийз на мойта душа.
След спектакъла свалям афиша. ...

Преминахме през рая и през ада...
сега сме някъде на пътя по средата.
Със теб не става и без теб не става.
Заробихме завинаги сърцата...
Съдба ли беше? Някакво проклятие? ...

Поточе
Поточе бистро и звънливо
по камъчета дяла своя път,
да можеше да каже, че, щастливо,
намерило е горски кът. ...

Напук на този земен кръговрат,
„обесих” се на твоя врат.
С любовно биле те опих
и с жадни устни аз отпих
от твоя мъжки аромат... ...

Тази сутрин Денис Иванович се събуди в отвратително настроение. В устата му сякаш се бяха настанили ято изсушени прилепи, в резултат от лекия запой миналата вечер. Беше се омаял с менте, купено от кварталния магазин, който безуспешно се мъчеше да издържи на неравната конкуренция, която го притискаше ...

Вървя забързан към гората
по пътя леко каменист
а спомените във душата ми
пренасят ме във свят по-чист
И сякаш пак съм тук – но вече ...

Аз съм капката,
аз съм вълната,
аз съм грохотът
и тишината,
аз съм началото, ...

А има ли значение, кое ще избера от двете?!
Каква е разликата между това да не получа нещо никога,
или да не го намеря никъде?
При всички положения съм тъмен и самотен призрак.
При всички сложни варианти съм прокълнат и погълнат от безверие. ...

Преглътнах милиони
погледи, очи...
сълзите им стаих
в кръвта си.
Превърнах ги ...

... Тази толкова спрягана тема любов !
Търсим близост като спасение
за душите наши, та в нежен обков
да ги запазим от грях и падение!...
Но ревност черна отнейде клокочи, ...

Затъжих се за пещери необръснати,
в които да влизам бастунно нелъснат.
В тях да се чувствам почти сталагмитено,
а емоциите млечно измити.
Да забравям пред прага чехлите гумени, ...

Защото са ме кръстили по женски
с име, дето значи „благонрава",
повярвала в природата си нежна,
до вчера мислех си, че съм такава.
Защото ме каляваха по мъжки ...

И ти си тръгнал с този порив да ме плашиш?!
Забрави ли, че дишам в тебе, дързък Ветре?
Нали съм най-любимият от твойте кочияши,
поспри за малко – да излъжем днеска ред е.
Нали са мои братя белите ти вятърни коне ...

Поезията е пролет и вдъхва топлина
и в най-айсберговото сърце.
Поезията е магия,
съграждаща счупени сърца.
Поезията е блян, пролетен полъх - ...

Ще се върна
Да те зърна
Отдалече...
Времето като вода изтече
Бурята те жертва взе ...

Две минути само
и ще видиш ти
колко съм дива
и как можеш
да се пукнеш ...

Красива лъжа
Ела при мен ти сега,
ти – въплъщение на любовта...
Дай на сълзите ми покой
и стой до мен, стой ...

Хиляди думи във гърлото стискам -
в стомаха чувствам трепет на крила,
че искам да ги кажа, но и искам
да те прегърна и да замълча.
Защото сякаш грях е гласно ...

Кратък спомен
Дочух в далечината песен стара,
която ме пренесе в други дни…
Глас на момче, струни на китара,
в камината буен огън гори… ...

Това е първата песен, която написах тази година. Не съм я публикувал цялата поради някои съображения. МОЛЯ ВИ, СПЕШНО СЕ НУЖДАЯ ОТ ТЕКСТОВЕ ЗА МУЗИКАТА СИ, СЛУШАЙТЕ И АКО ИМАТЕ ИДЕИ, ГИ СПОДЕЛЕТЕ!