Колко трудно е да те догоня!
Далече си, а аз вървя в капчук.
Приятелите казват "спри се!",
но аз не спирам да те помня.
Един ми казва „първият печели”, ...

Сипят се
мънички весели капки,
по пътечки невидими
в спирали се спускат,
на брезите листата ...

Нощта е празна, студено е заспала,
в прегръдките си тъмни сърцата ни прибрала,
от спомени небето натежало е над нас -
само то остана да будува в този час!
По устните ми изстиваха капки ...

Възвратният клапан на моята фигура
опази и този път цирка от срутване.
Умря ми лъвът, но от старост бе сигурно...
Разминах се тънко - без повече трупове.
Останаха нощем очите на тигрите ...

Училището ни родно
със слово звучно, благородно
дава ни знания всеки ден
и голяма гордост е за мен.
Печелило е то много награди, ...

Уморих се от възли:
не достигат ми пръсти
и от толкова бързане
вече давам „накъсо”.
Все обратни виражи – ...

Жадни лъжи изпиват ме
в мрака. Оловни сълзи
ме настигат. Смазват ме
в здрача. Невинни очи
изстиват, спъват ме ...

Като мокро уплашено коте
тъгата се скри във очите ми,
когато ти си замина.
Без довиждане да ми кажеш,
без да изтъкнеш причина. ...

Мъртвият утрешен ден
тихо изгнива от вчера.
Паднал и смъртно ранен,
себе си „Днес“ не намери.
. ...

DOWN OT THE CORNER
(“OLDIES” BONUS TRACK)
... Early in the evenin' just about supper time,
Over by the courthouse they're starting to unwind.
Four kids on the corner trying to bring you up. ...

Недосънувани сини сънища...
Пристъпваща тихо, заспиващата вечер
росата по миглите ми обагри във синьо;
отведе ме нежно в сънища бленувани,
погали с тъга копнежа ми таен... ...

Неотдавна в новините се разтръби за прословутите братя Юзеирови и техния паметник на незнайния турски воин. След като събра достатъчно негативи от медийния интерес, паметникът бе . Премиерът отново компетентно размаха пръст, че ще има наказани за наглия анти-български акт.
С вчерашна дата вече новин ...

Зюмбюлов аромат,
цъфнало дърво,
жужене на пчели,
спокойствие извикано,
радиосигнал, ...

Едно сърце самò се скита,
едно сърце сега се пита:
дали отново любовта ще
види, или мит е само тя.
Самò е то в нощта, ...

Интересни птици са тези гларуси. Красиви, със силни криле и клюн са. От зоркия им поглед не убягнва нищо. Но и при тях има разделение. Интелигентни и клошари има.
Интелигентните не цапат перата си къде да е. От високо набелязват целта и я захапват. Устремно и безотказно. А клошарите са край контейне ...

То изплува от мъглата пред мен, като същински призрак. В първия момент не осъзнах какво точно виждам.
Дали дългото шофиране в мъглата не си играе лоши шеги с мен? Тъп въпрос, но си го зададох секунди преди да спра и да превключа на задна. Ако трябва да бъда честна, де. Макар че кому ли е притрябвала ...

Тия дни много се замислям за любовта… за липсата ù и за повсеместното ù присъствие в живота ми…
Да, светът е създаден с презюмцията за две. Да, една яйцеклетка и един сперматозоид оформят най-гениалното творение на еволюцията. Да, Земята от край време ходи с Луната и като гледам скоро няма да се раз ...

Открадната луна
Дайгу Рьокан (1758 - 1831) поет, дзен-монах. Рьокан носел, наглед много обиден, прякор „Големият глупак”, който парадоксално изразява по детски чистата му мъдрост. Дълбочината на стиховете му се състои в улавянето на миговете на просветление. Мигове-докосване до неизменното, така неп ...

сега ще стане тъжно
много тъжно
докато си постилам новата мушама с гербери в оранжево
и лъжите на годините минават покрай мен
оставят три четири бръчици около очите ...

Беше ми грешката, болката, прошката.
Беше ми слънцето, мъглата, дъжда.
Беше очите, сърцето, душата.
Беше най-чистата моя сълза.
Ден не денувах, все сън сънувах, ...

Тихо болката напира
сред прашасали мечти.
Бавно тялото умира
пред затворени врати.
Душата бавно се издигна. ...

Как върви при теб любовта?
Споделена ли е, както при мен тя?
Готова ли е жената отсреща
с теб добро и зло да посреща?
Готова ли е на всичко за теб, ...

Видях снимката ù в едно списание. Още тогава ми хареса. Лицето ù бе в сянка, но овалът му, красиво отметнатата глава, пилеещите се като водопад коси, ме впечатлиха. Не знаех нито коя е, нито откъде е, но загадъчността ù ми напомняше за някого, за нещо, може би за сън, изпълнен с копнежи, част от фан ...

- Къде беше бе, пияна свиня?!
- Що си са развикала ма, ж-жина?
- Я се виж на що приличаш!
- Нищо де! Ти нал’ си ма обичаш?
- Да те обичам ли? Как пък не?! ...

"Погубен"
Върнаха се моите спомени...
в осъзнатото минало.
Там е тази история
за това - какво бе станало. ...

Първата любов беше в живота ми,
обичах те,
въпреки че бях дете,
влюбих се,
и срещу всички хорски приказки ...

Бяла Орхидея
Виртуално или не, влюбих се във нея.
-Я кажи в коя поне? -В Бяла Орхидея!
Ей ще каже някой, няма, още месец няма,
-Ти въздишаше по друга - Бялата Циклама! ...

И мислех си...
аз тази нощ ще спя.
Изхвърлих мислите...
изключих компа...
оставих само аромата ...

запушвам
вятъра
и част от духа ми
в бутилка
и ти я пращам ...

Когато татко си отиде,
остави лист в любимата ми книга:
към лошите да бъда мълчалива,
а към добрите - двойно по-добра,
да уважавам хората трудолюбиви, ...

Манекен с гипсови очи
безизразно седи в полумрака.
Облечен целия в мечти,
на дните края тихо чака.
Тогава, ...

ПРИЗНАНИЕ
Обичам те, защото си обикновена.
Изтъкана си от нежност и от свян.
И то в такова роболепно време,
когато любовта е суета и блян. ...

(прозаично)
Не разбираш ли, Господи? Не умея да водя войни.
Не умея да блъскам със лакти, да гоня простори...
Не умея да тъпча. От това знам как боли.
Нека правят го другите - смелите, силните хора. ...

Дълга изпълни ти -
роди деца,
Бог ти ги дари.
Усмихваше лица,
нас, сърцата озари. ...