Търся лястовица, но не и най-бялата,
не онази, до „бялост” поробена,
а онази, замеряна, сваляна
от небето. Отречена, гонена…
Търся лястовицата. Не тази, светицата, ...

Когато във тебе тъгата, разтворила пръсти,
опипва душата ти, търсейки онзи копнеж,
от който с дъха ти отронва се стон земетръсен
и всяка сълза мигновено превръща се в скреж...
... тогава сърцето ми блъска се лудо в гърдите. ...

Есен
Защо мъгла укри от есенния дъжд
разкъсаната черга на гората.
Разстла я слънчево небето изведнъж
и цветове потекоха в дъгата. ...

Нощта – палач,
надвесена отвсякъде,
обвива ме с дебели пипала.
Озъбена Луна
ме зяпа смахнато ...

Аз си мисля за теб
Пътувам на Изток.
Със влак.
Срещам хора от Хабаровск.
Хора от Белореченская и от Цхинвали. ...

Очите отвориха своите страници...
… хора крачейки с дъжда,
угнетена жена, почиства тротоара
бесни коли, с изцапани седалки,
пищят и фучат, ...

сутрин в четири
е идеалният момент
за конфронтация с болката
за спор с умората
а събота е ден ...

Съвсем мъничко смях -
колкото просено зрънце,
маса, два стола (в кафене),
чисти погледи,
едно тихо: „Здравей!” ...

Like anyone would be
I am flattered by your fascination with me
Like any hot-blooded woman
I have simply wanted an object to crave
But you, you're not allowed ...

На Ена
В краткото затишие пред буря
с гръд дълбоко въздух си поемам.
Оцелявам пак като по чудо
с болката, пулсираща до време. ...

Позор какъв настана -
страната без ченгета!
Бат ' Бойко как да хване
престъпните момчета?
Те шетат си на воля, ...

Тъжният Клоун
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...

doreto66 & henryoliver
Ще дойде тишината.
Като вятър.
Като любов ще дойде –
изведнъж. ...

"Не пиша за битки епично трагични,
сражаване рамо до рамо -
на бойно поле е войникът безличен,
инстинктът говори му само.
Не пиша за пропасти, зейнали гладно, ...

Развилняха се
северните ветрове.
Минзухарите
танцуваха два по два.
На смрачаване... ...

Интерпретация по Joseph Rudyard Kipling
Ако можеш (Интерактивен текст)
Ако можеш на своето его сред руините
Да започнеш отново своя градеж
Ако можеш богатство с труд придобито ...

Тази нощ отново съм самотен,
вгледан в пълното с звезди небе.
Образът ти като нежен полъх
носи се във тъмната ми стая.
Защо трябваше да си отиваш, ...

Рошави мисли-дяволи
за опашката дърпат страха.
Казани-съмнения стягат,
за да убият стиха.
Тъга-змия се извива ...

Светът се сипе
като пепел от жарава,
очите ти го виждат
и не смеят,
не смеят да се подиграят. ...

Полупрозрачно
перде,
кацнали по него
белите цветя,
като илюзиите, които ...

Знам, че не мога и знам, че не трябва.
Съдят ме хорските думи,
но тази любов ме топли и сгрява.
Ние сме с тебе безумни!
Тя ми е нужна в студените дни. ...

Юлето & Канибал
Един човек се влюби в мен!
Омръзнаха ми скучните жени,
изкуствени, надути, празноглави -
във тебе аз се влюбих до уши, ...

Тя дойде с тиха стъпка, с усмивка.
Дълго чакана влезе у нас мълчешком.
На надеждата огъня, още нестихнал
анонсира я - лидер на нашия дом.
Срамежлива и кротка и съвсем непорочна, ...

Ти тук си, но така миражен
и толкова различен, сякаш друг
стои на ъгъла. И маловажен
е всеки поглед, всеки жест и звук.
Ти тук си, но така далечен, ...

Пак вали,
спомени оглеждат се във капките.
Сърцето ми тъжи,
мечтите давят се във локвите...
Пак мрачно е, ...

Обичах те! Тогава не ти признах това, именно защото те обичах. Знаех, че ако разбереш, щеше да се почувстваш неловко, ти просто копнееше за друга. Моят избор обаче беше ти. Обичах те, когато страдаше за нея, обичах те, когато беше щастлив заради нея, обичах те въпреки всичко и всички... Горчива обич ...

Аз не исках много,
не исках целия живот...
Исках просто малко време
и мъничко от твоята любов...
14.11.09 - от много време пиша разни любовни стихчета, но на тази дата написах това и осъзнах, че точно тези 4 изречения описват как се чувствам от години.

Пъстра дъга появи се,
докато валеше летният дъжд,
аз зная, вълк се развежда,
а мечката взема си мъж.
Блести дъгата красива, ...

Беше тиха и спокойна есенна нощ. Луната тъкмо бе изгряла, и сега озаряваше всичко със светлината си, която шареше наоколо, като пускаше малки, кръгли светлинки по листата на дърветата, а вятърът тихо шумолеше наоколо, като леко раздухваше клоните на дърветата. Като всяка есенна нощ и тази не бе изкл ...

Локва в небето
В една локва човек може да види какво ли не: къс небе, облак, къща, птица или самолет. Дори себе си може да види. Колко малка е, като помислиш, а събира в себе си цялото небе, със слънцето и звездите барабар. Локва-вселена.
Така че, понякога се оказва, че има полза не да летиш в облац ...

Обича я до ъгъла на тротоара.
Самотна е до следващата пряка.