Балада за БДЖ
Животът ме въртя из кал и преспи,
не беше с мен виенско колело.
И – ей ме, на! – в купето се наместих
със вестниците, свити на руло. ...

Затвор
Безизходицата случва се с човека.
Със всяко същество. Затвор.
Някъде във този миг.
Ум, разум, сила, богове тогаз са нужни. ...

Откъсна се лятото
от небесния клон.
Жажда просветва шуми в листата.
https://www.youtube.com/watch?v=IA8jFqisipU
https://www.youtube.com/watch?v=Vpy3ucLA7Ik

или Детски спомени за едни празнични манифестации
Закъснелия пролетен дъждец ръмеше навън. Мама тревожно гледаше през прозореца. Как утре е празник, а вали, ами прическата, ами новите рокля и обувки.
- Хайде лягайте да спите - смееше се мама и ни пощипваше по бузките - Че утре празник е, Първи май.
...

Моята Мария
Моята Мария я сънувам.
Тя без сън живее, без мечти,
в двете й очи светът нахлува,
тя се моли нявга да заспи, ...

М А Й К А Т А Н А Д А Н И Е Л
Майката на Даниел се казва
Въглероден Отпечатък,
носи тя във своята пазва
за бъдещите си деца още много мляко. ...

Когато някой ми зададе въпроса - кое е най-великото симфонично произведение на всички времена, то аз без милиграм колебание му давам следния категоричен отговор. Това е Шестата симфония на руския композитор Пьотър Илич Чайковски, известна още като Патетичната симфония. Тя е наистина грандиозна симфо ...

Някой или много казвали са ми
"не се влюбвай" или пък "с друга ще я забравиш"
виждам, че времето не лекува
а дълбоката рана просто зараства, но оставя белег до живот
Няма панацея, лекуват се симптоми ...

Когато порасна
искам да стана
фея прекрасна,
принцеса голяма,
а може би е добре ...

Ех, любов, къде изчезна...
защо ме избягваш, кажи!?
Защо ме пренебрегваш лъжовно
без да ми носиш мечти...
Любов ти моя, девтствинице безпризорна... ...

СЛЕД ТВОЕТО ТРЪГВАНЕ
Автор: Мубера (Пашо) Исанович, Босна и Херцеговина
Ти си водил разговор с листата,
преди да си отидеш.
Така че аз вярвам, че си останал там. ...

Сега съм дете и играя,
но знам, че ще стана голям.
Все още обаче мечтая
по цял ден във къщи да ям.
Обичам с охота да хапвам – ...

(идеалистично, но от сърце)
Искам, мамо, да съм дама -
добродетелна, голяма.
Искам също да съм умна,
талантлива, сладкодумна. ...

Текстовете в Божието Слово, сочещи белезите на последното време, показват, че проявите на злата човешка природа ще се увеличават с приближаването на края на историята. Обратно пропорционално на нарастването на негативните тенденции в поведението на хората общочовешките добродетели ще бъдат все по-пр ...

ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
... навярно е от многото печал,
що трупах със прочетените книги,
обзема ме непоносима жал за пламналите в жегата авлиги,
за щъркела в сумтящите блата, и днес не смогнал жабче да си хване, ...

Кума Лиса
Още в детската градина
Кума Лиса аз играх.
Радваха се много всички,
предизвиках бурен смях. ...

ДЕВОЙЧЕТО С ИЗЯЩЕН МАНИКЮР
... девойчица с изящен маникюр от мен поиска огънче във парка –
от нейното парфюмче "Hot Couture" щях да получа още два инфаркта,
поседна покрай мене – стар кибик, и аз задишах триж по-учестено,
и глътнах си граматиката в миг! – тя мислите ми врътна на вретено, ...

Живот след теб не си представям
когато си далеч сърцето ми се къса.
Понякога обратното да е аз желая-
от заминаването ти да не ме боли.
Понякога толкова силно желая ...

Поклонник
Не се покланям аз на нищо чуждо,
че имаме си ние хубава родна страна.
Искам си нашето друго не ми е нужно,
горд българин съм с вдигната глава. ...

Трябваше да изплача думите
събират се от дни във мен
мълча стаена - наблюдавам
а света тъне в разруха -
светът се задъхва ...

Извинения,
търсещи изкупления
без никаква промяна,
о, каква забава,
а в същото време такава измама. ...

Не ме боли гърба от стари рани.
Боли ме от кинжалната ѝ мисъл -
лъжата, че умишлено избрана е
да бъде повод стихове да пиша.
Поддадох се, признавам и сгреших, ...

Имам си грижа сериозна, голяма…
Когато порасна какъв ли да стана?
Повярвайте, трудно е чак от сега
от сто мечти една да избера.
Застанал съм на труден кръстопът… ...

Как прекрасно е да си дете,
волно да тичаш,
света с цяло сърце да обичаш.
Да подвикваш от радост, от волност в душата,
че си дете, че красиви са ти крилата. ...

Не съм Мария. Няма как да съм.
Онази непорочност ме пречупи.
Люлея си кошмарите насън
и пея на пришитите си дупки.
А после късам пръстите си с плам – ...

живата роза
на храст - лъчеза̀ри и
с обич това̀ри
живите рози
на храст - благодатстват и ...

Малък съм сега и гледам към брега
с родители на плажа.
Питат ме какъв ще станеш ти сега
и чудя се какво да кажа.
Да съм умен не е много умно, ...

Той я обичаше. И беше готов на всичко заради нея. Включително да се откаже от себе си и света, та да стане само неин…
Тя го обичаше. И беше готова на всичко, за да е той неин. Само неин…
хххх
От възторт чак си облиза веждите…
хххх ...

Настаних се под чадъра, разгърнах стар вестник и зачаках.
- Брей, да не хвръкне някоя буква да удари в челото това прекрасно момче - смееше се над мен Таня - И днес разголената синоптичка по телевизията обеща да е горещо и жега.
Усмихнах се някак виновно, и открито и нагло гледах как се съблича, опр ...

ЧОВЕКЪТ МЕЖДУ ДВЕТЕ КРАЙНИ ДАТИ
Две крайни дати, между тях тире, и край на отредената ни радост.
Започнах да живея по-добре, когато станах старче белобрадо.
Пях цял живот на български език и писах с обич всяка своя рима.
И благославях своя земен миг с Надеждата – и утре да ме има. ...

Някъде,
между редовете
на пейките в парка,
се спотайва
новият ми живот. ...

Глава 36
Княз Хлорд представляваше висок почти два метра много космат, с дълга бяла брада и дълги бели коси. Определено се отличаваше от поданиците си с това, че цвета на кожата му също беше бял. Всички белгарци бяха добре завързани един за друг, като всеки беше опрял гръб в другия. Само Митра и Мер ...

Помниш ли любовта ни, онази -забравената?!
Душата си страдаща, да нахраниш успя ли,
в прегръдките на онази "страница нова" да изгрееш успя ли,
или продължаваш да плачеш от мъжката грубост?!
Успя ли да зърнеш отвъд страховете си, ...

Коремчето ми кой ли ще почеше
и кой ще цунка сладкото носле?
А козинката ми добре е да се среше
за да съм на седмото небе...
Ще ме отминеш ли, или ще спреш, ...

Мокрото усещане бавно достигна до Елизабет. С притеснение се зачуди кога отново е припаднала и какво, нечистите да го вземат, беше това. Не беше неприятно, но после в съзнанието й се загнезди картината как някоя мора я облизва, преди да я разкъса. Бе забелязала, че обичат кръвта на вкус, а тя имаше ...