По тротоарите от сиво многодумие,
разхожда се безлика самотата.
Градът е каменна скала, изгубена
в замръзнал от тревоги леден кратер.
В прегръдката на прозаични нощи, ...
Мирише на напечени от слънце
накъсани със шепите череши.
Червена сладост в пръстите потича
с намачкани листа - браздица нежна.
Смола от скършен клон лепи в косите ...
ПЕТЪК, 16 ОКТОМВРИ, 2009 г., 00:35 ,Букурещ, Очидентули 18,стая 41
- Значи отново не се появи?
- А беше обещал...
- Защо му вярваш? Би трябвало да си научила някой основни уроци досега. Знаеш ли, наивността ти не спира да ме изумява.
- А ти какво очакваш? ...
Такъв е животът
На всички столичани добре им е известно колко е редовен градският транспорт в София. До толкова, че понякога ти се налага да чакаш даже повече от 1 астрономически час.
Тази сутрин на спирката на автобус № 280 вече 30 минути чакаха към 20-30 души.
Те нервничиха по различен начин. Едни ...
Думи
Думи. Всеки говори. Всички говорим прекалено много, а всъщност нищо не казваме. Нищо смислено. Говориш. Не спираш. Понякога си мислиш, че казваш само истини, или правилни неща, или хубави неща. Често нараняваш без да го осъзнаваш.
Денят беше юли 22, ако не се лъжа. Слънцето печеше напук на всич ...
Както всяка година, така и тази, месец март е слънчев, но мразовит. Вятърът духа от всички посоки, типично за това време на годината. По улиците е оживено, шумно, като имаме предвид значението на тези думи за едно провинциално градче. Излизам от входа, обличайки връхната си дреха, и аз не знам защо. ...
Език, чувствителност, морал – какво слушаме и какво говорим
🇧🇬
„Език, чувствителност, морал – какво слушаме и какво говорим”
Българският език отдавна е навлязъл в онзи стадий на своето развитие, включващ съвкупност от различни тревожни тенденции и процеси, някои от които изглеждат необратими.
За много от водещите на радиопредавания, особено на държавно-правител ...
В градината, отдясно на Дядойордановото каменно стълбище, под витото старо крушово дърво лежеше старият. Спусналите се жълти плодове го целуваха по умореното чело. Отмерваше се изплъзващото се време. Бе си поживял, улавяйки в шепи вътрешния ритъм на живота.
Старецът побутваше с пръст тъничкото, полу ...
Така се стекоха обстоятелствата, че се родих мъж! След това бях отгледан като Мьж! Възпитаваха ме като мъж! Мога да заявя и че живея като такъв с всички произтичащи от пола ми кавалерства, шампионски лиги, джин, цигари, окосмявания и жени. В последното съм особенно правоверен - жените са моя кръстон ...
Срещата премина толкова експедитивно, че Мелани нямаше време да се притесни. Всичко беше ясно – вариантът, най-доброто, до което достигнаха, получи одобрението на Томас, направена беше уговорка за срещата с възложителя и край! – срещата приключи. Всичка станаха и се заеха да прибират книжата си. Мел ...
Излизам от дома на мрака - с усмивка, но крадена,
както крадено блуждае щастието в очите ми.
Със грим, до крайност изпипан, и косата прилежно пригладена,
нежна черна рокля, изкусно прикрива празнината в гърдите ми.
С вдигната глава, гордо крача, носейки руините от себе си, ...
Приятелството е красота.
Приятелството е рядко срещана звезда.
Приятелството е смях.
Приятелство да предадеш е грях.
Приятелството е чисто като сълзи. ...
И сам не допускаш, как черна била е нощта,
в самотната дълга премяна облечена.
Не помниш. И мислите секват, когато в деня
бъде тя неусетно със тебе въвлечена.
А с този лъч първи, тъй чакан и топъл, ...