Не ме зачерквай!
Непонятност са зениците по мръкнало
и тихо в клоните приспивам непотребност.
Ничия съм и в капилярите
на твойта жажда за копнежност. ...

Galateya & Канибал
Окъсани, с проскубани коси,
пак чувствата ми глупаво се хилят.
Започва нещо тъпо да боли,
отчаян съм, изобщо нямам сили. ...

Кое е любовта
Кое е любовта?
Сърце в аритмия, будилници.
Очи без зрение или през твоите видели
път от срещи и раздели, ...

На белия лист
с молив във ръка
драсвам първата
плаха черта.
После овала - ...

ЕСЕН
Ех, мина лятото безгрижно,
есента дойде.
Веч мрачна е гората
и всичко опусте. ...

Случвахте ми се до притръпване.
Eдин през друг, до болка сe завръщахте.
И писах стихове, трудни за разбиране.
И ви поемах в дози отровни, за умиране.
Но никoй от вас не ме уби, ...

(по Кант)
- Спиш ли?
- Да, спя и ми се струва, че те сънувам. Какво си ти? Видение? Сянка? Човек?
- Аз съм ти и ти съм аз.
- Ти си аз? Аз съм ти? Объркваш ме... Препъвам се. Това са връзки на обувки – твоите или моите? ...

Глас, в нощта безмилостно запял,
месеца прогони от небето,
дере слухът ни той без капка жал –
жабокът – на блатото поета.
Песента му като ехо – отзвук жив - ...

Рисувала съм Него – щрих по щрих...
От първото си женствено пробуждане.
И не любовник, нито пък жених -
Мъжа рисувах – точно моя. Нужния.
Да го облея, исках, с океан - ...

Като морски бриз в юлска нощ,
като огън, изпепеляващ всичко, що докосне,
е страстна любовта ни, притаила свойта мощ,
на твое място сърцето никой друг не ще допусне!
Обичам те заради това, което си... ...

Колко му е - просто ръкостискане,
най-тънката струйчица пот изтече се -
не е любов, (а сякаш ми се искаше...)
Това е най-обикновено срещане;
най-нелепо скръцване със зъби ...

- Belle amie, кажи колко време мина.
Има няколко причини да се смееш днес. Затуй и ти се усмихни, че нищо няма вече. А когато гледаме от и вън, няколкото капки фантазия ни се струват вече летливи – извиват се като цигарен дим и изчезват, разтворени в нещото, което наричаме реалност. Обличаме се в лъ ...

В бурни океани от кървави сълзи се давя...
Водовъртежът завлича и не ме оставя!
Болка и тъга ще останат за теб, дано
ми простиш вината, че си отидох от Земята!
Но ти ела, просто следвай лунната светлина ...

… са блудници
дето само чакат
да ги стопля
подредила съм ги
в цветни куфари ...

(Продължение от )
Знаеше, че ще намери Хадриан край реката близо до селото. Той имаше обичай да лови риба там след дъжд. Бьорн открои едрата фигура на приятеля си от детинство от разстояние и с безшумни стъпки си приближи към него.
Хадриан беше мъж, не като Ингрид. Бьорн бе човек на честта и щеше да ...

Със възрожденските си стрехи
преди години бе прочут.
В блестящите си нови дрехи
сега е като всеки друг.
Неумолимите закони ...

Тъжен е светът,
плувнал в самота.
Слънцето, дъждът,
бледата дъга.
Сгушено мълчат, ...

ВЛЮБЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Ако не беше дошла, щях ужасно да страдам
и щях безпаметно да се напия,
ей като оная звезда,
която никога не се прибира. ...

Наранявай ме с цялата омраза,
която ти побира сърчицето,
мрази ме, до последна фаза
поне да зная, че ти пука.
Казваш, че не ме обичаш, ...

Искаш ли ме?
Вземи ме!
Тръгнала съм към теб...
Прегърни ме!
Не забравяй! ...

Всяка твоя дума
безсърдечно забиваш във мене.
Татуираш не само кожата,
а и сърцето ми
с твоето болезнено мнение. ...

Тишина. И въздишка,
отронена като ябълков цвят.
Самота. И предчувствие за неутолима страст...
За теб откъснах четирилистна детелина
и знам - намерих вечната любов! ...

Паркирах се в гара с бракувани стихове,
сред вой на сирени от две тишини.
В купета от думи със скелета-митове
чертежа разплитах на твойте вини.
Тършувах за нишката - как съм се вързала, ...

Ти се появи в живота ми така,
както само веднъж се появява любовта.
С очите си ми вдъхна силата да съм това,
това усмихнато момиче, което ти избра.
Избра да ме изпратиш в Рая, ...

Един свят, една държава,
един народ, който никой не познава.
Сиво ежедневие, огромно отчаяние,
реки от сълзи и робско съзнание.
Ужасяващ страх и самосъжаление, ...

Моя палава обич с аромат на листа -
и те има, и няма в деня и в нощта.
Светла ласка на есенно слънце сияйно,
топъл полъх за копнежното зрънце, омаен...
От усмивка родена, любов затрептяла, ...

Красива нощ, две тела едно до друго,
две деца, хванали са за ръка,
лицата техни нежно си играят,
докато сърцата шепнат си,
красиви, но думи болезнени. ...

Опитвам се да разгадая
онези сили
които движат
твоите мисли,
стремежи ...

Кървя! Отвътре кървя!
Кървя! Отвътре кървя!
Сълзи вече не ми останаха.
Какво, по дяволите, в нея толкова видя?
Какво има тя, което другите нямаха? ...

Във трепета разискрен на зората,
на утрото в невинните очи,
и в порива безспирен на вълната -
била ли си, кажи ми ти, кажи?
В копнежите, раздиращи душата, ...

Красиви спомени и дни отминали...
Душата във безбрежна пустощ тлей.
Красиви спомени, вълшебно минало
мечтите като дъжд пороен лей.
Там някъде, аз помня ...

Обичай ме, обичай ме… Обичай.
Поискай ме,
жадувай ме,
желай ме.
Днес твоя миг пресичам. ...

Поспри за миг на спомена на прага,
постой... на болката напук,
но щом дъхът ми спре в косата ти -
върви си! Не оставай тук!
Вземи във шепа мигове прашасали, ...

И мрази, и обича, и копнее.
Самата тя със себе си живее.
Искри на ярост, гняв и болка,
Стихия ледена и черноока.
Че тя е всичко, що ти трябва, ...

Качил си мен в скъпата кола
и мислиш, че душата ми купуваш.
Но тялото не е душа -
грешиш, а после ме ревнуваш.
Не питаш ти дали скърбя ...

29.09.2009г.

Неочакван раздвой на съдбата...
Мрак, нерешителност, самота...
Еднаквост, фалшива красота.
И отново като орел кръжа
над нашата страст минала. ...

Сърцето ми пресъхнало мълчи,
изпито от проклетите ти устни.
Отминал спомен от любов кънти,
изплъзвайки се ден след ден от моите пръсти.
Отдадох, отдадох себе си на сивотата! ...

НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР
Забравих си шапката в киносалона. Филм с размазани субтитри, това видях.
В мъгливата вечер има само едно развлечение – да си забравиш някъде шапката. По мокрите улици минават безброй таксита. Нервните шофьори натискат клаксоните и изхвърлят псувните си на паважа. Вдигнати яки те размина ...