Повика ли ме?
Тихо, че е късно
Незабравима (Кремена Стоева)
Всичките ми делници
и нощници ...

Падна ми окото,
след него и далака...
Последва го ухото
и двата криви крака!
Отчупи се зъбче, ...

Вчера, днес и утре
ще да ме прощава
миналото мое, тъй честито,
загдето някой с хули го кръщава
и аз с носа си в кюпа се навирам. ...

На гроба ти не ще заплача,
отдавна зная - там не си,
не виждам образа ти в здрача,
а само в малкия ти син...
Сълзи недей от мен да чакаш - ...

Един откраднат миг -
безкрайно стенеща надежда.
Слънце! Топъл вик -
в миналото пак отвежда!
Една открадната целувка - ...

ВСИЧКО СВЪРШИ
Знам че бяхме двамата потайни
И срещахме се в трети свят
Където всичко бе далеч и тайно
Където всеки чувства се богат ...

Тишината е заспала.
Мълчаливи мисли
се гонят в безпорядък.
Ромонът на дъжда
подрежда музиката, ...

Петър се опули в екрана на компютъра, а след това отново погледна фиша, който държеше в ръцете си. Почти всичко съвпадаше. Беше познал цели седем срещи в права колонка и от печалбата го делеше само още една среща. Трябваше да познае и нея, иначе всичко пропадаше. Той извади калкулатора и с треперещи ...

Българинът разбира от всичко! От това, за което е учил и което му е работа. И най-ама най-вече разбира от това, за което никога не е учил и въобще не му е работа. Толкова много разбира, че и без да го питаш за съвет и мнение по някой въпрос, от която и да е област на човешкото познание, той ще те об ...

Когато залезът заспива
и мами с устните си тихата зора,
и с огнен свян покрива се нощта,
на вятъра със златните крила,
тогава аз ще дойда във съня ти ...

Гальовна, ласкава и страстна,
красива, мъркаща, добра.
Тя грация е елегантна...
чаровна котка е... жена.
Край теб пристъпва, неподвластна ...

Бяха се хванали за гушите.
Преди години започнаха да си строят жилища.
Заедно, като приятели,
На едно място. В едно блокче.
Започнаха всичко с мерак, с радост, че се бяха измъчили да живеят тук и там, на чуждо или свое, но и тясно, и неудобно, и скъпо. ...

Разпъната от нежностите грозни
на своите – завита в тегоба,
задавена в лъжите им помпозни,
„умирам” пак в поредната борба...
Едва поемам въздух днес от злоба ...

Гневът на великия кан
След като видя опожарената си столица, Крум заповяда Плиска да бъде въздигната отново.
В деня когато влезе в новопостроената тронна зала, тя все още миришеше на пресен хоросан.
Той впери взор в очакващите го люде.
От дясната страна на трона стоеше брат му – неговият заместник. ...

Нямам стимул да живея,
щом не знам какво е любов.
Нямам сили аз да пея,
няма кой да чуе моя зов.
Нямам сили да вървя напред... ...

Искам любовта да връхлети във нас,
като вятър преди буря!
Искам в див екстаз да крещим на глас -
нека страстта в нас пробудя!
Нека слеем телата си ...

Човекът отдавна на човек не прилича,
научи се мрак, а не светлина да обича.
На грозното и злото стана роб послушен
и да върши неправда е тъй изкусен.
Двуличие и неискреност в себе си посади ...

Фундаменталният въпрос на живота – „Да бъдеш или да не бъдеш”, поставен от Шекспир през 1601 г., в наши дни бива разработен от Ерих Фром до „Да имаш или да бъдеш”. По същия критерий можем да разграничим два основни вида свобода – (1) да имаш свобода или (2) да бъдеш свободен.
Притежанието на свобода ...

Aneta_kz & Lotrek
За тази, която събуждам с целувка,
протяга ръце и дарява усмивка.
За тази, която взаимност поиска,
... на която обувката няма да стиска. ...

Светът не беше добър...
... импровизирано, те
бяха в живота, но не познаваха своите нужди.
Не ценяха времето, което бе дар,
суетяха, лицемерничеха, ...

Ти си жената, с която искам да живея. Жената, с която да се смея. Върху гърдите ти положил морно своята глава. Сгушен в ръцете ти на топло. Спокойно да заспя.

Пусти са улиците в Коледната нощ,
а са пълни домовете с радост и разкош.
Виелица вие в града и в гората
и снегът пада и украсява земята!
С тихи стъпки в нощта ...

Ако не виждах живота си празен, щях ли да спра очите си в теб. Отчаяна, самотна и красива. Никога не съм била отчаяна. Или поне до толкова, че да събера смелост да убия отчаянието. Самотна – да. А красотата е доста спорно понятие. Мисля си, че има нещо извратено в мен. Обичам те. Не искам да ме разб ...

От излишност
Изпратù ме с ветрове в косите.
С ония изпокапали звезди.
Събирах дълго. Вече ще съм сита.
И болката със мене изпратù ...

Осъдена! Без вина и присъда...
Забити думи-стрели стърчат от мен!
Утрото пееше... и от заблуда
родена неволно се сбръчка моя ден.
Спря песента на душата ми дива, ...

В свят безчувствен аз усещах,
ридах
и се сдържах.
В бездвижен свят се движех,
осъзнах се ...

- Дами и господа, до края остава само един месец и после нищо вече няма да бъде същото! Затова живейте като за последно! Направете това, което винаги сте искали, изпълнете всяко свое желание, осъществете всяка своя мечта! Нека живеем живота си на пълни обороти и да го превърнем в истинска приказка! ...

С обувките ти-бели жерави летя
по улиците на града.
От звуците им
задрямалите тротоари се събуждат.
Потрепват боровите клони. ...

Как кръвта ти кипва -
щом той се появи..
Как цялата настръхваш -
щом докосне те едва...
Сърцето ти да спира - ...

Втъкавам поредното си
нямо утро...
в собствена одежда.
Немотата...
е богата! ...

ЩЕ Я КАРАМ БЕЗ ДА МИСЛЯ
От служебния вход на Съдбата
ме изхвърлиха
Закъсняла
Сама да си правя ...

Няма път обратно
От утрото напивам в тебе сила
и тръгвам с незакърпено сърце
във бисерни очи аз да те диря,
но с друга нежност и лице. ...

Смутена аз се изчервявам,
а ти ми се усмихваш леко
и във ръката ми поставяш
стрелите... за играта взети.
Не съм играла никога преди ...