Продължение от
"We know the truth not only by the reason, but by the heart" - Blaise Pascal
Десет години се минаха откак Бьорн запали дома си и напусна родните си земи завинаги. Той изостави обичаите си на ловец, за да се превърне във воин. А воин прочут и велик стана той наистина; бе известен навре ...

Чудесен е денят
в прегръдката на лято.
Докато всички спят,
прелита пъстро ято
и утрото стоварва - ...

Празна стая, пълна с мечти,
спомен трепетен звъни,
ека между замлъкнали ъгли
и сенки, невидени от проплакали очи!
Тая стая тиха е сега, ...

Аз знам, че утре няма да те има,
че пак ще бъда шепа пепел,
че вече няма тихо да се взирам
да откривам себе си във тебе.
Дошъл си ти за малко... казваш. ...

усещам топлината в пръстите си,
топлото желание да галя твоето тяло,
да прокарвам пръсти по цялото ти тяло,
да го карам да изпитва удоволствие,
да усеща насладата, в която ме потапя... ...

Прострях я вън да съхне на простира -
от много сълзи, май че ще мухляса.
Любов ли бе, или бездомна зима -
не искам и да знам, че разпилях се...
Да бъда кръстопът и все... погрешният, ...

Това е плод на една безсънна нощ, записът е демо и е отвратителен, но ако не го пусна сега, кой знае дали ще види бял свят някога. А живот и здраве, може да се получи и песен в бъдеще.

Литературните конкурси са важни. Дават легитимност и конкурентно предимство на писатели, които нямат търговски успех, тoест почти цялата нова българска литература, а особено пък на процеси и естетики. Затова е важно кой, колко често и как журира и дали даден конкурс има етичен кодекс. Особено, когат ...

Опасна като заек
(или разписание на заминаващите влакове - 08.12)
http://www.youtube.com/watch?v=cJ7fnhhwyYs
След толкова думи - ще помълча.
Не мога най-важното с думи да кажа, ...

Открехна вратата на мойто сърце.
Погледна, престраши се и влезе.
Голяма част от него превзе
и вече от там не излезна.
Нима бе грешка да те пусна? ...

Образованието – висше,
Оценките – свисше,
Знания – низши!
Преподаватели – акъллии!
Студенти – купонджии! ...

Раздирах с вик нощта, надявайки се да ме чуеш. А после се оказа, че няма съм била. Рисувах те от всички багри и се любувах с часове на своята творба. Какво? Аз сляпа съм, нима? И музика ти сътворих, разтапяща душата. С ония галещи акорди, отварящи ти сетивата. Не мисля, че съм глуха! Нито сляпа! И д ...

СЪЖАЛЕНИЕ
Не съжалявам за нищо!
Няма напразна и непоносима тревога.
Всяка трудност е стъпало,
да се надмогвам, ...

Седейки в празната класна стая, осъзнах, че дванайсет години просто минаха - ей така. И сега накъде? Какво знаем ние за света, за живота? Учим толкова много, но колко от тези неща ще ни спасят в джунглата на обществото? Отговорът е прост - николко. Зубрим празни думи дванайсет години - деветдесет пр ...

С Я Н К А В С Т А Я Т А
_____________________________________
Една стая
с разхвърляни
фасове по ъглите. ...

Нашата любов е тайна нещастна
и тези чувства - проклети са те!
Ти появи се ненадейно, като хала.
След теб всичко помете и всичко ми взе!
За да се целунем се крием, ...

Дъжд прощален вали
и земята отпива росата.
Едри капки в пръстта
като сълзи горещи димят.
Нека стелят мъглите воали - ...

Toygar Isikli - Uzak (Yaprak Dokumu)
Yine ay doğuyor...
Yine günler uzak...
Uzanır geceler ah hüzüne...
Dolanır uykudan sabaha... ...

Metallica - Turn The Page
On a long and lonesome highway,
East of Omaha
You can listen to the engines
Moanin' out it's one old song ...

(из цикъла „Вицове в рими”)
Учителят нагледно демонстрира
във час по зоология вредата
от алкохола. „Червеят умира,
щом в спирт го потопим, а във водата ...

“Къде започваш ти? Къде започваш...
И път ли си... Или дъждовна сянка.”
П. Парнарев
Започвам там, където ражда се дъждът,
от дъното на всички полети на птиците, ...

Мигновено на теб попаднах,
човек със широко сърце
и много хора след мен
опознаха твоето лице.
Те почнаха с теб да споделят ...

Двуличие, подмазване и лицемерие...
За много хора туй е начин днес да оцелеят...
Но тази двойственост, притворство и лъжа безмерна...
За мене неприсъща е! Със маски няма да живея!
И в таз борба за по-добър живот, за оцеляване... ...

В папрат и бръщлян увити, бавно тънат
къщи запустели - колена превиват.
Прашните прозорци – ями ослепели,
жадно светлината в тъмното попиват.
Онемяло от години, куче влачи ...

Душата ми плаче за теб.
За бели полета от сняг
с нашите стъпки,
които прокарват пътека.
Една, но обща... ...

Рондел
Гларус горд и хубав да лишава
гълъбче от хлебната трошица,
просяк -- принц със сребърна лъжица --
всеки туй е свикнал да прощава. ...

... Защото съм река -
преливам от любов по тебе...
... Защото съм море -
пенлива съм и бурна от емоции...
... Защото съм като небето - ...

Празен и безсмислен ден
минава покрай мене тъжно
Да, покрай мен, а не през мен.
И питам се - кому съм нужна?
Навън е разцъфтяла пролет, ...

Да се сбъдне твоята мечта
(поздрав към всички добронамерени хора по света)
Звезден прах да падне от небето -
да покрие цялата Земя!
Да усмихне се във теб детето! ...

Молитва
Да се помоля искам аз смирено
и сълзи ми да опадат в шепи,
да подпухне ми лице преуморено
от мъка и от болести свирепи! ...

Ще ме видиш в някоя звезда,
паднала невинно от лицето ти студено,
раздираща след себе си безименна бразда,
стопяваща снежинки в твойто име вледенено...
Аз няма да се отразя на живо в погледа ти... ...

Красива е твоята есен,
палитра от багри и звук.
Небето ти, в огън поднесено,
е с галещо слънце от юг.
Блещукат листата, златистите, ...

Една усмивка леко иронична.
Слънцето меко галеше с лъчите си покривите на къщите. Беше ранна лятна утрин и всичко беше толкова красиво. Две влюбени врабчета малко по малко си свиваха гнездо на клона на едно дърво. Пчелите събираха прашеца от тъй хубавите ароматни рози в двора на една малка, бяла къщ ...

Ще се престоря, че се усмихвам.
Ще се престоря, че не ме боли.
Ще се престоря, че със самотата свиквам.
Ще се престоря... и ти се престори.
Престори се, че чувствата ми били са неразбрани; ...

Боли ме, Господи, боли.
Безценното - и то загнива.
Откак министър е Веждѝ,
митът за Златен век се срива.
Културата му, Боже мой, ...

Животът е като пътешествие с трамвай.
Той върви напред по релсите и спира само и единствено на неговите спирки. Ти гледаш през прозореца и виждаш различни места, на които искаш да слезнеш, но не можеш, защото там няма спирка. Подминаваш най-красивите картини и не можеш да им отделиш необходимото вни ...

Безобидна лъжа.
Страстен миг.
И изгаряща нежност.
Стара и смешна игра.
С роли две. ...

Приказка. Щастие и обич. Клетва за приятелство до живот. Дъга, а под нея бяхме ние. И после нещо в твоята душа се забунтува, разгневи се. Разби мира, щастието и обичта. Простих ти. Всеки има право на втори шанс. Но тогава ти се промени. И аз разбрах - свърши се. После пак - остави ме сама, без очи в ...

Нежност -
очите
преляха.
Вяра -
кръвта се ...