Пробойните са много в тези дни -
нахлуват гняв, тревога и обида!
От рано сутрин още ни боли!
Приятелите тихо си отиват...
Забравяме рождените им дни, ...

ЕСЕН
При Кольо и Иван, и котарака,
май нашата маса пак ни чака?
Животът почва там отново
и всичко ни е май готово. ...

В момента, в който ти пишеш това,
със сигурност ставам пак себе си.
Събличам праха и шума от околния
свят, забравям за всички професии.
Поглеждам с очите си - моите, ...

22.04.2008
И когато нещо ти е ново,
и когато нещо те подтиква с поглед да го съзреш,
и в него да се взреш -
тогава то е нещо истинско, реално! ...

В памет на милия ми татко...
Кажи ми, моля те, че си добре,
макар там някъде далеч, невидим.
Към теб протягам двете си ръце,
да те погаля пак по челото, помилвам... ...

Бъди предизвикателство за мен!
Накарай ме в съня ти да се влюбя!
Стани мигът, щастливо споделен!
В мечти ума си искам да изгубя.
Бъди предизвикателство за мен! ...

Аз бях онази лястовица от хартия,
която се разпадна с късния, предзимен дъжд…
Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,
сълзите на Ноември, потекли изведнъж…
Замахнах със крила с последна тръпка ...

000000000000000000000000000000
000000000000000000000000000000000000000
Утрото като че се бавеше. Той се прибра късно, но не можа да заспи. За втори път кралят оставяше съдбата си в неговите ръце. За сетен път той бе длъжен да го защити! И с радост щеше да го направи. Глождеше го мисълта за граф Беке ...

Душата ми е птица уморена,
паднала със счупено крило,
а ти стоиш и гледаш отчуждено
без съвест и без чувства,
все ти е едно. ...

Не те издържам...!
Чуваш ли...
не те...!
Като зараза си,
по кожата пълзиш... ...

По пътя
Той нямаше къде да отиде, освен навсякъде.
Джак Керуак
пътувам някъде
някъде съм другаде ...

Превърна се в пепел
и последната надежда
да намеря смисъл
в безсмислието на момента.
Умря и безсмъртната вяра ...

Вятърът все си търсеше другар в играта. Нали все препускаше насам-натам. Гонеше облаците. И сега съзря птицата. Тя си правеше гнездо.
- Ще съборя гнездото ти - ù каза - ако не дойдеш с мен, ще го съборя.
- Моля те, ветре, не го събаряй! С толкова много труд го изградих. В него искам да отгледам дечи ...

Сънувах...
сънувах чуден сън -
сърца и устни как се търсят
и откриват,
сливат! ...

Прошка не чакай!
Ти си призрак, изплувал от мрака!
Ти си сянка, излязла в нощта!
Ти си мрачната тайна, която
лежи погребана в моята душа! ...

Трепне моето сърце,
очаква някаква наслада
и към греха протегнала ръце,
вървя напред към Ада.
Изкушението сладко ...

Размисли над една банална метафора
Пътуваме! Винаги пътуваме за някъде. Всеки ден бързаме за някое важно или не толкова важно събитие в нашия живот. И може би защото винаги бързаме, а може би от чист мързел, забравяме да проверим дали е в изправност автомобилът ни. А той, горкият, не винаги е наред, ...

Eкзистенцията е усещане. Тя е крайна. То е ъгъл, остър, тъп, прав...
Вътрешната екзистенция е себеусещането.
Когато всичко, пречупено от крайността, в която е Аз, се оглежда в огледалните стени на неговото измерение.
Тя е заключена, тя е херметическа, тя е вакуум. Аз е светът, светът е Аз.
Вдлъбнат ...

Провокирано от:
Ти искаше – станах богиня,
но в храма на свойте мечти.
Влюбих се толкова в синьото,
че виждах вече с чужди очи. ...

Не можеш да виниш хората, че са постъпили по някакъв начин някога за нещо. Не можеш. Не можеш, защото нямаш право. Човекът сам в себе си е сложна компилация от гени, среда, възпитание... от съдба и каквото още се сетите. Човекът, всеки човек реагира различно на базата на своя опит, мироглед и конкре ...

ПОГРЕБЕНИЕ
Над гроба жена ми ще вие като вълчица,
ще захапе със зъби дървения кръст.
На нея оставям дълговете - върволица,
ще почивам аз, под купчината пръст. ...

Зинчето със блянове живее -
и любовни стихчета си лее.
А Ангар отдавна не въздиша:
в “Други” или в “Гражданска”
ги пише. ...

Мълчание.
Бездумие.
Безумие.
Защо?!
Това ли е ...

Не успях да те намразя.
Себе си обаче - да.
И луната ме наказа -
само половин изгря. ♥

с благодарност към Н. Чуралски и К. Хаджийски -
автори на „Орфеевото цвете”
Денят и нощта често се срещат над Родопите, за да споделят общата си любов към планината. Поглеждате покритото с фина пелена от облаци небе, през които все още проблясват слънчевите лъчи, а само малко след това, Луната разкъ ...

СЕЗОНЕН ПИРУЕТ
Златно ято сърца под топола
в октомврийски красив пирует.
С бащин поглед изпраща ги ствола
и с потънал в тъга силует. ...

Сантиментален блус
Като вятъра се скитах,
волно палещ – южен лъх.
Неусетно във мъглите
се прекърши моят дух. ...

Твоите очи, пълни с желание,
които ме гледат с нежно мълчание.
Твоите устни, пламнали от страст неудържима,
които ме целуват с невинност ранима.
Твоят глас, роден от тишината, ...

Плувам в пустиня от пепел,
минавам през сиви стени.
Бурени и тръни,
плачат неми очи.
Каменни магнолии ...

Цикъл "Светулка на дланта"
На търг ли
заложихме себе си
или само
което е вътре? ...

@@@
@@@@
Т_________а аз съм питието в теб_________Т
И_____поискай ме и ме изпий до дъно_____И
ще се излея в невъздържаното ти небе ...

Трябваше да ми кажеш...
Че стихнал е огънят,
че се свършиха думите –
твоите,
моите, ...

Потърсих те...
Потърсих те след толкова години.
Защо ли?
Самата аз не зная.
Какво ли исках да открия? ...

Когато в очите ми имаше скръб
и имах нужда от теб.
Тогава обърна ми гръб
и замина надалеч.
Когато в нощите те чаках, ...

До моето първо либе
посветено на Татяна Христова
Още помня, когато те видях за първи път.
Аз бях във втори, ти - във първи клас.
Не знам какво се случи оня път, ...

... И бавно вдиша смърт от поредната запалена цигара, и все тъй плавно притвори очи, отпускайки се назад върху стола, попит от хилядите ти, болезнени сълзи. В тези моменти на ярост и тъга, остана сам със собственото си съзнание и сякаш скри се от него, от света, желаеше ти милост и капка състрадание ...

Това циганките-гледачки са особена порода народ. Като котки са – почти не падат по гръб. Ама почти.
Та да споделя и аз по темата в раздел "преживяно"!
Аз лично съм умерено скептичен циник или циничен скептик – както ви се харесва. С други думи, око да види, ръка да пипне. Странното е, че всъщност съ ...