Със мъжка нежност вятърът загърна дюните...
А пясъкът прошепна на Живота: Пак се раждай!
От Любовта очакваща зачатие, Нощта поиска
грях... и с него тя изтля във жаркия безкрай.
Нагонът подчинява бедуина... да ловува, да е хищник! ...

потърси ли във ъгълчето прашно...
където криеше по малко смисъл - ей така, за трудни дни...
преди последната прищявка на съдбата с омайни думи да те заблуди...
Раздухай пепелната си забрава... има смисъл...

Разхождам се пак там,
по правата на леснодостъпното.
Да докосна реалността се опитвам,
без да събудя съня.
А под покрива на нереалното... ...

Добър вечер, чичко Паричко,
нещо не си на кеф,
аз мога ти кажа ‘сичко,
дай ми някой лев.
Жена ти, чичко, е много лоша, ...

“Стигнем ли Бел камък, ще го гръмна!” бе заседнала мисълта на Ради и до там. Повече нито виждаше, нито го интересуваше. Стъпваше с тежки крачки по пътеката и мълчеше. Пред него, на ръка разстояние крачеше Гражданчето Гошо. Излъга го, че на пусия ще го води и онова простото, откачаше от мерак. И бърб ...

Целуни ме в дъжда под звездите,
прегърни ме със топла ръка.
Да танцуваме в звездния ритъм –
аржентинско танго във нощта.
Приеми ме в сърцето си топло, ...

Аз тръгвам след залеза забързан
към следващото утро от нощта
и към звздите извръщам поглед,
поръсен като от роса.
А над мен небето бяло ...

Птица съм в съня ти -
бяла,
дойдох от изток
с птичи крясък
и истинска съм, ...

Поех си дъх
и се гмурнах в дълбокото черно на очите ти...
Разтворих се в тях
и прегърнах безкрайния трепет на дните,
в които те търсих... ...

На пианото клавишите
са черно-бели.
Стъпват меко,
тихо,
но от тях ...

Джелем, джелем лунгоне дроменса,
маладилем бахтале роменса.
Пребродил съм аз пътища безкрайни,
там срещал съм и цигани щастливи.
От тях научих святата им тайна – ...

Имане
на жена ми Нурсес
Жената, която обичам, до мен се съблича,
отпуска чело, а пък мракът се дръпва на педя
и аз, който често прогонвах сърцето й птиче, ...

Не трябва тъй неустоимо да ме гледаш,
очите ми игриви дяволчета стават,
издайнически в сговор засияват!
Не трябва да ме галиш тъй ефирно,
стихийни водопади ...

Така е тихо и самотно.
Така влудяващо нещастно.
Мойто нещо се изгуби
в своето ужасно.
Мойто нещо е самотно, ...

Не знам, как да стана
по-красива и по-желана,
но все още ме блазни
мисълта,
че до теб съм лежала - ...

Сираче
Тиха нощ, тиха и свята.
Красота, като в песен неизпята.
Всяко прозорче светеше
и отвсякъде весел глас ехтеше. ...

Последен стих,
последна рима,
за помощ вик
„Защо оставих хероина?”
Цигара догаря ...

полунощ
поредна среща
с бялото поле
никому ненужни стихове
изливат се ...

ДЯДО КОЛЕДА В ТЪЛПАТА
То не иска, то не проси... Просто е на този ъгъл...
Но в безмълвните въпроси никога не съм се лъгал...
Срещам сякаш неслучайно сянка в детските очи...
Гледам - коледната тайна в тях изобщо не личи... ...

Живееш в своите мечти
мечти от разкази и тонове сътворени -
сътворени от художник тъй велик,
че той разкрива си пред теб
душата и, като никой друг, ...

Защо ли борят се в мен чувства и спомени,
защо ли в гърлото са заседнали слова неотронени?
Нима не успях с тях да се преборя
и на щастието път да сторя?!
Нима не ги почувствах и разбрах, ...

Все тези токчета ме будят
щом в ранно утро проехтят!
Пленени нощни пеперуди
с криле в прозорците пръхтят.
Слухтя и в тъмното се вглеждам, ...

Ще пия бавно
Ще пия бавно от тъмното вино
на твоите устни...
Ще сложа тихо
натежала глава на ръката ти... ...

Дъждът не видя
прозрачното стъкло
и се разби на капки
+ + +
След залез ...

За печката, за стария и новия бог. Паралел с концепцията за Валкирия.
1. За печката, за стария и новия бог.
Текстът, който помествам тук, е разказ по книгата на Дарья Усвятова "Справный дом" ("Уреден дом") и е базиран също така на информация от книгата на Сергей Алексеев "Валкирия и новият световен ...

В очите му се отразява целият ми свят,
устните му шепнат всичко,
което искам да кажа,
а думите... думите му докосват
най-съкровените кътчета в душата ми... ...

Знай, колелото се върти,
днес само мене ме боли.
Обичам те като малко дете невинно,
но как да ти кажа всичко - искрено!?
Не издържах на стрелите, ...

Тъга в душата ми скрибуца,
свири на раздрънкана китара.
Не искам вече да я слушам,
но как с нея да се справя.
Празен е листът хартия, ...

Искам да остана детето,
което е влюбено в морето, в небето.
Искам да остана детето,
което обича приятелите,
музиката; детето, което ...

Помниш ли първата ни среща? Помниш ли първия ни допир? Помниш ли как всичко в мен изтръпна? Помниш ли, че бях едно глупаво момиче? Помниш ли как лудо в теб се влюбих? Помниш ли първата ни целувка, с която разтопи леда в мен? Помниш ли колко щастлива бях? Помниш ли как исках вечер с теб да остана? По ...

Мълчанка
- Идеята не е лоша - замислено потърка брадичката си с лапа Но Щен Вълк. - Обаче не сме ли го правили вече?
- Правили ли сте го вече?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Жалко! - въздъхна разочаровано тя.
- Нищо не пречи да играем пак - сви рамене Сянка. - Но нека добавим още правила.
- Какви ...

Къртицата имала малки къртичета от скоро. Една нощ, като излязла от дупката си, видяла малко телце.
- Не е на къртиче, - си казала - но е живичко. Как да го оставя да загине?
И го прибрала при своите къртичета. Не го деляла от тях. Хранела ги еднакво. Учела ги еднакво. Но това малкото си било различ ...

Слънчев лъч зад клони трепна,
блесна утринна роса.
Нещо вятърът прошепна,
люшна сънни дървеса,
пламнаха червени краски, ...

Детството
Което ми даде
Мълчи като нощна пеперуда
По тъмните ъгли на стаята ми
Откраднаха го ...

Може би
Може би съм глупав,
че живях в заблуда...
Може би бях глупав,
че това не бе принуда! ...

Догарят тъжни пепелища...
Във всеки въглен - жива топлина.
Разпалвана от вятъра, в огнище,
сега изстива пареща сълза.
Във всяка малка тлееща искрица, ...

Две снежинки си говорят -
с вятъра ревниво спорят:
всяка иска още волно
да лети в небе охолно.
Ала, щом се заиграе, ...

ХАОС
Една душа погледна от небето,
видя кръговете на живота
и реши да се позаинтересува
за съдбата на човека на земята. ...