Двете дървета растяха едно до друго. Бяха еднакви на ръст, пък и клоните им като че ли бяха разперени еднакво. Толкова близо бяха, че се вплитаха. Прегръщаха си. Шепнеха си нежно с листата...
Беше пролет. Клоните пак се бяха намерили. И точно там - в тези преплетени клони - сви гнездо птицата.
-Не с ...

Изпълнителният директор
С всеки изминал ден Маруся си даваше сметка, че трябва да сложи точка, да прекрати тази срамна връзка със Здравко и продължи напред. Междувременно се беше захванала на работа като продавачка в квартален магазин за пердета. В един облачен, дъждовен ден, тя се почувства страшно ...

Споделена, но не достатачно, любов
(18 януари 2003 година)
Защо ми трябваше да преживея всичко това,
щом и любовта ми ще е несподелена,
кога ли ще намеря аз покой, ...

ДОКОСВАНЕ
Безсловесните неща не искат име –
ако има тръпка, ще усетим...
Не отлагай толкоз дълго – докосни ме
с краткостта на изстрел, с дъх на цвете, ...

сгънала съм...
под нозете си
разлистена
пътека
чета я в стихове ...

САМОТА
Не зная аз в какво да вярвам вече,
чии думи трябва да слушам?
Дори да се опиташ да ми помогнеш,
внимание няма да обърна. ...

Лениво
иззад облаци луна наднича,
по улиците
глухота се настани,
лампите заклюмаха ...

Не мога да побера
на вятъра всички копнежи.
Аз съм затвор.
Решетки от черна вина
пристягат съня ми разнежен ...

Това е първят ми опит да сглобя цяла песен и тъкмо си мислех, че може да се е получило, но когато го сейвнах, се оказа, че мелодията леко се е променила и вокалите не се чуват особено, а на места избързват или се забавят, което е ужасно... но все пак реших да я споделя, заради труда, който хвърлих в ...

Ще спреш ли някога да тичаш?
Да вдигаш прах, от който на очите ми люти?
Нужно ти е време, може би?
Прескачаш обич, ласки, сладки устни,
за да тичаш, без да погледнеш край тебе дори. ...

Приятели, другари мои, братя и сестри,
живяхме заедно в радост и беди.
Осем години учихме и се смяхме
и към по-добро бъдеще се стремяхме.
В началото мислехме, че пътят е лесен, ...

Здравейте!! Аз съм майстор Цоло Трицолов от Кранево, водопроводчик осми разряд. Ние, пощальоните и млекарите сме най-търсените мъже. Когато отида на адрес, обикновено се оказва, че съпругът на домакинята е в командировка... И така теЧ след теЧ. Не, че се хваля, но една клиентка ми измисли прякор - „ ...

Тихо е... навън отдавна е вечер. Чувам те по стълбите, при мен ли идваш? Влизаш плахо със стъпки по-меки и от капките на тихия пролетен дъжд. Прекрачваш прага на стаята, поглеждаш през мокрия от дъжда прозорец. Заглеждаш се в Луната - сякаш искаш да я питаш нещо или може би да споделиш... Присядаш т ...

Първи ден. Полкът се изтегли по шосето за 37 минути. Много от оръдията и раклите потеглиха неохотно. Ставаха много заплитания на тегличките от дърпането на отделните коне във впряговете от несъездването на конете и непривичката им в подобна дапряжка, и от липса на навик. Почивките се правеха след 50 ...

Завоите отдавна крият смут
и неизвестност, дето само плаши.
В тунела хоризонтът е издут.
Страхът не шава, затова е прашен.
Скоростта се хили изтървана, ...

***
Седя сама на брега на морето...
Заравям ръце в пясъка студен...
Поглеждам тъжно към небето...
Луната слага край на този ден... ...

За миг.
Назови ме по име...
С името на звезда
или цяло съзвездие.
Начертай координати ...

Не унивай! Стани!
И отново започвай!
Всички наши съдби
имат малка отсрочка.
Почини си за миг - ...

Жената, когато мирише цвете...
Щом жената помирише цвете,
вече не е същата жена.
Изведнъж по цялата планета
се разлива нежна светлина. ...

Изтребваш всички начала.
Заседнал в квадрат с ножове в ъглите,
подскачащ по висяща равнина,
усещайки на болката бодлите.
Линията ти - спираловиден плет, ...

ЕСЕН
Ето, замина си лятото,
пойните птички отлитат на юг.
Есента отново напира,
покри земята с килим от листа. ...

ВКУСЪТ
Тръпчива ябълка е любовта -
зъбите ми изтръпват от нея.
Тялото ми е досадна граница -
преодолея ли я, се взривявам ...

На възел завързах очите си
теб да не виждам.
И маска на сърцето си сложих
за теб да не мисля.
А е толкоз студено във мене. ...

Всяка сутрин пристигаше по едно и също време и заставаше до щанда за закуски в очакване на автобуса си.
Точно срещу прозореца ми.
От тук погледната, ми изглеждаше като огромно красиво цвете, забодено там лично от феята на цветята, за да краси грозната спирка.
Не разбрах, че е незряща, дори когато от ...

ИНТЕРВЮ
- Шефът ме изпрати при теб. Иска за неделният брой да има нещо интересно.
- Той май че се сеща за мен, кога няма с какво да си попълни страниците. Кажи сега какво иска да му разправям?
- Каза ми да ти задам само един въпрос.
- Думай! ...

Откраднаха душата ми.
Затвориха я в някакви писания.
Прочетоха я и я коментираха.
Посочиха я с пръст, а после съжалиха я.
Накрая я забравиха. ...

Усмивка скрих
Лятото отмина,
с него си замина
моята любов,
за която на всичко бях готов. ...

Звездни мигове.
Звездни часове.
Минути,
секунди,
един миг... ...

Лятото преди да си замине
от слънчев прах и твоя смях
направих си брикети за камината.

Аз не приказвам - казвам.
Аз не очаквам - чакам.
Стотинките ви пред храма -
на оня копитата! - чаткат.
Аз съм си тук - отникъде. ...

Казвам ви, корупцията е вече навсякъде - от най-високите етажи на властта, та чак до децата. Да-да, сериозно ви говоря - децата също са корумпирани! Имам доказателства за това. Например - вчера си забравих ключовете за колата. Бях се вече обул и излязъл навън. И... "Еййййй!', ударих се по челото и с ...

В църква
Стоя безмълвна пред икона в църква.
И слушам Господ с ангелите да говори.
Внезапно чувам името ти, смътно...
Едва ли просто тъй ми се е сторило. ...

АНАТОМИЯ НА МЪЛЧАНИЕТО
Подозрението, че езикът не казва точно онова, което казва, не е мое откритие. Отдавна е известно, че съществуват много други неща в света, които говорят и не са в ези­ка. Опитът ни е подсказал, че има различни начини на говорене, както и разнообразни форми на мълчание. Човек ж ...

Нощ. Целувка. Грях.
И две тела, като с магнит слепени.
Красива, дива голота...
а после мисли разпилени.
Утро. Поглед. Тишина. ...