/ по Руслан Алов /
Помогни ми да те разлюбя!
Разфасовай душата ми, ама нежно!
Не ще боли повече, че съм изгубил,
не ще бъде по-страшно и по-безнадеждно... ...

Беше отдавна, когато те срещнах,
свенливо към тебе вдигах очи,
но смелост тебе да заговоря,
така аз, знай, и не проявих!
Винаги плах съм бил със жените, ...

Забравена мечта край мен се спря
и злобно ми прошепна саркастично:
"Отново се размина с любовта!"
И после се усмихна героично...
"Коя си ти?" запитах тихо аз, ...

ЛЕГЕНДА ЗА ЧИПРОВЕЦ
Поема
Посвещавам на тристагодишнината
от Чипровското въстание
I. ...

„Обичам те!”
е най-краткият стих!
Съжалявам за обяснението, което му отделих.

Мина ли аз покрай тях,
умират, превръщат се в прах
– душите им, изстрадали!
Цветни, ухайни цветя,
усетят ли с мен близостта ...

Душата ми е стон...
П. К. Яворов
Душата ми е стон и вик,
душата ми за светло жажда.
Днес мисли се за дух велик ...

Без теб морето е различно
Рисувам малко сърчице
и сякаш запулсирва...
Дори вълната се отдръпна.
Усети, че живот тече. ...

1... 2... 3...
И тя затвори очи. Настъпи тъмнина. Тишината също беше там.
Единственият звук, който я пронизваше, беше този от падащите капки дъжд навън. Те се удряха по ламарината на прозореца, една след друга и не спираха. Дори ставаха все по-настоятелни.
- Не може ли поне малко спокойствие?!
Вятър ...

А колко малко трябваше!?
Безмълвни двамата стоим,
не можем себе си да преценим
и ред в чувствата си да въдворим.
Всичко между нас е сива тишина, ...

Нощта беше обвила с черния си воал черноморското крайбрежие. От лагерите се чуваха весели викове и песни. Само от един от тях не се чуваше нищо.
На пясъка седяха момче и момиче. Бяха Анна и Петър. Те бяха заминали за този лагер, защото на Петър му бяха предложили работа в чужбина и той щеше да замин ...

Скочих. Без да мисля, без да дишам -
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...
Скочих в пропастта на непознанието. ...

Всъщност
Тая игра е май вече ненужна,
а някога я играх с наслаждение.
Дори в глупака, през терасата плюещ,
и в кална локва открих вдъхновение. ...

"По стълбите се качват чужди стъпките"
adiveil - Нина
Не виждам вече смисъл да остана.
И времето ми с теб е отброено.
А болката от бъдещата рана ...

Обичам в ръцете на любимата жена да се гушна.
На гърдите ти прекрасни да заспя.
В целувка вкусна върху устните любими.
Унасям се в най-сладкия си сън.

Тъжно ми е,
хората навън се разминават,
като черни сенки те се подминават!
Мъката се вижда в очите,
болката почерня им душите! ...

В сърцето си режа хартиени лодки
и тъжно в очите ги пускам на път,
крещя срещу онези вдигнати котви,
които разкъсват болезнено плът.
Шепти тишината в солената локва, ...

Ще се срещнем навярно в предзалезен час.
Ще звъни тротоарът премръзнал.
Розов облак ще гали небето над нас.
Ние – слепи до смърт, ще осъмнем...
безразлични до лудост към целия свят. ...

ЕДВА ЛИ ЩЕ ПОЛУЧА ОТГОВОР
Защо ме научи така да обичам
да не познавам себе си
да сричам късна пролет
когато зимата е толкоз близка ...

Нощта беше обвила малкия град в мрачната си прегръдка и го бе превърнала в мъртва зона; пустите улици бяха осветявани от малкото работещи нощни лампи, съсредоточени най-вече по главните улици, и единствените подвижни частици в тъмнината бяха изхвърлените извън кошчето за отпадъци опаковки от вафли и ...

Минутите минават и все така не мога да заспя.
А тез злокобни мисли, знам…
Ще ме преследват те до вечността.
И веч ще ме обричат те на самота.
Сумрак е, пусто и зловещо е навън. ...

Тази вечер е необикновена...
Навън е мрачно, студено и мъгливо.
Пълна е луната.
Красива е и ни наблюдава.
Дали и тя от самота е натъжена? ...

Белият лотос
разказваше приказки
с дъх на мокрота.
...
Камък шептеше ...

Ефект или дефект е любовта?!
Въпрос загадъчен и толкова неясен,
зададен с въпросителна и удивителна,
по своему изкусен и своеобразен.
Допирателна имаме една, ...

В главата не звучат сонети снежни,
животът ми не е безкраен пир,
и Шекспир не реди за мене рими нежни,
и ни един поет за мен не се е бил.
И тебе не познавам, мили друже, ...

Реалии
Със годините ни става ясно,
повтаря се история една –
достойният поставен е на тясно,
а изплуват редките лайна! ...

Вчера ние с мама двама
взехме книгата голяма
и зачетохме в захлас
истории за хора като нас.
Излезли тази сутрин двама, ...

Опитвам се да ти вярвам!
Да вярвам, че някъде там, дори и далеч, те има.
Опитвам се! Но вече сили не ми останаха!
Дори нямам право да те обичам!
Нямам право да мечтая за теб! ...

ТИ СИ ВЕЧНАТА ЛЮБОВ ВЪВ МЕН
Миг един.
И спомен вечен той остави.
Моята любов
докосна цялостта ми ...

Новият ден вече е на прага ми –
болките на стария, уви, са още в мен.
Новият ден е вече на прага ми –
в мислите на стария текат реките.
Носят бурените на заблуди и горчилки ...

В гърдите тупти сърце на кошута,
в очите - пръски море са се сбрали.
Оттеглило се с отлива на чувствата,
сега за своя бряг то сякаш жали.
В ръцете - събрани парченца душа, ...

"Отдавна"
Морето е голямо и красиво - погледни го...
виж как блести в различни цветове;
а щастието виждаш, но вземи го -
към мен навярно ще те заведе! ...

Спомени-корени,
вплетени в мислите здраво,
хранят дървото вековно
на смели мечти...
Птици – надежди ...

Стихотворението е на моя приятелка с тежки увреждания.
Беше много емоционално и доста неразбираемо.
Много го мъдрих, но не знам какво се получи...
Ако някой има идея - участвайте в редактирането.
Деси трябда да го рецитира под музикален съпровод пред много хора в ритуална зала "Красно село". ...

Съдбата своя сам избрах -
да бягам. Не, не те виня.
Загубих те. Върхът на моя крах.
Нека, нека сам сега вървя!
Вървя напред, но в мислите ...

ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ
Потъвам в синевата на очите ти,
планински езера - кристално чисти,
прелестни лазурни небеса -
откривам в тях хиляди слънца! ...

Знаеш ли как сълзите капят?!
Знаеш ли как раните кървят?
Знаеш ли как сърцето от болка крещи?
Улавям щастието с ръце,
но когато започне да кърви, ...