Един едър български шопар
на вилаета дунавски е цар!
Без резерви някои му вярват,
но и турците ще се опарват!
А той за властта драпа, ...

Сутрин рано ти ме будиш от пожара на таблета си.
През деня се чудом чудя с колорита в тоалета ти.
Кожата ти - кадифе из протритите ми длани.
Устните ти - с вкус на дивото кафе зряло из далечните савани.
Снагата - катедрала за молитва и разтуха. ...

По "Картини от една изложба"
Затръшвам входната врата и тръгвам нанякъде.
Накъде? Не знам. Значи наникъде?
Щом си тръгнал нанякъде, дори да не знаеш къде,
си е пак нанякъде! Все ще стигна до нещо, ...

Сърцето ми говори, тупти,
обича теб. Толкова силно
те желая, че друг не бих
пожелала. Ела, целуни и
прегърни ме, ела и не се ...

Кълбото е таралежено тяло,
опряло се до камък сив.
Посягам да го погаля,
но бодлите ехтят.
Елхите и тревите греят, ...

Тема, която е предъвквана с години, но аспектите в нея са безкрайни. Всички сте чували фразата "Раждаме се сами, живеем сами и умираме сами.". Това е пълна глупост, както в материален така и в духовен смисъл. Помислете, ако едно бебе се ражда само, на тази земя би просъществувало живо броени минути. ...

Елизабет нахлупи плетената си шапка по-ниско и потръпна в сутрешния хлад. Радваше се, че в Рива вече е есен и не изглеждаше съвсем нелепо с нея, палтото и шала, макар да си бе спечелила няколко странни погледа, откакто пристигна тук преди седмица. Порталите бяха забранени за ползване, докато магьосн ...

Здравейте, дядо, бабо
зная, обещах ви да не плача,
но кажете ми
как да се усмихвам аз
щом вече не сте до нас?… ...

Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.
И непростимото простих! ...

ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ
Раздялата от сол нагарча –
досущ като угаснал въглен.
Раздуха вятърът изгърбен
пуха на лунното глухарче. ...

КОГАТО СИ ЗАТРЪГВАМ ОТ СВЕТА
... невям ще взема нещо от света на тръгване из росната тревичка,
от залеза последните злата ще си скатая в пътната торбичка,
дъха на хляб, на огънче в кюмбе, на мама, пекла две тавенца чушки,
ще пъхна във бездънното торбе и томчето със стихове на Пушкин, ...

ГЛАВА ТРЕТА
ВЛЮБВАНЕТО В КАРОЛИНА
Ню Йорк
18,00 ч.
След три месеца скръб и тъга по изчезналия му баща Вези реши да отиде на партито организирано от благотворителна фондация Бъди добър, на която майка му Беатрис Бронксли беше член. То се провеждаше всяка година и събраните дарения от присъстващите го ...

Приличам аз на дядо Слави.
Той майстор е, от нищо нещо прави.
Реших и аз (защо да крия)
да изобретя космическа чиния.
Планетите една подир една ...

Дано не е атлет
министър или кмет,
че от афинитет
към хазарт
и разврат ...

Мила моя мамо,
хич не ми се спи.
Какво ли става горе...
там, сред всичките звезди?
Хайде с теб и татко ...

... пък общо имаме
миришем по различен начин
дразнещи за някои традиции други
вярата не една и съща
пък не сме едни ...

Речта на президента приключи, а часовниците в цялата страна удариха 0:00 ч. Новата година влезе с гръм и трясък напъждайки старата. Навсякъде почнаха да се гърмят пиратки, цветна заря озариха небето, от някъде гърмяха с пистолети, пушки даже с автомати. Радостта навсякъде бе пълна. Но не съвсем! В е ...

- Е, колеги, ето задача. Инфлацията е нараснала с 30% за година. Заплати и пенсии не са увеличени. С колко е спаднало жизненото ниво?
- С 30%?
- С 40%?
- С 50%?
- Не! Верният отговор е – с 3%. Не питайте мен защо… ...

Този вой - ще продължава.
Вечно някой ще реве:
Много хора в таз държава
искат руско дередже.
Искат, тук да стъпи Путин ...

ВЯТЪР БЕЗ ЮЗДА
... скитах трезвен, сам и кисел в крайнините на града,
има ли – се питах, – смисъл? – времето да ви крада,
да ви пея тъжни песни, да ви пиша стих след стих,
аз – един прочетен вестник! – във следобеда ви тих, ...

Беше следобед и слънчевите лъчи влизаха през широките прозорци в стаята на ръководителката на Спелтън и багреха всичко вътре в оранжево. Лиза и Грен бяха легнали, голи и прегърнати, под меките завивки на леглото, като жената бе сложила глава на гърдите му и ги галеше нежно. Воинът пък милваше лицето ...

Наставане
Настава ново време.
Времето на корените здрави.
Корените си човек да оживи-очисти-
Заздрави - всеки - трябва. ...

Четох някога някъде тълкуване на легендата за смесването на езиците във Вавилон, което приех веднага и безрезервно. Авторът смяташе че тук се визира преминаването от картинно писмо към фонетично. Знаците са общоприети, но всеки ги артикулира на собствения си език. При фонетичното писмо се появява не ...

Не, няма грешка.
На точното място съм в тази Вселена.
Приеми го с насмешка...
Аз никак не съм за тебе родена.
Няма пропуснати влакове, ...

Истини
Ъгълчета на усмивките ми падат
от съвкупление на истини без цвят
и хапят ме
като безсрочни дългове понякога, ...

Май ще си направя механа
и ще си каня шефове на гости.
С човещина не стават чудеса,
а с пиене решават се въпроси...
Каквото и да сториш, все си лош, ...

Искам те - макар да съм момче опасно.
Отдавна...Чуй,да сме наясно:
Ти нямаш допир с мен и сантиметър,
а и аз не съм и оня - свети Петър!
Просто съм пияница, бараба, тарикат. ...

ПРОБЛЕМЪТ
Хенри IV Росомарх бързаше за срещата, но не и преди да добие съвършен вид. Знаеше, че когато изглеждаш безупречно, хората ти имат повече доверие и виждат, че си успял. А те се стремят към същото.
Докато се къпеше и бръснеше, се замисли как е стигнал до тук. Беше дълъг път, от черните улици ...

Където мина със целувки
разпалвам в теб пожари, мила,
и по горещите им стъпки
ръцете ми със нежна сила
разкриват твоето желание, ...

– Кратерът ми! Оня каменен дангалак ми го открадна! Изхвърли скъпоценностите ми от пещерата като ненужен боклук и ги хариза на джуджетата, изля млякото ми и напълни съда ми с разредено вино! Обесник! Разбойник! Гамен!
Емпусът се задъхваше от ярост и стискаше толкова силно копието си, че кокалчетата ...

Изкуството е като спорт:
с трениране cтpeмим cе към успеха.
Tалантът не достига за рекорд:
той е само връхната му дреха.
Ho кoлкo ce издигaт c пoдлизypcтвo ...

В сърцето ми
бият камбани
И зная...
Това е зов за Любов
Съцето ми бие ...