Часовникът удари десет вечерта.
Не ми се спи, часовете са като самовили.
Тъмата ми напомня теб.
За красивото ти тяло и широки устни.
Отпивам глътка вино, щорите са спуснати. ...

Вдън гората, сред дървета и цветя, се намира домът на момичето с ангелска душа. Тя живее там сама, отделена от света и изпълнява мисия, която й е дадена от нейния небесен баща. Всеки ден тя се грижи за живота в гората, която обитава, а щом стане вечер, слиза в града и чака обитателите му да заспят. ...

11. Пътуване във времето
Обичам да сънувам хора, които съм обичала и още обичам, а съм разделена от тях чрез времето. Сънят като мост между вечността и душата ми разписва всяка вечер визата ми за поредно пътуване. Очаквам с нетърпение всяка дестинация, независимо къде ще ме отведе – в детството, мла ...

На теб, читателю
Ако си здрав и можещ човек
и на някой си мил или драг.
Не правиш ли нищо за новия век,
искам да знаеш, че аз съм ти враг. ...

О, миг от обич, чуваш ли ме ти, поспри?
В теб поспри и във вечност се превърни.
Очите ни океан да са, морета в единение,
палаво и бурно, тихо и спокойно вълнение.
И очите ни да се усмихват и да капят сълзи, ...

Това е една история от пет части, написани от различни автори, които са свързани една с друга като 'Свързани произведения' ... както следва:
1. Непознат номер (от Йеромонах) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat-nomer
2. Непознат номер 2 ( от palenka ) - https://otkrovenia.com/bg/proza/nepoznat ...

Скитникът арменец 24
Седнах да продължа разказа за пътешествията си и изведнъж си помислих колко са неактуални моите представи за местата които описвам. Изминали са 46 години от това пътуване из Мароко. Цели 46 години, почти половин век. Представям си какви огромни промени са настъпили по тези пътищ ...

По пътя за Рая...
Животът на Земята... Не е Рая..!
Не го търсете на Земята..!
Начало е..! И път безкраен...
По който се върви с Душата..! ...

Проектирал си в теб свят на представи
изтъкан от дребни желания и страхове,
зад граничната линия какво точно опази
и почувства ли се свободен човек.
На моменти говориш, на моменти си празен... ...

Глупости, глупости, глупости!
Чезнещи в мрака слова.
Стих изграден от нелепици.
Малка сълза в захарта.
Истини, истини, истини! ...

Не вярвайте на чуждите усмивки,
тя и змията има този образ,
четете зад фамозните извивки,
със ум, че то не става със диоптър.
Не казва никой как ще те захапе, ...

Глава 44
> Знам, че тази глава е сравнително скучна, но искам да я посветя на котаракът Мишо на Patrizzia (Надежда Ангелова)
Влад Смилер отвори вехта стара книга завещана от баба му великата холоранска вещица Лена Смилер. За разлика от нея, той бе взет от малък под крилото на Антига и бе израснал в ...

Моето не самолет е, а ракета,
дето яко пори небосвода.
Радвам си се много на късмета,
че членувам баш у таз' порода.
Но защо ли бузки изчерви ...

В градския транспорт се возят защитници на природата – не употребяващи дезодорант, за да не увеличават озоновата дупка, не къпещи се, за да пестят тая ценност водата…
хххх
- Ще се срещнем и запознаем утре… Как да ви различа?
- Насреща ви ще дойде жена, а вие ще си помислите: „Боже, само да не е тая! ...

Нейде из екзотичните страни разкрили таен публичен дом. Не, че само там имало само благопристойни забавления за почтените европейски туристи, ама тия не си плащали подкупите навреме…
И намерили женски орангутан, който бил използван като атракция…
Да речем – сексробиня…
Че полиция, че звероукротители ...

Избягах от морето - с гръм и трясък!
Оставих го… без мене да бучи!
Заминах си от плажа - с шепа пясък
и скалпове на няколко жени.
Най-първата жена ми бе от Варна! ...

НА 60
Нявга Бог е решил есенес пелени да ми стелне –
с укротени треви, с прегорели под слънцето храсти
и дъждът да умие очите ми рано в неделя,
щом първица проплача и в залеза мълком порасна. ...

Гневът съвсем не ми помага.
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.
Смирение се препоръчва ...

Обожавам устните ти да целувам,
топли и пропити със любов,
обичам и в мислите си да лудувам,
мечтаейки за тихия ти нежен зов!
Харесвам да те гледам във очите, ...

Твойта светла усмивка
всяка сутрин копнея.
С хубавото се свиква,
стимул е за живеене.
Стимул е за надежда. ...

К А У З А
Пожарникарите да гасят трябва пожари,
полицаите за обществения ред пък да бдят,
политиците да дават предизборни обещания
и да ги забравят,щом дадем си гласа. ...

Ще кажете, че прочел съм го в нета
а бях физик и още съм
мъртва клетка, но вечна и жива
перпетуум-мобиле от тяло и душа
Оцелял ли си от светкавица? ...

Бармана наблюдаваше внезапното ставане на Бронята от пейката, спонтанно преминало в подобие на лек крос. Успя да види и краткия задълбочен поглед на приятеля си към телефона му, станал причина за рязкото спиране на бързото му ходене. Но само за миг. После го изгуби от погледа си. Реши да не му се об ...

Любовта да се върне,
поутихнала в странство.
В светлина ще обгърне
малкото ни пространство.
В силует се показва ...

Звездите все така остават твърде далечни
и тайничко проблясват в между
галактическите вълшебни пространства
а изгубеното петолиние се покрива
с най-финия космически прашец ...

Сутрините ми започват с чаша вино
и с мисълта за теб...
Вечерите ми завършват с бутилка вино
и с мисълта пак за теб...
А така желая: ...

Когато пребледнялата Луна,
свенливо зад дърветата се крие
и няма кой да посребри нощта,
тогава аз и ти да бъдем ние.
Да си направим лято изведнъж ...

Излезе от стаята, затвори вратата и седна на стола в кухнята. Пушеше ѝ се, а навън беше много студено. Беше си казала да не пуши вътре в дома си, но този път не го направи- вместо да излезе на скована от студ тераса, тя запали, седнала на стола.
Дръпна веднъж и докато димът излизаше от устата и нозд ...

Забравил за света отвън,
стоя пред твоите картини,
събрали сила и живот,
в простите си, грубовати форми.
С дълбани багри, жлеб по жлеб, ...

Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее? ...

Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...

Опитах се..! Със този Свят да свикна...
Да бъда част... Да го разбирам...
Но, как със тази злоба да привикна..?
Лицемерно да се смея... Да позирам...
Опитах се..! Душата да подтикна... ...