Открай време си мечтая "да излетя" от родното гнездо и да се връщам за по едната събота и неделя. Да се видя с нашите, да си наготвя за новата седмица, да обиколя града, защото така ми е липсвал... да се срещна с приятелите от "основното училище", да напълним кварталното кафене и да си споделим кой ...

В далечината къщите са сгушени на хълма
и времето сякаш е спряло за тях.
Животът замрял е, замръзнал
под тънък слой лъскав прах.
Комините вече не пушат, ...

Отвътре горят мислите.
Лятото влиза в тях.
Отразени сенки в очите ти,
на слънчеви длани приличащи.
А после докосвам задъхано... ...

Прекрачва залеза и цвят от олеандър ти носи,
а ти си абаносова мечта!
Мечти ограбваш и не просиш.
Сеньора и принцеса, а сама...
Разказваш му най-желаната приказка. ...

Дъжд -
вълшебник чаровен,
понякога милващ
и галещ със сласт,
друг път ядосан, ...

По пътя спират с колата Криси и баща му:
- Качвайте се, ще ви откараме, където искате.
Тя не иска да си развалят разходката с Иво, а после се сеща, че е полицай. Чувството на пълно сливане със земята, когато стъпвайки върху нея я усещаш така твърда под краката си, повея на лекия ветрец върху кожата ...

ТРОХИ ОТ ЛЮБОВ
Трохи от любов. Но понякога стигат
да спасят човека от глад.
Душата е гълъб, който прелита
от единия в другия свят. ...

Във моите очи ще завали,
когато в твоите разцъфне сутринта.
Дали дъждът ухае на сълзи,
или на капки утринна роса?
А ти тръгни към свойта синева, ...

Ако знаех, че гласът на изгрева ще пресипне в мен – щях да нотирам съня си… и дългия път на събуждане щях да нотирам… После щях да изсвиря на слънцето безкръвната топлина по ръцете си… като за последно… за да не се завърне никога вече и да изтече по жилите ми към земята… Да се слее със стремежа ми к ...

Предговор: Според официална статистика на КАТ, автомобилите с пернишка регистрация са на първо място по причиняване на пътно-транспортни произшествия в България...
... Кръстовище. Червен светофар. Таймерът отброява секундите преди светване на зелена светлина. 10,9,8... Колата зад вас вече ръмжи с 4- ...

Отворù прашния прозорец и изтрий сълзите. Усмихни се на дъгата. Ден е!
Погледни снимките в стария албум. Усмихни се на спомените. Ден е!
Отиди на нашата пейка в парка. Говорù си с вятъра, които играеше с косите ни. Ден е!
Седнù под дървото с издълбаните ни имена. Докосни го. Сетù се за целувките ни. ...

Появи се като приказна русалка
от дълбините на безбрежен океан
и, като искрица от жарава малка,
подари ми пламък в образ цял
и в страст избухнаха телата ни. ...

Ladies and Gentlemen,
this is Mambo number 5
Дами и господа,
Мамбо номер пет.
--- ...

N-Force - All or Nothing
I know when she´s been on your mind
That distant look is in your eyes
I thought with time you´d realize it´s over over
It´s not the way I choose to live ...

Сълза изтри тъгата от душата,
изчезна болката, лицето засия!
Огря живота ми ефирна светлината,
сърцето мое отново замечта!
И виждам - чудо пред прага ми застана, ...

... тайфун и лава
идват ти на гости
и злато става чашата вода,
и чудесата са
до болка прости, ...

Пишещият човек
Homo scribens
Латинските дефиниции, отличаващи човека от другите живи същества във всички случаи са условни. Пишещият човек не е извънземно същество, тъй като в него пулсира една възмо­жна човешка съдба, която всеки миг се стреми да се осъществи, подреждайки думи предназначени за друг ...

ПРОШКАТА
В къщата на чана Пена беше шумно. Тази сутрин тя стана рано. Омеси питата и я опече. Днес беше третият ден, откак се роди Вяра. Старата подготви софрата , а до топлата пита постави пахар с мед.
Дървената стълба заскърца. Някой тежко се изкачваше по нея. Беше буля Иванца.
- Пено, Пено мъри- ...

И ето ме пак – сама с разбито сърце! Нима на човек му е писано винаги да страда? Нима човек винаги трябва да е съкрушен от болката? Не! Но ето, че това е отново факт. Не мога да спра да мисля, че аз съм единствената, която се чувства така. Гледам другите колко са щастливи, а аз не мога да съм като т ...

Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет с надежда:
кой от нас ще ги види най-първи?
И кога ли, кога ли от юг милостивият Бог,
като живи зърна по къщята ни ще ги разхвърли, ...

До теб вървя. И толкова щастлива,
и окрилена срещам утринта.
Отново като че света откривам
чрез тебе - моя сбъдната мечта.
В ръце те вземам - близо до сърцето ...

С поглед душата ми вледеняваш
и с гласа си тежък ме изцеряваш.
Щом погледна очите ти в светлината,
имам чувството, че виждам самотата.
Искам дяволските ти очи да заблестят ...

Един сънуван миг. Или вечност. Няма значение. Времето е само човешка представа…
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който вне ...

Ехото й още помнят буковите листи -
паяче със свила го оплете...
и със тропота на конските копита
песента на Яна към дома отлита...

Тя беше луда. Жена ми. Лежа в психото девет месеца. Влезе с нервно разстройство, излезе с бебе на ръце. Не от родилния. От клиниката "Петте Хълма", зад чиито триметрови стени и вишка с въоръжена охрана задържаха изперкали и нестабилни.
Сериозно! Изписаха я и ми я треснаха вкъщи, а тя, примряла от ща ...

Някъде живее ли някой,
който да ме обича,
както аз обичам теб.
Да ме чака със същата надежда.
Да плаче ...

Досада
Родих
досада преди време.
Откърмих я. Отгледах я.
Порастна. ...

Имаме се за различни
и гледаме в хорските души.
"Души за продан... - досущ типични",
с достойнство, което не се руши.
Но сме като тях, ще гледаме сеира, ...

Ето го Христос.
Покрит е с кръв.
Но не неговата кръв.
- Жертва! – вика той и пръска слюнки. А ние както винаги крещим в отговор:
- Водете! Водете клетника! ...

... аз от днес съм порочна...
Какво пък - ще си измислям...
Но нямам въображение.
Всяка мисъл е рискова,
всеки миг е сражение... ...