Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
386.3K resultados
Безтокова жалба :)
🇧🇬
Поглеждам - няма никой пред компютъра.
Най-после ми дойде и мен редът
сред пишещите братя да се гмурна
и да се кефя, докато чета.
И тъкмо влезнах – опаа, спряха тока. ...
„Лека нощ”- чувам гласа ти,
оставам сам със мислите си.
Мислите ми, които са свързани с чувствата,
чувства, които просто са твоето име.
То за почва с А, а аз те обичам! ...
СНАХА
Не хареса Пенка снаха си и това си е. Коя пък ли ù харесваше. Колкото и момичета да бе довел Краси у дома, тя все им намираше недостатъци и ги смяташе за леки жени, само и само да остави сина си за себе си. Досега бе успяла да прогони всяка, но тая, тая се оказа костелив орех. Упорита. Какво л ...
Началото на краят
Абортът
Маруся установи, че е бременна. Страшно се изплаши, тя знаеше, че Здравко не е най-подходящият за нея човек. Не, не, че не го обичаше, но разума и подсказваше, че няма да бъде щастлива. Той харесваше жените, компаниите, чашката. Досега това я привличаше, бе предизвикателств ...
Дъждовно падат в мен мечтите
от сън далечен, време минало...
За да притихнат под сланите
в душа, от дълго чакане изстинала!
Да ме погледне щъркел, в полет извисил се. ...
Ако ти дотрябва светлина - написах ти "прозорец".
Ха, виж - поляна, мушмули, а по-нататък и гора.
Тъй хубаво и свежо, сякаш полет.
Излез през него. Какво, да не искаш и врата?
Събуй се боса и тревата мека усети, ...
После някой ни е крив. Кой ни е крив? Управляващите? Естествено, че това ще каже всеки българин. Аз пък ще му кажа: “Абе ей, аланкоолу, кой ги избра тия управляващи, бе?! Нали ти (не) отиде и си пусна вота за тях.” В демокрация живеем.
Пък някой ни е крив. Кой ни е крив? Такива сме си всичките. Чака ...
- Скъпа, моля те!
- Не!
- Моля те, прасковке, прости ми.
- Казах не! Това е непростимо!
- Недей, миличко, виж какви цветя ти купих само, но ти си много по-хубава от тях. ...
Полите на роклята ми се развяваха от хладния вятър, проникващ през отворената балконска врата. Нощта отдавна бе спуснала своето було върху света и пред мен се разкриваше единствено тъмнината на градината отпред, граничеща на запад с необятни полета. В далечината примигваха, сякаш разлюлени от вятъра ...
Нощта носи в косите си тайни,
чиито пазители са звездите.
Вятърът забравя всеки лист, докоснал земята.
И всичко е преходно -
дори скалите се превръщат в пясък.
Премеждията на един дух
Аз съм дух. Тежка верига свързва ефирното ми тяло със земните неволи. Докато бях още човек, аз бях затворен в онази ужасна черупка, която наричат "тяло". Когато Косачът на души дойде, той взе онази смешна девет-грамова фукла - душата, а аз полетях свободен. Уви, радостта ми п ...
Безсънно, безподобно, безименно, безсилно,
безвластно, безпределно, безумно и безсмислено,
на дъното, на кея, на блатото в средата,
на косъм от финала, на злото в планината,
обичана и мразена, отхвърлена, желана, ...
Той беше моята малка мръсна тайна. Криех го в прашен кашон на тавана. Тайно, когато те нямаше, му се наслаждавах. Носех вкуса му по устните си с дни, но ти не го усети. Носех аромата му по себе си със седмици, но ти така и не усети. Обичах го цял живот, докато те нямаше, но ти никога не разбра. Защо ...
3.
Не издържаше!
Имаше моменти, когато просто искаше да се скрие някъде, да се загуби за седмица или две...
Погледна умореното си, подпухнало лице в широкото огледало и не се позна.
Това леко подпухнало, с позасъхнала кожа лице - не беше нейното. ...
Избрах твоя превод да е верният,
защото истините не спестяваш.
И грубостта, оная скверната,
я пишеш, без да заблуждаваш.
Огледай първо материала, нека ...
Следобедът е мърляво бездомно куче,
захапало си тънката опашка –
от своята самодостатъчност пленено,
прилежно преброява си бълхите.
Мирише на напечена трева, на лято: ...
Отекват стъпките ти - следоносни.
Поглъщам ехото, за да си в мен.
И цветен още малко да те нося,
преди да станеш пак обикновен.
И сам. И сив. С тълпата да се слееш. ...
Денят протегна светлите си длани,
очите си сънливи да измие
във клоните на старото дърво,
прашасал гълъб от росата пие.
Най–вкусното еспресо на света ...
What happened to you and me?
One moment changed everything
It's done and there's no way to take it back
Mistake gave me the pain I never had
There is no way to justify it so ...
Daughtry - Open Up Your Eyes
A single rose left to remember
As a single tear falls from her eye
Another cold day in December
A year from the day she said goodbye ...
Случайно вчера пътя ми пресече
приятел стар със сълзи във очите.
"В живота сам съм!", той ми рече
и на колене примоли: "Помогни ми!
Искам любовта да разбера какво е, ...
- Хей, куче! - извика досадникът.
- Аз съм вълк - не без основание уточни Но Щен Вълк.
- Кучи-кучи-кучи - не обърнаха внимание на уточнението му отсреща.
- Но аз съм вълк! - възмути се Вълк.
- Кученцеее - продължаваше да се лигави досадникът. ...
Остави ме да потъна в сън незавършен... В бялата мъгла да се скрия... да се скрия и да ме намериш... тъй малка и невинна по пътя да тичам... път, с розите бели в ръка, подарени от Любовта!... И синя бездна е обгърнала детето... а детето се влюбва в малка нимфа, изчезваща като прах, от вятъра понесен ...
Здравей! Не съм те виждала отдавна...
(Абсурдно е със теб, че си говоря!
Картинката, навярно, е забавна!...
Защо тогава трябва ми опора?
И ноктите във дланите се впиват, ...
Той чакаше до глинените пластики,
оставени под сянката на пиниите,
и с длани в раздробените им части,
залепяше парчетата със тиня.
И празен поглед хвърляше до тръните, ...