Свеът е тръгнал от играта!
Играят даже и децата!
Играят, дявол да го вземе!
( Я да опитам - имам време ).
- Деца, вземете ме в играта! ...

И ето ме такава -
взираща се в небесата,
пристъпваща с лекота,
унесена в душата.
Вятърът повява ме и ...

Ходиш по ръба на очите ми. Изследваш ме.
В ъгълчето две сълзи те спъват.
Завихрен стон. Водовъртеж.
Потъване. И страх.
Пропаст огледална, оцветена в зелено. ...

Прехапала устни по детски,
набърчила чипо носле,
една Пепеляшка се пази
за свойто любимо момче,
което в неделя, след служба ...

Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело, сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е маг ...

Ела, гарсон, поръчката вземи,
в градината е топло и прелива
от тиха сласт
и цъфнали липи,
и нежнен вятър в клоните заспива. ...

Дракон, огън, смърт,
червено диамантено око,
пуста стая без легло...
Роза, музика, душа, живот -
лице с черти измити ...

Горчиви стъпки падат бавно в мрака,
вали порой от спомени горчив,
черен облак е надвиснал и ме чака,
денят отново е студен и сив.
Забулени надежди с воала на мъглата, ...

Той свали капата от главата си, която прикриваше още буйната му, прошарена коса.
Червената купола на слънцето едва-едва лазеше по синята шир на небето. Ветрецът разчорли косата му и една къдрица се свлече по дясното му слепоочие. Той понече да я натъкми на мястото си, но ветрецът наново заигра. Врем ...

Пропилях ли,
живота си в пиянство?
Обич и Любов да пия Аз,
от Теб?
Пропих се, ...

на Д.
Какъв е смисълът да събираш мъжки погледи, ако в сърцето ти е празно? Колко струват честите комплименти, ако целят мимолетно задоволяване на спонтанно възпламенени страсти? Това бяха въпросите, на които Велимира така и не можеше да намери отговор. Тя беше хубава, добре поддържана 35-годишна же ...

Море от бетон
светулки неонови
сива антиреклама

Едва ли искаш да прочетеш
по очите ми
безумието на някогашна любов.
Защото днес е есен безлистна
и едва сега заваля. ...

Художнико, рисувай дъжд!
И винаги един и същ!
Рисувай капките огромни,
като приюти за бездомни.
Рисувай капките - да светят, ...

В трънака расъл див, на воля,
ти спираш поглед оскърбен.
Животът сраснал е с неволи,
а дух и плът са в жалък плен.
Ръце, от нежност изтъкани, ...

Дантелата
ще трепка снежно бяла
- от морска пяна
сребърни крила.
Оскъдният сатен ...

В такава нощ -
на Пълнолуние -
с Душа обжарена -
будувам.
Стихийно-шеметно безумие - ...

Синовете ми
И тази вечер гледам синовете си,
прегърнати, заспали от умора.
Погалвам ги по русите глави,
макар и малки, те са ми опора. ...

Пешеходеца почти се се спъна в колелото, което едва се виждаше сред избуялата трева в градинката зад блока.
Уличните лампи още светеха и Пешеходеца видя отблясък от детския велосипед миг преди да се спъне и да се сгромоляса върху него. Колелото лежеше с изкривено кормило до пейката.
Времето между пе ...

Тук пея много зле, добре, че е хармониката на Васко, та заприлича на нещо.

В нощния сумрак -
земята потънала във сън,
сняг нежно я вали
в стария ми град.
Взрян в празните ...

Изчервяването на лицата ни влюбени
е върховната спонтанна сила и власт,
че сме отдадени един на друг
от възбуда еротична.
Желанието в очите и настроението ни на момента ...

Този пръстен искам сега
от витрина със скъпи бижута!
Той за мен е, не за друга ръка
и за никоя друга не струва.
За цената не искам да знам - ...

Нахлу в живота ми отникъде,
разби устоите на моя свят,
накара ме да полетя със птиците,
отвори ми вратите на незнаен град!
А там бе всичко подредено, ...

Често пъти, мили,
на прозореца седях.
И често ти
виждаше ме книга да чета.
Винаги там чаках да срещна ...

Фолклорна група "Иглика" - гр. Маджарово - 2007година
ръководител: Румен Христов - Акордеон
Васко Спасов - Гъдулка
Вокали:
Станка Петрова ...

Далече си,
а всъщност си ужасно близо.
Докосваме се,
а не сме един до друг.
Обичаме се, ...

Не, и теменугите в градината
над мен не са повехнали, не са повехнали,
съвсем са още свежи,
оросени с облачна вода,
не са повехнали ...

На свещите ще срежа светлината,
че Бог с едното вече не довижда...
В житейски кръг превръща се земята,
добро със зло надгражда и съзижда.
В свещената книга избледняват ...

Разноцветие от багри ме събужда
и слънчев лъч ръка протяга.
Песента ми неуморна и протяжна,
в небето пулсира със вяра.
Аз под сводовете сини пак се впускам, ...

Живота надежди не оправдава.
Ти неговите трябва да разбереш.
Да простиш на лисицата, че е такава.
Да не прощаваш на самотата.
Да оставиш най-бавният блус, ...