Първо трябва да простиш на себе си...
Нашепват звездите...
Звездни мигове.
Нашепват тревите...
Земни мигове. ...

Навън несъществуващите улици
измръзнали мълчат в нощта,
а вътре в мен изсъхналите пориви
измитам като паднали листа.
Може би от погледа ми бягат. ...

Отиваш си лято преди да е съмнало,
в мене утро от ласки на любими очи.
Със мъгли ми покриваш просторите
и безпътна оставам при изгрева,
с недочакани любов и мечти. ...

Люби ме!
С ярост ме люби.
За нощите, в които пак ме няма…
И празното до теб место…
Люби ме! ...

Есен моя, рижа, златокоса!
Решетарка-циганка в торбата,
лятото нарамила - го носи
някъде надолу по селата.
Шумките се сипят по земята – ...

Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минав ...

Дойде ти самотно,
тъй както се раждаме всички...
Погледна сиротно -
потърси по стара привичка,
да видиш, очите ми - ...

Ако беше заваляло,
всичко щеше да се изпари...
На кожата ми, като жарава,
дъждът щеше да се подвари...

Църквата Света Петка. Баба Петра, дядо Рачо, чана Пена, Керана и малката Вяра влязоха в нея. Днес беше един тържествен ден за тях. Тишина цареше наоколо. Само спасителят Исус от иконата ги наблюдаваше.
От сребърния котел се издигаше пàра. Топлата вода привличаше в прегръдките си малкото телце. На тр ...

Притисната от всичките страни,
аз дишах тежко.
Притисната от всичките страни,
аз търсих изход.
Притисната от всичките страни, ...

/по Татьяна Танько/
Тъмна е нощ.
Старец гледа небето.
Чака.
Кога ще падне звезда. ...

Когато се погледнем
след... дъжда
от ласки,
устни
и ръце, ...

крия те нощем
в глътките вино
до дъно изпивам
в очите смеха
после вплитам ...

ПРЕСЕЛНИК
В житна ръкойка,
в тази омая
се усмихва девойка -
тебе да позная. ...

Бутилка концентрат, пакет цигари,
портрет любим и тишина.
В главата - спомените стари,
а за компания - полулуна.
Часовник, с удари жестоки, ...

Пътувах дълго.
Утре е много късно.
Идвам навреме.

На Д.И.
На гроба ти
бяха поникнали тръни!
Изтръгнах ги с голи ръце!
Прелях го с вино и сълзи, ...

Най-безутешното нещо -
топола насред есенен ден.
Аз ли не знам...?
Какво от това,
че листите ми са малки сърца ? ...

Вятърът фучи,
не стихва даже и за миг,
а Балкана гордо се изпъчил
и поема нажаления му вик.
Морето се вълнува, ...

Римувах си дръвник и...
... си обезглавих мечтата -
беше преминала всички граници
на благоприличието...

Затварям очи. Изтръпвам. Поемам си дълбоко въздух и се вцепенявам. Ароматът на кожата ти навлиза в мен като наркотик. Попивам го с всяка клетка от тялото си. Миг. Само миг ми бе нужен, за да те усетя.
Туп Туп… чуваш ли го? Да, това е сърцето ми. Удря така силно само при мисълта за допира ти. Самата ...

Дъждът крие сълзите ми,
но болката в очите ми
не ще бъде скрита.
Горчивата любов
за последен път опитах. ...

Приятели, тя тръгна и само песничка за сбогом остави ми и изчезна в тъмнината на града. Каза ми, че винаги ще ме обича, но, по дяволите, защо тя от мен си тръгна? Сякаш всичко между нас бе като история, от съдбата набързо подредена – силно начало, а края тъй мрачен и тъжен. Колко много аз за нея стр ...

Мир
Аз написах писмо -
едно бяло писмо,
и го вързах с балон -
един шарен балон. ...

Бяла луна осветява града,
бяла луна, самотна луна.
Бяла нощ е легнала над мене,
бяла нощ, студена нощ.
Бели коне препускат в полето, ...

На следващата сутрин подполковник Ангел Георгиев – началникът на районното, седеше на стола зад бюрото. Вече изтичаше времето на ареста на г-ца Данаилова и предстоеше преместването ù в следствието. Стигнеше ли до там – почти невъзможно беше да се отърве... Във времето, когато не обясняваше по телефо ...

Обичам да дишам,
когато животът ми спира дъха.
Обичам да се радвам,
когато невинността надвие греха.
Обичам да плувам в море, ...