EYES SET TO KILL-THE WORLD OUTSIDE
Isn't this nice, my own worst enemy
Taking control of things
Now is the time, this is the melody, this is the symphony
Now hear my cry ...

I have seen
Too many sad eyes look at me
The eyes that set me free
All the places that I've been
So Thank you for ...

Подаръкът
Как да изберем и как да приемем?
Подаръци се подаряват с повод и без повод. Често правим подаръци на близък човек. Нерядко сме канени на рожден ден, на имен ден, на откриване, на събиране, на изпращане, с едно име на някакъв празник. В тези случаи подаръкът към определено лице или към опре ...

Надвисват буреносни облаци,
сърцето ми се свива -
калинка в плисналия дъжд.
Красиви думи, режещи простора,
и ни една-едничка, ...

Ще понесеш ли цялата ми същност?
Тя често като камъни тежи.
От нея нощем гърлото пресъхва,
а през деня не спира да вали.
Тя иска, дава, взима и обсебва. ...

Когато мисля за далечни светове,
те чувствам два пъти по-близък.
Макар че ти си студен и непристъпен
като ледената крепост,
в която живее твоята кралица. ...

Стръкче бяло и безшумно -
шепа тишина безмълвна...
Стръкче малко и танцуващо -
вятъра със устни то целуващо...
Стръкче крехко и високо - ...

Вкопчила съм се
в една яка нишка от паяжина.
Знаеш ли,
че може да издържи до 5 тона?
Не че толкова ...

Небето свъсило облаци драматично
и картини мрачни от тях реди.
В дни като този всичко ми е безразлично,
но белият пух въображението ми плени.
Пухкави приказки, истории разни, ...

Накратко
Разказано съвсем накратко.
Обикнах те, ти бе моят батко.
Малка бях, когато те видях.
От погледа ти онемях. ...

Всеки ден излизаме, разкарваме се, виждаме се с нови хора. Всеки е забързан за някъде, ту за работа, ту за среща, ту за училище. Но дали някой разбира всъщност защо бърза?! Какво ще стане ако закъснееш малко?
Взирам се в лицата на хората. Едни замислени, други притеснени, трети не им пука. Всеки чов ...

Плаче ми се без причина.
Усещам, че идва тъга.
Сълзите ми ще ме раняват.
Надявам се да не страдам.
Нямам избор. ...

Така, както ти мислиш за нея,
така, както аз мисля за теб,
така ти да мислиш за мен!
Така, както ти я желаеш,
така, както аз те желая, ...

Какво да правя със живота си?
Отвсякъде отритнат и презрян.
Защо и аз не мога като другите
да живея като във роман?
Обърна ли глава назад, ...

"Напред е пътят"
Какво отнето бе от нас във времето?
какво забравихме да споделим?
Дълго чакахме - сега сме закъснели!
Надеждите кога ще възкресим? ...

Както много други теми, свързани със свръхестественото, и тази предизвиква доста въпроси; много неизвестни, които се надяваме да намерим по един или друг начин; а някои се опитваме да открием сами... Прераждането е може би от вечните теми наред с любовта, красотата... Звучи екзотично и затова, вероя ...

Блудница ли е любовта?
Забравих те! Какво да сторя?
Блудница май е любовта,
щом мога сърцето за друг да отворя,
дори без свян да предложа плътта. ...

Дозирам жадното от устните
и нервното, накацало по дланите,
прецеждам тишината от усмивките
и пухкавите облаци в мечтите си.
С ръка им правя знак – да ме изчакат, ...

Стая. Момиче сред стени...
Движение, движение на мислите...
То бяга в мечти да изкрещи.
Назад, назад безшумно до сълзи.
Продължава във външните едни неясноти. ...

Изгубих си либидото по пътя
във търсене на мъжко съвършенство.
Така и не усетих как настъпи
финалът на желаното блаженство.
Разтече се в ръцете ми нектарът ...

И ето пак стоя загледана в нищото и се питам "коя съм аз?", къде съм, къде е моето място в живота? Търся се, не се намирам, а сега накъде? Опитвам се да подредя мислите и чувствата си, но не мога. Заблудата е по-силна от мен. Вярвам в нереални неща не защото не знам, че са лъжа, а просто, за да вярв ...

Търсиш ме нощем в чуждо
сияние.
Ще ти подари ли то уморена тъга?
Острите слова - стъпчи ги с крака,
не давай воля на твойта самота! ...

Нека бъде светлина и с
нова жажда аз се възродя.
Защото жаждата ме кара
да търся,
в себе си да диря, ...

Живея в тяло, сплело в тънка мрежа
добро начало с неизвестен край,
безсмъртната надежда с безнадеждност
и сигурния ад с очакван рай.
Събрала съм в броени дни безкрая - ...

Какво е любовта? Не е ли най-вълшебното и магично чувство, което те понася на снежно бели криле към рая, където те чака тя - твоята "крехка, майска роза". Ти се чувстваш окрилен и поемаш всяка една нотка от аромата ù, който нежно попива в гърдите ти. Душата ти отдавна се е предала в плен на нейната ...

Жадна любов
в пресъхнало сърце.
Умиращи сини цветя
от очите на небето
посипват нежни воали, ...

Дъждът засвири на капчук. Водосточната тръба подхвана басовата партия. Капките от стрехата превърнаха плочника в ксилофон и затанцуваха по клавишите му. От оркестрината се обади високият дискант на една цинкова кофа, попаднала случайно под струйка от счупен капак на ръба на покрива. Вятърът обърна л ...

* * *
Птица и слънце,
облаче бяло в небе
рибка вижда... в сън...

Помниш ли ме, както слънцето помни луната,
виждайки я един-единствен път?
Помниш ли ме, както пустинята помни дъжда,
срещайки го един на хилядния път?
Помниш ли ме, както вятърът минава ...

Тършувам в праха на живота
за въглена, палещ огньове.
Разравям утихнали клади,
с надежда да парне в ръцете.
Студът, без пощада, сковава, ...

Казваш, че стиховете ми са реки,
но не бистри, а пълни със тиня,
и не съм диамант, а гранит,
изкован не от злато, а в глина.
Казваш, че стиховете ми са гори, ...

Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...

Не вижда утрото засмяно
човекът себичен и зъл.
Но времето си отшумяло
да върне той не би могъл.
Мъдруват старите тополи, ...

Уморих се да бъда сама,
захвърлена в ъгъла на тъмната стая.
Уморих се да бъда добра,
но презряна в живота от всеки накрая.
Обичам силно - до болка, ...

И пак връхлита омразата!
И пак изпива и драска по вазата
на кухата душа.
Жестоко и бясно изгаря (проказата),
и жалко и страшно опустошава миражите. ...

Моята баба, по майчина линия, имаше най-хубавите очи, с цвят на грах, в зрялост, когато шушулката потъмнее и е готова за откъсване. Дядо, докато почина, не се раздели с бозинявите си потури, най-дълбоките, които някога съм виждала.
Двамата живееха в старата къща, в задния двор и това беше най-интере ...