Флейта,
уличен певец,
в глухото
с оттенък на сиво,
пикантен образ, ...

сънувах антракта
и южния вятър
от зимния двор
на мечти
зашити с надежди ...

Misunderstood
Trying to be misunderstood
But it doesn't do me any good
love the way they smiled at me
held their face for eternity ...

Телефонът звънеше... Вдигнах слушалката и чух гласа и да казва:
- Ела веднага до нас, ако не дойдеш, аз тръгвам...
Отговорих механично:
- Добре... Как съм стигнала до тях и сама не разбрах. Посрещна ме с много обич и състрадание, което се четеше в очите й. Премахна снопчето коса, паднало и закрило з ...

Когато костюм и вратовръзка
са твоята горда визитка,
със света... не си скъсал,
дори чепикът понякога да стиска.
Когато на приеми... в твоя дом, ...

ИЗМАМЕН ЧИТАТЕЛ ОТ ПСЕВДОПИСАТЕЛ
Хубавата рима
е част неделима
от всички куплети
на наш`те поети, ...

Софийският пейзаж
почти не се мени.
Нов трябва му монтаж,
за да се освежи.
Все същите лица ...

Защо превърнахме писмата,
романтика от миналите дни,
в добре прикривана гримаса
на скрити чувства и войни?!
Писма си пишем за възхвала ...

И луната флиртува –
намигна му снощи.
Само него сънува,
за светлите нощи.
И луната обича – ...

Ослушвам се, небето ли шепти,
та думите му покрай мен минават?
Като последните дъждовни дни
следи от кал в душата ми оставят.
Не знаех, че съм толкова ранима ...

Всичко е лъжа -
и цветята, и тревата.
Живея на ръба,
обгърнат в самотата,
редом до лъжата. ...

Обичам ти очите,
когато слънцето във тях сияе.
Обичам ти лицето,
когато на желание ухае.
Обичам ти ръцете, ...

ПРЪСТ
Ако можех да бъда птица,
ще летя високо в синьото небе.
Ще кръстосвам сам безкрайните поля
обгърнат от пухкав бял прашец. ...

Мракът обгръща света.
Войната е между любовта и омразата.
Остават зрителите - заключени в окови.
Кой ли ще победи?
Всичко зависи само от един. ...

Пияна съм.
От залези червени.
Които
все
кървят ...

Душата ми жадува проливен летен дъжд.
И тишина. И черна нощ, в която
само мълниите осветяват пътя.
И плясък на вода по плочника
под старата лоза. ...

слиза по стълбите на нощта
и носи жълти нарциси
а аз не дишам
само мислите на луната се движат
из кръвоносните ми съдове ...

Посветено на агонията
Ръжда сковала мисълта ти,
чуваш песен сякаш стон.
Болката шуми в живота ни,
свети като лампички с неон. ...

Бивши
В живота ми често нахлуваш
и будиш ме в нощите дълги.
Сърцето ми още вълнуваш
и пълниш очите със сълзи. ...

ВИНОВНО ЖЕЛАНИЕ
Аз знам, че го обичаш.
Длъжен съм да разбера...
За него мислиш и въздишаш,
но ти за мен си всичко на света. ...

Капе пролетен цвят по земята.
От очите ми ручеи - топли сълзи.
Изумрудени капки разстила росата
по сърцето ми с цъфнали спомени.
Там където неувяхващи мислите ...

Сълзите ми са капки болка чиста,
рожби на очите ослепени,
сълзите ми са прелестни мъниста,
но пък мъртви и отравящо солени.
Сълзите ми са капки отчаяние, ...

КЪСМЕТ
Отпивам злото на дните -
съдбата отново е строга.
Късмета играе с везните,
грешен оставам пред Бога. ...

По принцип харесвам нормални мъже,
но, по дяволите, тебе как те харесах?
Ти имаш навик да сваляш… подред,
и носиш в себе си пролет и… есен.
Ти подаряваш фалшива копнежност ...

Не виждам нищо във далечината,
за мен отсреща всичко е мъгла,
а искам да докосна светлината
и слънчев лъч да влезе в моята душа!
Не мога да усетя топлината, ...

Запитали жабата:
-Мила, къде се чувстваш най-добре?
- В чужди води- отвърнала тя.
Празник
- О, мили, какви красиви рози? ...

Има обич – слънчева поляна.
Упоява с цвят и аромат.
Тя лекува всички стари рани,
прави те със радости богат...
Има обич – като тъмна бездна. ...

Дълго време пътувах към тебе,
дълго търсих през тъмното брод
да те стигна - теб - орис и жребий
в тази грешка, на име "живот".
В сто дерета в безлунните нощи ...

На мойте приятели Харалампи и Румен
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да ...

Ето, пак сядам и пиша. Крия се зад сенките на мастилото, отново и отново. И тез думи неизречени, стават част от теб, мой любим, бял лист. Ти, който ме познаваш толкова добре, без маски и лъжи, самата аз. А коя съм аз? Само ти разбра... Но аз още се опитвам да намеря себе си в лабиринта от мисли, тър ...

Отчаяно се вглеждам в миналото. Търся пролуки, търся моментите, в които ти беше част от мен. Навярно ги е имало, лъжа се аз. Лутам се в спомени и не намирам остатъци от някогашната ни дружба. Сякаш ти никога не си ме поглеждала, сякаш паметта ми отказва да функционира.
Не разбирам, защото не искам д ...