ВИП БРАДЪР - 3
Покривът над мен се клати
Сложих боб да ври
Малкият екран ми свети
Въртят се пари ...

Дойдох през тънък процеп,
издрана, но великолепна,
защото беше го отворил
да видиш как ще се промъкна
през хиляди условности. ...

Самотна песъчинке, добър ден!
Кой топъл вятър те довя на плажа!?
Сестриците ли търсиш? Тук до мен.
Поспри за малко, нещо да ти кажа...
Хей там. Зад нас, на камъните бели, ...

Слънцето преди да пекне,
славеева песен екне!
Сутрин, вечер, полунощ е,
а звучи тя още, още...
Ни за миг дори не спира, ...

Разочарование
Някой ме вика,
но аз не викам.
Някой тича,
но аз не тичам. ...

Искаш аз да ти кажа
как се прави накрая?
ИзбършИ си сълзИте.
И това е.

За България те моля,
Татко милостив.
Възроди я и спаси я
ти от тоя срив!
Помогни ú да излезе ...

Второ следствие от метода на Ръмжачът за преподаване на Вълчата Истина
- Хей - сръчка спящия той. - Събуди се!
- Хм - изхъмка Ръмжачът няколко мига по-късно. - Нещо тук не ми се връзва.
Вълкът старателно разрови завивките, но вътре сянки нямаше.
- Хм - отново изхъмка той. - Странно, не трябваше ли д ...

Сезони на Витоша
София -130 години столица
...
Полите си Витоша ще поизтупа.
Сняг на парцали, ще завали. ...

Бягството не е решение
Появява ти се проблем. Решаваш смело. Сменяш града, хората, сайта, обстоятелствата… Бягаш… от скъпи спомени, от любими хора… Но решение ли е това? Където и да отидеш, ако не се промениш, същият проблем ще те застига с нова сила… При новите хора, на новото място, с променените ...

Частица от сърцето ми ти давам,
моля те не я губи!!!
Заедно с нея ще получиш
и несбъднатите ми мечти.
Малко ме е страх да ти се доверя, ...

В последно време често попадам на творби, в които става въпрос за националната ни гордост. Хора от миналото, които ни карат да се гордеем; събития от миналото; изобщо миналото... А днес? Какви чувства предизвиква днес това, което виждаме? И какво виждаме? Това са впечатленията ми от последните някол ...

Пеперуди, пеперуди,
с цветовете на дъгата,
гоните се до полуда
с пролетния влюбен вятър...
Слънчеви лъчи от злато ...

Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
Ей-тъй, реших да позвъня...
Гласът ти просто... не, не ме оставя...
-Здравей! Коя съм, как позна?!
-Е, може ли, баш тебе да забравя?! ...

Защо ли трябваше да те срещам,
защо ли аз се влюбих?
Защо сега силно те обичам,
че чак ума си по теб изгубих?
С теб наказа ме съдбата, ...

Денят е слънчев и красив.
И щастието - близко.
Поискай само да си жив.
Но много силно искай!
Деца играят вън и смях ...

- Виж луната, не е ли красива?
Погледнах. Беше червена и по-скоро беше плашеща.
- Почти стигнахме – каза приятелят ми, с когото бяхме тръгнали да търсим нещо. След като се събудих веднага забравих какво, но в съня си знаех.
Повървяхме още малко през полето, огряно от червена светлина и скоро стигнах ...

Дърветата отдавна
се отказаха
да търсят свойте пътища.
И пускат корени
дълбоко във земята, ...

Отиде си. А времето не спира -
захвърля ме на пътя зъл, суров.
Но пак очите огнени се взират -
напразно търсят своята любов...

По-жестока си ти от ламя.
Тя триглава е, ти си тримислена,
тя бълва огън от всяка уста,
ти ни веднъж не изрече истини...
Тя е цялата в люспеста броня, ...

Тези истории се случиха през 93-та. Тогава бях на 41 години, обяснимо е заглавието на това, което ще разкажа. Сега нещата са по-различни, желанието го има, но 55 е по-друго нещо, за съжаление откъм възможности. Да не се оплаквам, защото след време, дай Боже и тази възраст ще считам за почти младежка ...

Седнахме с Любовта да проведем един диалог и да се разберем най-накрая - коя от нас е правата. Започнах аз:
- Добре, Любов, кажи ми защо винаги трябва да правиш нещата толкова сложни?
- Ами аз съм затова – учуди се тя.
- Ама как така. Искаш да ми кажеш, че се гордееш с това, което правиш с хората и ...

Игрите свършиха.
Замина вече влака.
Стърча на гарата.
Тук никой не ме чака.
А може би ...

Аз бях самотно изворче в гората.
Отпиваха водата ми студена.
Но нещо ми тежеше на душата –
очаквах някой ден да спреш до мене.
Но ти не идваш. Пътят те отвежда ...

Прости!
Сълзите скришом се леят,
душата, сломена, кърви,
мечти сърцето лелее,
и тихо нашепва: „Прости! ...

Покажи ми това което искам
Горещи мисли и
погледи влажни
ти пращам
Безсънни нощи ...

Разпукват се пъпките -
отварят устенца -
разбудени от стъпките
на пролетта листенца.
Разпяват врабчета. ...