Огънят във нашата камина
бавно тлее - няма я машата...
Безразличието ни взаимно
пак дими - загубихме искрата.
Колко още време ще ни трябва ...

Каква жена?!?
(На Бети)
От банята излизаш
свежа, нежна - красота.
Боже, какви крака! Каква снага! ...

Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу са братя, приличат си като три капки вода и на външност и по палавост. Направо нямат спиране, като им дойде вдъхновение да вършат лудории. Днес последните двама поне са си намерили занимание, което трудно би могло да доведе до някоя пакост, освен че малко ще поразхвърлят сен ...

Пегас
Казват, родил съм се на коня.
Откъде да зная, бил Пегас.
Муза ме отгледа - това помня.
За рода си малко научих аз. ...

Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. Посл ...

Аз съм на чайките гласа.
Шума съм на прибоя.
И синьото небе над нас,
и на тревите корена.
Аз съм сподавеният плач, ...

В очите ти очите ми се спряха плахи.
И заваля във тях. А твоите искряха.
Камшичено дочувах вятъра.
В косите ми се спря. Да ме погали.
В очите ти зорницата-вечерница изгря. ...

Да, тъжно е да се гледа какво се случва с нашата татковина. Обаче още по- неприятни взеха да стават разните оплаквачки, врачки и анатемосници, които като лава извират от вулкана на българската политическа действителност и запълват ротите на родните ни партийни армии. Българската работа била келява р ...

Труд
Исус работи като портиер
на карнавала в Рио.
А вечер лае сред панелките на глутници.
На гарата продава сандвичи и бира, ...

Преболяха горчиви думи,
сълзите безпътно разпиляха,
сами очите гледат себе си
в една изпадачна утайка.
Позагрубяла, ледена стоя ...

Истинско
Приятелите са като ръце,
които от земята вдигат
и виждат в твоето сърце,
когато думи не достигат. ...

Гледам луната, гледам звездите.
Задавам въпроси, търся отговори,
а тях все ги няма!
Времето минава...
деня се сменя с нощта, ...

Както си пея пак старата песен,
пред мен се очертава хоризонти,
неясноти и премеждия, сложно...
Недокоснати никога вече мечти,
поробените хора сега спят в интриги. ...

Объркваш ме тотално - аз горя.
Отблъскваш ме тактично, със финес.
Как огъня във мен да потуша,
щом близо си, ала така далеч!
Горя за теб, но пепел ще остане, ...

* * *
Изневиделица във мислите ми идваш.
Навярно го допускам аз.
Тъй тихо се промъкваш и обсебваш -
единствен си с такава власт. ...

Чашата - изпита. Смехът - изсмян. Мечтите - заровени в забрава. Но оставя белег всяка рана! За миг сетила се бях за всичко, що бе в живота ми прекрасен... и затъжих.
Сега забравила съм аз какво обичам и никога не съм щастлива. Към всичко станала съм безразлична- отминавам- чужда, мълчалива. Защо съм ...

Запролети се -
над покривите тук
над бяло-алени дървета.
И между въздуха и слънцето,
със вятъра на днес, ...

Някога мислил ли си ти, ако умреш,
дали за тебе някой ще запали свещ?!
Дали някой ще забележи, че те няма,
дали някой ще се досети, че ти сега гниеш в калната яма?
Че сега със дявола си ти приятел ...

Посрещам деня си пак в рима.
Вграждам стиха си в картина.
А аз съм птицата в нея.
Безпризорна тъга
капе тихо ...

HEAVY * METAL * ROCK *

Два силуета вървят през пустиня.
Два силуета дори в най-лютата зима.
Вървят без да спрат и за минута,
тая история е доста прочута...
Понякога трудно е да продължат. ...

Ще спреш ли да ме плачеш някога?
На разказа ми тъжен край
посипа с пепел и отчаяни
се свиха плахите надежди в ъгъла.
Ще спреш ли вече да болиш? ...

Когато остана сама, мисля за теб,
шепна, крещя, стена, умирам бавно,
но само тогава чувствам сърдечния ти трепет,
устните ти до моите, умовете ни единни като листа на роза.
Най-боли тогава, когато те се разделят за нечии интереси. ...

Обвиняваш ме, че мисля все за тебе,
че побърквам се и луда съм дори.
Какво да правя като миг не мога
да те изтръгна от съзнанието ми?
Да, луда съм, това не го отричам. ...

Играя на наблюдение. Започнах отдавна тази игра. Ей, така - просто наблюдавам един тип. Не че е умил зорите. Трябват му поне 10 сантиметра нагоре от косата. И поне пет килограма надолу, особено в онази средната част на тялото, която прави раменете му да изглеждат малко крехки. Иначе има хубави бистр ...

Мечтаеш утре да те заговоря,
да те попитам плахо и с надежда във гласа
"Ще мога ли да имам, Ваша Воля,
да подържа ръката Ви, честта?"
Мечтаеш, сложила си токчета, молив и сенки, ...

Невидима
Не бързай в жажда
да ме изпиваш
като чаша,
пълна с вода! ...

Изритано псе на улицата изплака.
Кал от сърцето по разядени вени се стече.
Мълчаливо детенце безръка кукла изхвърли... (И остана в мрака.)
Очите за щастие крещяха. Сърцето безумно кървеше.
Черни гарвани. В очите. Мъртва душа. ...

Неустоимо ме привличаш,
насищаш моя свят с копнежи
и с лекота душата ми събличаш,
във вените ми вливаш нежност.
Неустоимо се усмихваш, ...

Футбол.
Ако нещо въобще значи живота,
защо не погледнеш в очите и дявола?
Да разбереш той ли е съдбата,
или само съдбата на слабия. ...

Случайна среща
На малка гара влакът спря.
Погледнах през прозореца отсреща.
Девойка мила там видях
и в този миг потрепнах. ...

Окъпано от залеза вълшебен,
красиво езерце се весели.
В него плува лебед нежен -
играе с лунните лъчи.
Ту червеникави, ту бледо сини ...

Беше сутрин около 10 часа. Пролетта сякаш напираше от прозорците на класната стая. В стаята имаше само няколко ученици. Велин седеше върху учителското бюро подпрял дългите си крака с маркови маратонки на чина пред него. Ядеше пакет чипс и нехайно ронеше парченца по пода. Беше забранено да се яде в к ...

>> С празна душа днес пея
>> пред заключена крепост от чувства,
>> а с гласа си не успявам да те сгрея,
>> надеждата отново ме напуска.
>> ...