Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389.5K resultados
из "Приказки от никъде" 3
🇧🇬
- Всеки, който може да гледа - каза една вечер Дърт Пън - може да гледа нещата такива, каквито изглеждат.
- Ахъм - потвърди събеседникът му с пълна уста.
- Но само наблюдателният, този, който може да вижда - продължи премъдрият - може да види нещата такива, каквито са.
- Хъм хъм - даде своя принос к ...
Скоро не ми се беше случвало! Не ми се беше случвало това напрежение... Напрежение, което ме кара да се чувствам толкова странно; нещо, започващо от... всъщност не зная от къде започва - знам, че сърцето бие по-бързо и сякаш в особен ритъм; гърлото се свива, изсъхва и въпреки това искам да преглътна ...
Божествен си! Не вярвах, че те има.
Имам си създаден свой прототип
за мъж в живота ми във роля прима.
Мечтаех и те търсих като герой от мит.
Божествен си! Случайно го разбрах, ...
Защо, поете, не догони вятъра
в косите и със сълзи от обичане.
Защо не спастри болката в душата ú
и си отиде тихо с птиците...
А тя те е очаквала... и вярвала ...
Когато пак решиш да се завърнеш,
ела спокоен и седни до мен.
Не се срамувай пак да ме прегърнеш,
даже да си грешно предрешен.
Когато ти залипсвам, обади се. ...
Сама стои девойка в тишината.
Цигарата гори, сълзи се стичат.
За това виновна е единствено съдбата,
защото забрани на две сърца да се обичат.
Обичаха се силно, страстно, ...
Звучи много хубаво и просто, но само на пръв поглед. Какво се случи всъщност?
Няколко минути преди инициативата бях на улицата до блока ми, мислейки си: „Хайде, хора, загасете лампите си! Един час, просто един час! Загасете лампите си!” Сякаш очаквах някой наистина да го направи, да дръпне шалтера н ...
- Исках да ти кажа, че без теб няма музика, Ади.
- Мина много време, Дейв.
- Знам, знам... Но всяка вечер се измъчвам, всяка вечер се чудя как можах да те оставя сама в тъмната стая, та нали ти обещах да бъда винаги с теб и да те пазя!
- Дейви, вината беше моя...
- И как можах да не ти кажа всичко, ...
Венеция в прегръдките на спомена ми спи...
Разтеглени са устните в гондоли
и някъде в небето ú лети
един гълъб и синевата моли
за повече сияйна красота... ...
И сега душата ми е цяла и сърцето ми е цяло,
ето го там, вляво, стои заздравяло,
не мога да повярвам, че си отново до мене,
вътрешният глас от болката не се чува и не стене,
късчетата от разпиляното сърце са вече подредени, ...
Легенди се носеха как две години преди мен, в неделя на караул пред главния портал трима се чудели как да им мине времето. Трамвайната спирка беше срещу караулката, покрай трамвая имаше алея, пясъчна с дребен филц, оградена от розови храсти и кестени. Пролетта засилваха бая брома, миризмата на цъфте ...