КЪМ ТЕБ, РОДИНО
Оставих бащин дом, оставих близки.
Дойдох в чужбина щастие да диря.
Пред мене топъл океан се плиска.
но пак душата пристан не намира! ...

Музика: В. Казасян. Текст: Жоро Илиев.
Аранжиментите на всички песни на дуета са на група ФСБ

Глава четвърта
Бяла Роза помага на Черна Роза и ú дава обещание
След като всички от учебната база разбраха, че Марон е танцувала. Абсолютно всички момичета я молеха да бъде в отбора им, освен една. Това момиче, което се държеше още по-гадно с Марон, беше Даниела.
Един ден Даниела каза:
- Защо продъл ...

В живота срещах и радост и мъка.
Живот като на всеки от вас...
Изгарях от обич и страдах от болка,
но светлина във всичко виждах тогаз!
От годината обичах всички сезони. ...

Добре дошла,
госпожо "надежда",
влизайте,
не стойте на прага,
там не е място ...

Защо
Не зная -
защо съм роден.
Нито пътя,
който ще измина. ...

**
Две хапки хляб,
и малко сол от снощната вечеря.
Вода две глътки,
зрънце топлота. ...

Без ограничение
Погледни през прозореца...
там нагоре, нагоре -
докъдето достига дъхът ти.
Там, където скала във облака рови ...

Близо си до звездите,
далече си от земята.
И ще си толкова щастлив
за хората ако не мислиш.
И ще си толкова щастлив, ...

Вярвам, че повечето хора като мен си задават хиляди въпроси, дали някога ще
открием поне част от отговорите???
Каква е мойта мисия, се питам,
да дойда тук, на Майката Земя?
И мисля си, безцелно аз се скитам, ...

Мирисът на люляк ме пренесе
някак неусетно в отминалите дни.
Лекият ветрец отново ми донесе
свежестта на слънчевите утрини.
Нима бе толкова отдавна, ...

Паничките*
В скалите са дълбали дъждовете -
панички да направят за сълзите си.
От чистата вода сърни да пият.
А Богът - Слънце да я освети. ...

С молитвен шепот във сърцето
жадувам аз единствен миг,
през който ненадейно да се случи
най-светлата, най-бялата любов.
Да бъде пролет пъстроока, ...

Аз тебе обичам, ти влюбен си в нея,
а тя си мечтае за друг...
И станахме смешни! Но как да се смея -
и аз съм замесена тук!
А може да стане по-сложно... Например - ...

Размисъл
Разкъсвани от съмнения и страхове,
обречени на суетата си човешка,
през делника се хващаме дребнаво
за залъка и своята нищета. ...

Къде сте вие, мили хора?
Тихо и студено е.
На кого да се помоля?
Имам нужда от опора –
някой да поеме мойто бреме. ...

Помогни ми да те обичам,
отвори ми сърцето си,
подари ми очите си,
да видя през тях, както виждаш и ти.
Кажи ми болката си, ...

И ето...
звън съня ми разруши.
Искреше
счупеното злато на душата.
Във мен роди се ...

Погледни ме през затворените очи -
виж невидимите качества
и сравни има ли някой
моите могъщества.
Чуй ме в тези шумове - ...

24.
- Стартираме парада утре. – млъкнах, очаквайки въпроси и уточнения. Наистина много се надявах Мирна да е достатъчно наясно със ситуацията, за да знае сама какво да прави.
- В колко часа? – попита тя, а аз въздъхнах наум с облекчение.
- Около два следобед по твое време. Ако всичко върви по план. ...

Тя иска - като две допрени длани
между тях да няма и идея празнота.
Ще стане, щом Сърцето е решило,
но без намесата на комерсиалността!
Макар... ...

Посвещавам го на Бисер Извънземния, който от години живее зад океана.
ПИСМО ДО ИЗВЪНЗЕМНИЯ ПРИЯТЕЛ
Здравей, приятел извънземен!
Само ти остана ми май верен...
затова реших писмо да ти изпратя ...

Лесно е да кажеш сбогом, когато теб не те боли...
Когато всичко, дето бяхме, лежи в далечни руини.
А спомняш ли си ти, когато красотата си ми подари?
Когато гледахме през нашите големи влюбени очи?
Когато аз и ти споделяхме еднакви розови мечти. ...

Златен лист.
Настъпила есен.
Отронени спомени.
Бурно море.
Черна озъбена бездна. ...

ВИНО
Гориш на сърцето в жаравата бяла.
Душата ти ранена аз ще целуна.
Шеметно ще галя снагата примряла.
… Със тебе ще пия виното лунно.

(Посветено на всички знайни и незнайни,
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата - ...

През годините
Не вярвах в младите години!
Не вярвах!...
В зряла есен да живея.
А вървя все още по житейските ...

Създаде ни по собствен образ и подобие...
Нима си алчен? Злобен? Завистлив?
Нима братоубийството по Твоя воля
се случва... А от любовта ти ни боли...
Бог не наказва, когото мрази... ...

Размълчах се нещо...
Онемях.
И това е повод
да послушам
как се ражда тихо пролетта ...

От слънчогледите
наднича лятото -
такова ярко,
жълто и засмяно.
Посипва слънце ...

Мога ли да забравя времето, прекарано с теб и да изтрия ей така щастливите дни...?!
А мога ли да забравя, че те обичах и че давах живота си за теб?!
Всичко друго бих забравила, но не и това! И сега те обичам, но е различно!
... беше някога, вече не е!!!