Когато утрото ме събужда
и ме дарява с най-хубавите си отблясъци,
празнотата си е същата...
Вече не си тук!
В света на сънищата ми дишам, ...

Забързани в покоя на нощта,
глухо отекват твоите стъпки.
Наблюдавам те. Вървиш сама.
Бликаща рана в гърдите ти зрее -
спомен кървящ от минал живот. ...

Скай знаеше. Знаеше какво е да си самотен. Знаеше, че светът е пълен с лицемери. Знаеше и онази прекрасна част от песен, чието име и изпълнител бе забравил „It's better to burn out than to fade away". И все пак избра бавно да тлее, вместо да гори. Забрави всички въображаеми приятели, забрави къде е ...

Мило дете!
Когато Слънчо грее и се смее,
не се бави, недей мисли - играй!
С приятели бъди.
Ала дъждец щом завали, ...

Когато си тръгвам от теб
и стаята глухо пустее,
да знаеш, макар и във гръб,
очите ми как зеленеят...
Когато изгарям след теб ...

Нощта се спуска,
а ветрец препуска.
А черното е по-блестящо,
то някак тихо е, но и крещящо.
. ...

Тайно загръща топло одеяло
отминалото време със старите игри,
като щъркел времето е отлетяло,
сменили са дрехите си много зори.
Пеперудите пърхат в спомени размити - ...

Не ме проклинай!
Не ме проклинай да обичам!
Да си единствен за мене в света,
да изгарям от погледи вричащи,
да съм нежна и безкрайно добра. ...

Усещаш ли хладта, прорязваща ръцете?
Страхът по вените така пълзи!
Познаваш ли чертите на лицето ми?
Объркваш себе си със мен, нали???
Желаеш ли да те прегърна яростно? ...

Оставаш без сили
като ме гледаш
как късам листата на розата,
която ми подари.
Беше красива навремето, ...

* * *
Любов силна, а тъй невъзможна,
чувства красиви, но толкова сложни...
Искам те, трябваш ми, моя прекрасна,
почти те докосвам нежно, но страстно... ...

И ето, погледът ми потрепва,
блясъкът в очите ми се завръща,
щом от ъгъла се покажеш
и симпатично ми си усмихнеш!
Как дланите ми всеки път очакват ...

Какво е историята
Историята не е книга, не е учебник, това е завещание на цял един народ. За да не забравяме, че сме българи, трябва да четем, да помним историята и да ù се възхищаваме.
Чрез историята научаваме историческото минало за основаването на нашата българска държава, в която живеем и се раз ...

Полека от небесния гердан
мънисто синьо се изниза -
отива си и този ден незван,
съблича бялата си риза.
Тя срещна го: внезапен светъл мъж, ...

Крилатите малки зелени измислици
в прегърбена рамка се пазят затворени.
И нощем им пеят омайни орисници,
а денем ги хранят с отвара от корени.
Крилатите малки зелени човечета ...

К Л Е Т В А
Кой ли в този свят ме е заклел
да не бъда никога обичан.
Себе си раздадох без предел,
като човек приет, а като мъж отречен. ...

Сърце дяволско,
от ангелска душа забулено.
Привидно обичано, но
от обич отричано.
Очи изпепеляващи, под ...

„Във всяка наука истината е точно толкова,
колкото е в нея математиката"
Имануел Кант
Истината като реалност, доказателство - видимо и познато, като граница или безкрай - необятен хоризонт, в който възможностите се сливат, умножават, но и се губят. Науката като сила, повод и цел, като сечиво, като н ...

Заспивам с мисълта единствено за тебе,
заспя ли, сънувам си те само теб,
дори и в своя сън се аз надявам
отворя ли очи, да зърна първо теб.
И ето, събуждам се отново, ...

Беше бяла пролет, чиста и наивна.
Двама с тебе сред люляците свежи
снехме от нас завивката зимна,
че начало ново пак да отбележим.
Бе лято ласкаво и падаха звезди. ...

Не те заслужавам...
Тръгвай! Върви си!
Не ми позволявай да ограбвам душата ти.
Когато пресъхнат в очите ти вадите,
оттатък завоя ти ще спрат листопадите. ...

Някога ще е късно.
Нека е днес и сега.
Не гледай навъсено.
Не! Не така!
Луда пролет навън е - ...

Поздрав
Пролет цветна, светлокоса,
по земята броди пак.
Песен звучна от градина
се преплита с детски смях. ...

Тихо пристъпвам...
стаята празна е.
Прашинки от спомен
танцуват в лъчи...
Лека въздишка ...

Когато спра наистина да те обичам
реките ще пресъхнат в своите корита
и бури след бури света ще връхлитат
небе ще чернее,ще изчезнат звездите.
Вулкан ще изригне и огнена лава ...

С нетърпение все те докосвам
и така те милвам с възторг,
с ръцете си пак те рисувам -
в бодиарт съм те превърнала.
Развълнуван от моите целувки, ...

Извишавам се бързо и отново падам.
Колко още по теб трябва да страдам?
Всяка част по мен тръпне за ласките ти топли.
Ах, защо не чуваш моите вопли?
Ден след ден споменът не угасва, ...

Недей ми казва колко съм велика,
останах със изстинала душа.
Мечтите ми неимоверно се отдалечиха
и оттогава само чупя, хвърлям и троша.
Недей ми казва, че разбираш ...