Всеки ден излизаме, разкарваме се, виждаме се с нови хора. Всеки е забързан за някъде, ту за работа, ту за среща, ту за училище. Но дали някой разбира всъщност защо бърза?! Какво ще стане ако закъснееш малко?
Взирам се в лицата на хората. Едни замислени, други притеснени, трети не им пука. Всеки чов ...

Плаче ми се без причина.
Усещам, че идва тъга.
Сълзите ми ще ме раняват.
Надявам се да не страдам.
Нямам избор. ...

Така, както ти мислиш за нея,
така, както аз мисля за теб,
така ти да мислиш за мен!
Така, както ти я желаеш,
така, както аз те желая, ...

Какво да правя със живота си?
Отвсякъде отритнат и презрян.
Защо и аз не мога като другите
да живея като във роман?
Обърна ли глава назад, ...

"Напред е пътят"
Какво отнето бе от нас във времето?
какво забравихме да споделим?
Дълго чакахме - сега сме закъснели!
Надеждите кога ще възкресим? ...

Както много други теми, свързани със свръхестественото, и тази предизвиква доста въпроси; много неизвестни, които се надяваме да намерим по един или друг начин; а някои се опитваме да открием сами... Прераждането е може би от вечните теми наред с любовта, красотата... Звучи екзотично и затова, вероя ...

Блудница ли е любовта?
Забравих те! Какво да сторя?
Блудница май е любовта,
щом мога сърцето за друг да отворя,
дори без свян да предложа плътта. ...

Дозирам жадното от устните
и нервното, накацало по дланите,
прецеждам тишината от усмивките
и пухкавите облаци в мечтите си.
С ръка им правя знак – да ме изчакат, ...

Стая. Момиче сред стени...
Движение, движение на мислите...
То бяга в мечти да изкрещи.
Назад, назад безшумно до сълзи.
Продължава във външните едни неясноти. ...

Изгубих си либидото по пътя
във търсене на мъжко съвършенство.
Така и не усетих как настъпи
финалът на желаното блаженство.
Разтече се в ръцете ми нектарът ...

И ето пак стоя загледана в нищото и се питам "коя съм аз?", къде съм, къде е моето място в живота? Търся се, не се намирам, а сега накъде? Опитвам се да подредя мислите и чувствата си, но не мога. Заблудата е по-силна от мен. Вярвам в нереални неща не защото не знам, че са лъжа, а просто, за да вярв ...

Търсиш ме нощем в чуждо
сияние.
Ще ти подари ли то уморена тъга?
Острите слова - стъпчи ги с крака,
не давай воля на твойта самота! ...

Нека бъде светлина и с
нова жажда аз се възродя.
Защото жаждата ме кара
да търся,
в себе си да диря, ...

Живея в тяло, сплело в тънка мрежа
добро начало с неизвестен край,
безсмъртната надежда с безнадеждност
и сигурния ад с очакван рай.
Събрала съм в броени дни безкрая - ...

Какво е любовта? Не е ли най-вълшебното и магично чувство, което те понася на снежно бели криле към рая, където те чака тя - твоята "крехка, майска роза". Ти се чувстваш окрилен и поемаш всяка една нотка от аромата ù, който нежно попива в гърдите ти. Душата ти отдавна се е предала в плен на нейната ...

Жадна любов
в пресъхнало сърце.
Умиращи сини цветя
от очите на небето
посипват нежни воали, ...

Дъждът засвири на капчук. Водосточната тръба подхвана басовата партия. Капките от стрехата превърнаха плочника в ксилофон и затанцуваха по клавишите му. От оркестрината се обади високият дискант на една цинкова кофа, попаднала случайно под струйка от счупен капак на ръба на покрива. Вятърът обърна л ...

* * *
Птица и слънце,
облаче бяло в небе
рибка вижда... в сън...

Помниш ли ме, както слънцето помни луната,
виждайки я един-единствен път?
Помниш ли ме, както пустинята помни дъжда,
срещайки го един на хилядния път?
Помниш ли ме, както вятърът минава ...

Тършувам в праха на живота
за въглена, палещ огньове.
Разравям утихнали клади,
с надежда да парне в ръцете.
Студът, без пощада, сковава, ...

Казваш, че стиховете ми са реки,
но не бистри, а пълни със тиня,
и не съм диамант, а гранит,
изкован не от злато, а в глина.
Казваш, че стиховете ми са гори, ...

Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...

Не вижда утрото засмяно
човекът себичен и зъл.
Но времето си отшумяло
да върне той не би могъл.
Мъдруват старите тополи, ...

Уморих се да бъда сама,
захвърлена в ъгъла на тъмната стая.
Уморих се да бъда добра,
но презряна в живота от всеки накрая.
Обичам силно - до болка, ...

И пак връхлита омразата!
И пак изпива и драска по вазата
на кухата душа.
Жестоко и бясно изгаря (проказата),
и жалко и страшно опустошава миражите. ...

Моята баба, по майчина линия, имаше най-хубавите очи, с цвят на грах, в зрялост, когато шушулката потъмнее и е готова за откъсване. Дядо, докато почина, не се раздели с бозинявите си потури, най-дълбоките, които някога съм виждала.
Двамата живееха в старата къща, в задния двор и това беше най-интере ...

Сутрешно кафе
в утайката
недочакани сънища
+ + +
Дъжд на мехурчета ...

Един непораснал романтик (4)
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...

Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми. ...

***
вали…
попих те от листата
на падащите
върху пътя капки дъжд ...

Зад вратата дебне и мълчи
онзи страх, от който нямам нужда.
Всяка стъпка, зорко ми следи.
Стаята си чувствам като чужда.
В тишината паяци тъкат ...

(почти басня)
Истина ви казвам – няма
тука никаква измама!
Нашата Кумичка мила
се с Петела съюзила ...

Безгранична болка
пулсира в мен сега,
сърцето ми е пленено
от болезнена тъга.
Сълза подир сълза ...

Бог да го прости Гошо, беше голяма личност и пич! Ето и линк към нещо като клипче http://www.vbox7.com/play:64f10261

* * *
Какво си ти?
Огледай се наоколо.
Маса - стол... няколко предмета и...
Ти си там!... ...