Виждаш ли ме? Или не поглеждаш?
Тук съм - все до лявото ти рамо.
Бледа съм. И слабичка. Като детенце.
Но умея мъжка сила да раздавам.
Вярваш ли ми? Или ти е рано? ...

Натежал ми е океанът.
С
всяка
падаща
капка. ...

В кафенето. Аз и ти стоим, пиейки любимия ни горещ шоколад. Ти ми се беше обадил, защото искаше да поговорим. Не се бяхме виждали от 2 месеца след като се бяхме разделили. Държим се, сякаш нищо не се е случило, но си... различен. Поглеждайки в очите ти, намирам нещо, което не съм виждала досега. Хм. ...

ПРЕРАЖДАНЕ
Колко ми остава още в броеницата на дните?
Ще изтлеят мойте мощи с почвените паразити...
Днес от делник до неделя, от заплата до заплата,
тялото се разпределя... Ощетена е душата... ...

На дъното на сините ми мисли
изплува пак разлята нежност,
посрещам изгрева с мечтите,
а залезът поражда в мен копнежи.
Във шепите си нося тиха обич, ...

Прощавайте, любими мои
епитети, възклицания, за ужаса,
пред който съм изправена
да ви забравя и покрити с плащ забвение
да не достигнете до идещото поколение. ...

Дръж ме здраво или ме пусни...
На сваляй очи от мен или ги затвори...
Докосни ме без страх или в очите ми хвърли прах...
Лети до мен, криле да нямаш дори... или падни и с теб ме повлечи...
Удави ме в море от страст или изгори ме, за да няма "нас"... ...

Тъй както от земята,
стрък до стрък,
напролет раснат новите плантанти,
във сайтовете никнат -
ник след ник - ...

Хвърлих се в празнотата на сивия стих.
В усмивката на тишината на Прометей огъня разпалих.
И отпих глътка въздух от уморени гърди!
Радост безвъзвратна мен, скитника, за миг да приюти!
И отрано безцветни ръце да рисуват красотата на онзи възход, ...

Обветрени.
Обезводнели.
Молитвени.
И онемели.
Сърцата бавно остаряват. ...

Сама на кръста се разпъва,
привикнала да е сред жертвите.
И чувство за вина опъва
до косъм тънките и нерви.
И дух и тяло се огъват, ...

Нещо малко и много красиво,
нещо страшно ценно за мен,
игриво и понякога леко диво
то осветява днешния ми ден.
В сърцето то е грижливо посято, ...

(Скъп спомен от младостта ми
с парещ дъх на безнадеждност)
"Я те волим" - ти прошепна.
Исках да запазя твоя поглед,
твоя глас - разбушувана стихия, ...

Кожата с дъх на море ти целувай.
Устните в моите - солените - впивай.
За косите - кат вълните диви - вечер жадувай.
В искрящата страст необятна се вливай.
Мечтай да потънеш в очите с цвят на море. ...

Дойде с орисването от Луната,
смути ме в тази грешна нощ.
И мирисът на секс телата
разпали в истински разкош.
Пред мен в съня ми сe съблече, ...

Защо се боря
с емоции непобедими,
когато
в моето сърце
играят ...

Заспиват тротоарите във стъпките любовни,
в мелодия на падащи листа, сънуващи вълни,
тупти сърцето им неспирно в скута ти, виновно.
Жигосани от хорски, вчерашни прелюдии,
мелодия в пространството, някак си безплътно, ...

- Тате, в нашия квартал клошарите са много интелигентни - така ми каза една сутрин малката ми дъщеря. Трябва да я водя на училище, все пак времената са малко по-различни от времето, когато батко ù бе в първи клас. Често виждахме край блока как един и същи брадат чичко рови в кофите за боклук. Явно и ...

Любовта като игра на карти
Питам те, ще изиграеш ли с мен една игра?
Нека като на карти да играем в любовта...
Първо казваш ти боя - искаш купа да е тя...
Какво ще кажа?... - Ами пас?! ...

О,
ти
в полет
хващаш всяка
моя мечта. И нея ...

"Малка спретната къщурка",
много сняг отпред.
Дядо, баба, мило внуче
си играят с мялкото домашно куче.
То все лае и нехае за студа навън. ...

Злопаметна съм,
злото помня
и не прощавам го
до сетните си дни.
По хороскопа ...

(посветено)
Ако ти си снежна виелица -
аз съм снежинките в нея.
Дъждът ли си пороен -
дъга съм, изгряла след тебе. ...

Животът често тъй ни изненадва
и пълни с обич нашите сърца.
Но често нищо друго не ни радва
тъй, както появата на нашите деца.
Със трепет всеки ден се взираш ...

В косата ти се разпиляха нарциси,
обречен бях прашеца им да вдишам
и чувствах всички лунни нощи - празници,
и правех всички цветни дни - мистични.
И с медена роса полях градините, ...

Спиш ли вечер,
когато звездите заглъхнат,
свирят на арфа
и от света си отдъхват?
Спиш ли нощем, ...

Втори януари беше ден, предназначен за екскурзии. Времето беше ясно и студено. Силният вятър с настървеност плющеше по знамената на различните държави, високо веещи се на пилона между нашия и отсрещния хотел. Трябваше да тръгнем точно в 9 и автобусът отдавна бе пълен. Симеон търпеливо ни броеше за п ...

Из клонака Косе пее
долу край брега.
Ей я – вече зеленее
старата върба!
Нека да си чурулика ...

И пак денят във утрото самотно
ще чака да се срещне със нощта.
Мечтата ми е тъжна, безимотна,
прежулена от хорската мълва.
Бушуват мисли във безбрежни океани, ...

Помня градината с червени рози,
най-красивата сред тях бе ти
и как слънцето в небето синьо
закриляше две влюбени души.
Съдбата с четка багрите нанася, ...

Не ти се пее. Усмихни се,
дори на себе си, човече!
Усмивката ти има смисъл
като лекарство и награда.
За радостта, която бяга ...

Думи не ми трябват,
често любовта
в погледа стаява
свойта красота.
Хубаво начало- ...

МЕЧТА
От детство мечтая за този връх.
Към него път в мислите прокарах.
На зъберите му вися без дъх.
... Над мен е Бог и шапката ми стара!