Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389.5K resultados
Дали е така? От А до Я
🇧🇬
Кое у човека развива най-бързи обороти? - АГРЕСИЯТА
Кой е най-силният човек на света? - БОГАТИЯТ
Кой е най-големият порок в обществото? - ВАНДАЛЩИНАТА
С какво е известен българинът? - ГАНЬОВЩИНАТА
Кое е това качество на човека, което на кривото казва право? - ДАРБАТА ...
Здравей, Любов! Ела при мен.
Тук, от лявата страна се настани.
Ако знаеш, как се моля всеки ден
ти до мене вечно да седиш.
Кажи, любов, защо си толкова уморена? ...
Къде го виждаш новия ден..
Как искаш от мен напред да вървя?
Нима не виждаш страха, на който съм в плен...
нямам сили и воля да повдигна глава...
Къде напред да продължа?! ...
Свърши вече... мислех, че не може.
Свикнах да те виждам все до мен
и този свят изглеждаше нищожен,
но и красив, осмислен, споделен...
Свърши вече... но не го съзнавам. ...
Всеки ден се бориш да стигнеш до това, което искаш...
Не спираш пред нищо, дори и съдбата притискаш...
Не мислиш за почивки, щом си на път, нали?
Тогава вече не мислиш за пари и коли!!
Мислиш за едно - как да оцелееш... ...
Денят течеше както обикновено на острова и единственият хуманоиден заселник там се опитваше да разпали огъня, който принципно поддържаше непрекъснато, но често забравяше да подклажда и обикновено се превръщаше само в една купчина от тлееща жар.
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...
Прелюдия
Шепотът на вятъра се превърна в ридание.
От неестествено светлото нощно небе бавно започнаха да се сипят снежинки – зараждаха се в облаците, наедряваха по пътя си надолу и умираха върху вледенената земя.
Скитникът бродеше през ледените полета, вятърът го шибаше през лицето и навяваше снежин ...
Волана хванал трескаво с ръце,
напреде гледам, а не виждам "утре"!
Назад, поглеждам и не помня вече,
дали "оградките" са били там!
А пътя, някак се стеснява, ...
Нека си го кажем право, с точна искреност в очите,
ние не съвсем внезапно, очакващо се отегчихме,
започнахме добре, но някак посивяха дните
неосъзнато, но едва ли, чувствата си разделихме.
Ти си стана същият, до лудост познат реалист ...