Ние, хората, сме едни от най-сложно изградените създания на този свят...
Макар и с различен външен вид, с различни качества и характери, ние всички си приличаме...
Всички плачем, когато ни се плаче, когато страдаме, когато ни боли.
Смеем се, когато сме щастливи, когато се радваме на свое или чуждо щ ...

И когато си заминах,
сърцето се изгуби.
Опитах се да бягам,
а не можех да помръдна,
бях сломена, счупена до ...

Имах аз един живот – за тебе само го живях!
Имах аз едно сърце – да го подаря на теб избрах!
И мислих си, че всичко съм ти дала, за да бъдеш ти щастлив!
Ала знам сега – дала съм ти грешните неща!
Ти не искаш любовта ми, ...

Хей... Здравей, Любов! Това съм аз...
Познаваш ме, защото ти ме пресъздаде.
И от тогава аз чакам те до късен час.
Аз съм тази, която сърцето си ти даде.
Спомняш ли си времето, когато... Ние бяхме безнадеждно влюбени? ...

Всички сме тръгнали
по пътя към края,
но някои от нас бързат.

Защото те обичам, ще пребродя друми прашни,
осеяни със тръни и бодли.
Нозете си до кръв ще жуля,
ще падам и ще ставам, ще боли.
Защото те обичам, съм готова ...

потъналото в пътя
спря, огледа се и
се усмихна
видя сянката си,
устреми се към нея ...

Без надежда е твойта повеля
и сърцето ти не ще да обича.
Ще оправя за тебе постеля,
а дали ще се случи - ще видим.
Тъй самотно отмаря душата ми, ...

В далечината бавно слънцето се притаява.
Заглъхва плачещо пиано...
Умират и последните акорди.
Във въздуха трепти тревожният им глас.
Залязва слънцето, зад хоризонта... ...

Когато ме целуваш тъй забързано,
под погледа на тъжни вечери,
оставям в тебе нежно случване
от бързи, но горещи устни.
Когато ме прегръщаш тъй унесено ...

ЧАР, овално

Плача. Реди се сълза след сълза,
убива ме малко по малко стихията на любовта.
Умира в мен мечта след мечта,
разкъсвам се между живота и смъртта.
Страшен сън, кошмар ужасен сънувах през нощта, ...

Толкова злоба има по този свят,
озлобените лица се срещат във всеки град...
Хората се гледат на кръв
и си подмятат най-различна стръв,
докато някой не я захапе... ...

„с очите на пораснало дете"...
разплитам боса
никому
ненужни мисли...
заплитам ги ...

"Не зная докъде ще имам сили
по този път, любима, да вървим!..."
Посветено
Ако все пак случи се някога
друг път някой от нас да поеме, ...

Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...

Мислех, че всичко ще е вечно.
Любовта завинаги ще бъде с нас.
Това оказа се грешно.
Той тръгна си преди малко повече от час...
Този час сякаш бе безкраен... ...

Уютно е да чувам разплакания ти глас в телефонната слушалка.
В два след полунощ.
Точно когато сънят е станал
отчайващо
преплетен и с предполагаем писък в края. ...

Сълза
Докосната от спомена,
една сълза се стича.
Само една сълза ми остана
и ти я изтръгна, ...

Аз и всичко в мен
~
Такава съм била цял живот. Такава и ще си остана, и каквото и да опитваш, колкото и да се старая, няма да се променя. Няма да ме научиш да бъда различна, няма да ме направиш по-добра, всичко ще си бъде същото. Само ти ще ме обичаш повече, а аз по-малко ще го заслужавам. Ще имам н ...

Песен от албума "Разходка из България'' - издаден през 1998 година
музика: народна
текст: народен
аранжимент, акордеон и вокал: Румен Христов
С тази песен поздравявам всички Откровенци с празника 3-ти МАРТ

Българийо, страна любима,
привет от твоите деца,
които вечно във гърди те носят,
че Ти ЕДНА СИ НА СВЕТА.
Какво, че днес най-бедна си в света? ...

ПРОМОЦИЯ
Имаше в нашата махала един ресторант, който все си стоеше затворен. То всъщност не беше ресторант, а Ресторант – Градина. Чувал съм от баба ми, че още нейната прабаба й казвала, че си стоял все така. Минавал съм аз понякога покрай него.
Има една табела -“Затворено поради ремонт! ”. Какво то ...

Наскоро си купих прекрасен натюрморт, от неизвестен холандски художник.
На бледожълтия фон на картината - три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. "Какви грамадни домати! - мисля си. Тъкмо за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха... Само в света на приказките."
Един де ...

Червеното слънце се събуди
върху бялата длан на облака.
Изчерви се хоризонтът.
Поруменя небето.
Земята набъбна. ...

След тебе дълго ще горчи
и залезът по тебе ще тъжи.
Небето спомените приютява,
любов поредна
горчилките ще заличи ...

Държиме се здраво за старите вещи!
С досада се питам защо е така -
решително всичко излишно събирам
и пак си ги връщам по своите места!
Това одеялце е толкова мило, ...

Ще бъдеш ли със мен, когато
дойде краят на вечната война,
и след титаничен сблъсък мракът
безмилостно погълне умиращата
светлина? ...

Искам да пиша за България. Но не за миналото величие и старите лаври. Не за героите на свободата или за успехите на спортистите ни. Искам да пиша за реалността...
За това как повечето хора живеят на ръба на мизерията, за това как млади висшисти са без работа или работят каквото и да е, за да свързва ...

в сенките на мрак потънал,
той търсеше съдбата своя,
прекръсти се, нагоре тръгна
и мигом сля се със покоя
ръце разпери, птица стана, ...

>>
>>
>>> вятърът
>>> жарта докосва
>>> с финес ...

А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...

Страх ме е
Сърцето мое има рана дълбока –
с години дълбае я съдбата жестока.
Според някои най-доброто лечение
ще бъде любовно опиянение. ...