Позволи ми да съм силна,
да мина с вдигната глава.
Не ме мисли, крача бързо,
щом на улицата съм сама.
Позволи ми да си тръгна, ...

"Добро утро и сбогом"
Трябваше сега да съм щастлива и може би донякъде е точно така. Все пак имам всичко, от което имам нужда, чувствам се доволна и горда от човека, обитаващ тялото ми. Но душата ми малко страда. И не е нищо трагично, нищо крайно, нищо непреодолимо, просто е нещо тъжно. Не, аз няма ...

Антон затвори папката със сценария и я тръшна в полунатрошеното бюро на кабинета си. Той бе ядосан. Бе свил устни и челото му бе като плисирано. Когато го поотпусна, се отличиха дълбоки бръчки. Режисьорът сега не мислеше. Цял ден се опитваше да прочете този отвратителен сценарий, който привидно не х ...

Измама! Човешки съдби!
Всяка крачка е ново начало!
На карта заложен е всеки живот!
Човек е човек, когато е нужно!
Всеки е сам, когато завижда! ...

В очи от морско колебание
разбиват се вълните с трясък
и хиляди удавени желания
лежат на зъзнещия пясък!
И както на дърво без корен ...

Потанцувахме.
Беше красиво.
Беше шемет.
Оркестърът спря.
Всички бавно ...

Беднус свила е душите,
ма мислим да отпущим малце краю!
Руси че *вапцам си косите,
нече да го *прашам мой Таню.
*Пой че облечем се в бела блуза, ...

Любовта за някой тъй е трудна,
не се влияе от ничии очи,
и въпреки това ужасно сляпа -
не вижда ничия болка в нечии очи.
Без да мога да повярвам, ...

Всъщност понякога
сам тихо присядаш
до свойта самота.
И нежно я галиш,
защото е толкова крехка... ...

Замълчи, за да чуя как часовникът тик-така.
Или... не... по-добре ми говори.
С нежност изречи всички думи,
които искам да чуя:
"Обичам те!" ...

Разкайвам се, защото се сдържах
да не извикам цялата си болка.
По-объл от Земята бе кръга
на думите, които не отроних.
И се въртеше целият ми свят, ...

HEAVY * METAL * ROCK

.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...

Сега седя тук сама
на ръба на пропастта,
пропастта на самотата -
това е твоята отплата.
За моята вярност и любов ...

След четвъртата атака
... на воùните от лейбгвардейския егерски полк,
от който само половината са останали живи
след четвъртата атака на редутите при Телиш.
С барабан и фанфари, те тръгват под строй. ...

Не съм живял така,
във всяка мисъл устремен,
от всяка дума запленен.
Не съм горял така,
със поглед сластен, помътнен, ...

Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...

Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да ...

Белези
Душата ми във белези е цяла
от лъжи, притворство и раздели,
след любовта, когато в огън е горяла,
само спомените-белези са оцелели. ...

Искаш ли двамата да започнем отначало?
Искаш ли да загърбим сълзите?
Та дори всичко и всеки?
Да кажем стига на болката?
Да прегърнем щастието? ...

В един миг болката голяма е,
в миг, пълен с страстни нежни сълзи,
в един тъжен следобеден ден
мигът се превърна в мрачен ден,
миг, в който ти не беше до мен. ...

Поредна тиха бяла утрин,
пропита с мокър сняг и сух парфюм,
красива зима, студ невидим
прелитат в мен като куршум.
Напукани устни, коси разпилени, ...

Изповед
Отдавна вече не плача,
а тлее душата ми.
Аз много не искам,
забравих мечтата си. ...

Баба Жаба кикерица
се сънувала царица,
със коронка на главата
и пантофки на краката.
С бяла рокличка с пайети, ...

В септемврийски ден, залят от птича песен,
изтичахме в борова гора.
В града светът за нас бе тесен,
тук бяхме двама с мирис на смола.
Като деца, увлечени в играта, ...

Нощта заспива - слънце заискри
и ражда се в сърце ми песен дивна.
Пиян съм аз от твоите красоти -
Българийо - страна любима!
Потапям се във чудна синева, ...

Когато пак сама останеш,
недей към мен се връща...
като утешителна награда.
Когато всички те напуснат,
недей при мен да идваш... ...

вятърът хлипа
в скута на зимата
рони звезди
почернялата нощ
ято мечти ...

Отлитна птицата красива
от рамото на тоз глупец,
изящна като самодива,
тя веч се рее надалеч.
Изгони я нещастникът, предаде, ...

Старица, казваш? Ходи и раздава?
Радват и се не само децата?
А кризата не я ли притеснява?
На пенсия ли е или заплата?
Само с бяла и червена прежда ...

Той бавно се изкачи по старите, влажни и почернели стъпала на къщата, която някога наричаше свой дом. Бе отпаднал, нямаше пари, а абстиненцията се обаждаше все по-силно и все по-често. Усещаше малкото пликче в десния джоб на дънките си... Бе двойна доза... Малкото воля, която му бе останала, успя да ...

Пиеса от албума "Разходка из България'' - издаден през 1998 година
музика: Борис Карлов
акордеон: Румен Христов
В памет на големия български акордеонист Борис Карлов