Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
393.5K resultados
Непослушният Зайо
🇧🇬
Меца: - Къде отиваш днеска, Зайо Байо?
На поход ли из гъстата гора,
или в градината на дядо Слави
за пресен морков, зелеви листа?
Зайо: - Къде отивам днеска, Бабо Мецо, ...
Когато те боли, спомни си за усмивката,
тя болка с обич сбирана е всичката.
Когато те боли, спомни си за милувката,
когато ражда най-щастливата минута.
Когато те боли, зарей се в мрачината, ...
Andy y Lucas - Pasaran
se que no puedo obligarla a que me quiera yo ya
creo que lo he intentado de todas las maneras mis
piropos para ella no sirven de nada a veces pienso
que es mejor el tirar la toalla ...
Отивам си. Не искам да се плаче.
Така е писано. Един от двама
когато тръгва си, тогава значи –
не е щастлив. Защо да мами?
Прости ли ми? На думи вероятно. ...
Не зная как попаднала съм в замък,
във замък, но не такъв от камък,
а от облаци или пък гъст розов дим,
които служат и за завеси и килим.
Не ги докоснах, но не беше нужно, ...
Две причини –
Причина за човешкото разочарование е самонадценяването, което реалността ежедневно ни разкрива. Причина за човешката глупост е отказът да се приеме това разкритие.
Два признака –
“Чувствам се млад” е израз, който еднозначно сочи, че вече си стар.
---- ...
Time it was, and what a time it was, it was
A time of innocence, a time of confidences
Long ago, it must be, I have a photograph
Preserve your memories, they're all that's left you
Беше време, и какво време само, беше ...
Човек-стъкло, отливка от душата,
търся сила, впервам празен взор в тъмата.
Срещам само нищото и пак
намирам себе си и скитащ влак.
Да потроша скрежинно огледало ...
Ти си моята наситена вечност,
топло присъствие, което обичам.
Докосвам със устни очите ти,
мигът с теб на изгрев прилича.
Със страстни целувки и плам ...
Кой казва, че не можем да обичаме вечно?!
Разкажи ми за цвета на дъжда...
Слепци сме ние пред истината!
Желаем я! Ковем я! И после я унищожаваме!
Разкажи ми за цвета на дъжда... ...
Беше слънчев, петъчен следобед. В кафенето на Моралията бе стъпила на босите си ноги тишината, която караше очите да потрепнат сънливо. Колчо беше клюмнал глава на миндера и дремеше.
Капията на одаята се открехна. Няколко яки мъжаги я прекосиха и се скриха в ъгъла, дето бай Пенчо обичаше да пие утри ...
Най-сладката вода
Понякога ми се иска да можех да летя...
И щом поискам - да се преплитам с небесната синева -
като листенце от теменужка,
пълзящо по кристално, водно огледало... ...
Аз съм толкова обикновена,
живея в тоз бездънен, пъстър свят,
с жажда за знания, с осакатена чувствителност
и всичко край мене бавно се стопява...
Оставам в стаята, очите се затварят, ...
Навън грее слънце, в душата ми - също.
Пулсира във мен обич светла и знам:
щом има любов и доверие вкъщи,
дори надалече човек не е сам...
Усещане имам за нашата връзка, ...
Напушването (Цигарките)
Съдията ме изгледа пронизващо, заразгръща документите в папката пред него и ме погледна.
- Осъзнаваш ли вината си?
Каква вина? Виновен? И да, и не. Толкова съм объркан след всичко, което случи, че само Достоевски ми се въртеше в главата.
Погледите ни се срещнаха отново. Кесте ...
Аз мразех те и силно те обичах -
ти бе две чувства във едно.
Вричах се във теб и се отричах,
видях във теб добро и зло.
И исках те и често те отблъсквах, ...
Ще преобърна всичко в теб, когато
във мене пламне онзи огън вечен.
Душата ти ще взема, всичко свято,
във този миг, навярно неизбежен.
И всички чувства в тебе ще изпия ...
Полковникът
(чикагски историйки)
Имаше един старшина – радист от поделението в село Равнец. Когато България съкращаваше армията си, разформировали частта му. Човекът останал без работа и тук-там, решил да си намери такава в Америка. Купил си виза (тогава визата се купуваше с връзки), билет и... здра ...
Тъй се е объркал този свят,
че е трудно днес да се намери
възрастен човек или пък млад,
зъл и сам от студ да не трепери...
Сврели сме се в своите души. ...
” - Не всичко е пари, приятелю...”
Рефрен от една стара песен
Преди седмица отидох в редакцията на едно авторитетно списание. По стечение на миналото със зам. редакторът се познаваме от дълги години. Не ме беше забравил, разбира се. Те онези години, когато си със силната чувствителност на младостта, ...