Викове, хиляди гласове, безметежие... хаос... един художник, една болка. Погледът му потъмняваше все повече. Минутите се превръщаха в часове.
Обикаляше стаята като обезумял. Нарязваше всяка картина и хвърляше четките. Нещо в него се раждаше и растеше. Все по-голямо, все по-обсебващо, все по-осезаемо ...

Среднощен влак лети в полето.
Среднощен враг лежи в леглото.
Среднощна среща с цвете тъжно.
Среднощна песен красиво нежна.
Аз тръгвам боса през тревата... ...

Тъжиш ли, мое малко ангелче?
Всичко ли ти взеха,
нещастие и скръб те обзеха?
Но не тъжи, ти знай: животът е пред теб -
нали така казват всички. ...

Посветено на най-невероятните сини очи,
които съм виждала в живота си...
Очите ти като морето
и аз, изгубена във тях.
Очите ти, всепоглъщащи като небето ...

"Черно"
Тъмно е...
така ми отива
да съм в мрака
завинаги сам, ...

По-тихо е от вчера... и спокойно,
душата ми е гладко огледало
без отражение, без слово,
изтрита страница до бяло.
И бурята е спряла, потопи се ...

Изгубих се
Изгубих се по пътя
някъде на края на селото.
Казваха ми, че по неутъпкани пътеки
ще вървя, ...

Кратка философия за това какво е свят
Свят, свят, изпълнен с много природни красоти , заобиколени сме ние - човеците, животните. Това е нашият малък свят. Свят, в който пътуваме по дългите и безкрайни пътеки.
Бурно с емоции и смях, както и с тъга, светът е това, което виждаме реално тук и сега.
Свят ...

Не че не искам - просто не мога,
ръцете ти стискам почти със тревога.
Отблъсквам те странно, дори непонятно,
тъй като другите са добри. Вероятно!
Няма да съдя, че сам съм оставен. ...

Потърсих луната.
Открих мрака.
В окото ми - светулка.

След бурята остават само онези клони, дали първите искри
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита ...

Слънцето настойчиво чукаше по клепачите ми, нагло облещено в прозореца на спалнята ми. Реших да не му обръщам внимание, а гръб, и наврях глава под възглавницата, която най-безцеремонно ме одра! Хванах малката черна гадина за врата и я зафучих през прозореца, право в злорадстващото лице на ухиленото ...

На кого му пука?
Неописуем ад,
навред се носят писъци на диваци,
ежедневна доза простотия и хаос,
оставят ме без сили, изцеждат ми живеца, ...

Виновно търсиш моята ръка,
потъпкал обичта ми, се завръщаш -
очаквайки отново да простя...
За кой ли път живота ми обръщаш!
Съвсем не мислиш колко ме боли ...

Името ти ще изпиша в моето сърце
и ще заключа в мислите си твоето лице.
Очите ти пред мене са в безкрая,
да целувам твоите устни единствено желая.
Безумно влюбена съм аз, ...

Няма те от месец може би.
Не знам, не усещам как времето тече.
И вече други мъжки очи
докосват моето сърце.
Но това е лъжа. Аз не мога да обичам, ...

Замислена, загледана във теб,
безгласно викаща, страдална,
наранявана и нараняваща и теб, и тях
събуждаща ревност, скандална.
И все пак безлична и ранима, ...

Разголвам душата си, пътнико!
Спомени вятърът носи,
ще тръгнеш по път - без въпроси,
но истинска само ти ме копня,
как плаче без сълзи душата видя. ...

М / Т - Тодор Трайчев
Можеш да се скриеш в тъмната гора,
можеш да потънеш в лудата река,
можеш като вятър ти да отлетиш,
но със мен не можеш да се разделиш. ...

Аз дълго не съм те прегръщал
и дори не бях те мечтал.
Аз дълго не съм те целувал,
в сърцето прокрадва се малко печал.
Аз дори не съм предполагал, ...

За какво са ни всичките мигове,
щом напусто е всяко очакване,
щом не можем да се докоснем
и погледнем реални в очите?
Светлее само мониторът, ...

Ще се родя. Когато пак прелита сняг,
когато потече във вените ми кръв и бъде синя,
когато няма да съм повече и не по-малко аз,
но ще са минали безброй години...
Когато утре ще е мъртво както днес, ...

Когато те застигне порой
от ненужни упреци и думи тежки,
в бяга си намери покой,
в дом, изграден от обич,
от длани любящи и нежни. ...

Кървяща рана
На стон един,
изтръгнат от душата,
с тих тътен
ехото отвърна! ...

Отново една самотна вечер.
Никакъв шум.
Оставам сама с мрака.
Боли ме.
Боли ме ...

Когато се връщаха
нощите и звездите...
Когато...
Бях обсебена
от самотата си. ...

Някъде навън,
някъде в нощта,
броди моята душа.
Някъде навън...
Някога в съня - ...

Ставаш с мъка в 7, обречен.
Ходиш на работа, сякаш бавно.
Ден обикновен, дори вечен,
за да се върнеш пак там, безславно.
Поне имаш късмет, обичаш. ...

Песен на щурчета е нощта,
сребърна корона е луната.
Слънцето потъна в тишина
ласката да чака на зората.
Звезден прах загръща с пелена ...

Тайна истина
или явна лъжа
за тебе съм аз,
открадната жена?
Макар и честно, ...

Денят е твой, плахо ще пристъпя,
с букет цветя, усмивка, реверанс,
ръка ще ти целуна и ще кажа:
От сърце обичал съм те аз.
Сълза от благодарност ще отроня ...

Като на 3
Имам в живота си
две мъжлета - остри
като камъчета,
не спират да се бочат ...

Глава първа
Симеон Колев никога не беше си представял, че ще стане сутеньор. Когато беше малък, в училище често им даваха за домашно да пишат съчинения на тема "Какъв искам да стана, когато порасна?". Другите искаха да стават учители, шофьори или артисти. Той винаги пишеше, че иска да стане полицай. ...

Нелюбов е
труден жребий -
късен път
до закъсняла нежност,
фрески от ръце ...

Ще ти дам парченце от дъха си,
никога да не усетиш ти студа
и пламъче от моите очи,
за да не губиш пътя си в нощта.
Ще влея любовта си в чаша, ...

Студен черен мрак душата ми покри
и сърцето в гърдите ми силно заби.
Падам внезапно на колене
и удрям гневно земята с ръце.
Капка солена от очите ми невинни ...

Душата ми скита, макар и до теб,
не моли, не иска и цяла е лед,
разтвори ти пропаст, от която боли,
рани ме жестоко, не знаеш ли ти?
И мисли тъй странни се лутат безчет, ...

О, колко си красива!
Но това не си ти.
Не ни лъжи.
В очите ти я няма топлината.
Усмивка, заличена от шамар. ...

Гори отвътре, чувства, че всичко в нея се изпепелява, но насилва се и изгрява на лицето й прекрасната усмивка. Лицето й излъчва топлота и радост от всичко, случващо се наоколо. Всички, които тя познава, поздравява с онази привидната радост, която умело е извела на фона на чувствата, бушуващи отвътре ...

По прашните первази на душата
оставили следи са ято птици.
Понякога проплаквам,а живота
опънал е ръждясалите жици.
Денят отдавна е отминал. Като спомен ...