Убийците на времето
- А-а... Вие! По кой член?
- За предумишлено.
- А-ха, ясно. Признавате ли?
- Признавам! ...

На най-добрата ми приятелка... Мина доста време... Не мога да те преживея... ПОЧИВАЙ В МИР! :(
Тези черни следи ме връщат всеки път,
някъде навътре в мрака, там назад...
Усмихната си пак, а сълзите ми текат
и проклинат: "Мамка му и на този свят". ...

Как си?
Къде отиваш, бързаш ли за някъде напред?
Ще имаш ли минутка, да видиш тоз' куплет?
Или ще хукнеш сред живота, сред важните неща,
ще тичаш, ще се радваш, пропаднал с вик в нощта... ...

Надявам се Юпитер (планета от Слънчевата система) най-после да избухне. Да избухне в смях и тоновете му да се понесат из цялата Вселена, тонове на истеричен, безбожен смях, на лудост, на веселие. Надявам се експлозията на този смях да е толкова силна, че ние тук, на Земята (планета от Слънчевата сис ...

Сякаш светулките в очите ти
са моята студена светлина,
която ме топли.
Сякаш щом чувствам сърцето
да бие лудо в прегръдките ти, ...

Ще изговорим среща,
ще се втрещи луната.
Танцувам – бледа вещица,
взривявам тишината.
Ръката ти мълчи ...

Написано 1995 г.! Много тежка година за мен!
Изгарям в огъня небесен
като запален в буря клон.
Не ще да чувам вече песен,
душата ми е само стон! ...

Отварям очи. Сумрачно е. Остават пет минути преди часовникът да произнесе окончателната присъда, че е време за ставане. Пет минути за мен, сама в топлото легло. Тишина. А в съзнанието още витаят образите на съня. Е, хайде, време е. Кой ден е днес? Все едно. Ден като всеки друг преди или след него. Д ...

Вземи ме със теб,
приюти ме с усмивка,
под дъжда ме повикай,
разпръсквайки смях,
под звездите блещукащи, ...

Искам да изтласкам с гняв мъглата
Начумерило се е небето -
иска слънцето да не блести!
Свило ми се е сърцето -
пак ли ще вали?! ...

Утрото мирише на раздяла,
някъде някой плаче сам!
Тела, нощта събрала в едно,
сега готови са за сбогом!
Някъде под красивото небе ...

Сега ще ти кажа колко много те обичам!
Сега, ще ти кажа колко много те обичам!
Погледни небето...
тези ярки звезди...
Погледни луната... ...

Oh ton regard sur moi qui se pose et m'entraîne
Sur ton doux visage je devine les mots, les poèmes
Et pas besoin de parler, tout est écrit dans nos yeux
Et ça me fait rêver ne serait-ce que de dire nous deux
Me vois-tu comme je te vois ? ...

Какво мислиш, че ще ти кажа
или пък ти на мен...
Забрави
онези, вече изтритите,
вещици от твоите сънища ...

Магьосница е.
Бяла светлина.
По въглени пристъпва,
без изгаряне.
Танцува нестинарските ...

Хей, дъще,
изнизват се минутите
и даже да е тъжно ще призная,
че остарявам най-накрая.
В тъгата има малко радост ...

Приятел
Преди години аз те срещнах,
за мен ти бе съседката отсреща.
след време мой наставник стана,
въведе ме в професията желана. ...

Тамянен дим! Сред здрача на олтара
крещи от самота една душа
и търси начин да премине прага
по пътя с друг, през свойта самота.
Разбуден Дух и... чут отгоре стон. ...

Проклех те от сърце
с мъка дълбока,
че лошо постъпваш
от злоба жестока.
Не разбра ли, че съм ...

Любовта е вечна?
Кой измисли това?
Някой бърборко, ръсещ
безбройни слова!?
Каква любов? ...

> - Здравей. - прошепна го плахо, сякаш на себе си. Държеше ръцете си в джобовете и все по-силно се щипеше през материята на палтото. - Ох! - Явно е наистина, помисли си.
>
> - Хей - откъсна се от устата му, повече напомнящо на дълго притаяван дъх, отколкото на поздрав. - Как...
>
> - Какво... ...

Чудя се какво става със света днес
хората са подложени на ежедневен стрес
много други са с малко акъл някой без
нова раса е в процес на синтез
стадото овце се контролира от елита ...

Едно момче на име Христо
с бистър ум и сърце чисто
случайно запозна се с Христина
едричко момиче но с душа фина
започнаха да чатят и да се опознават ...

Двата Ужаса бяха тук с точно определена мисия - да направят психиката на един човек на пихтия. Те подходиха към задачата си с голяма доза професионализъм, сериозна рутина и малка щипка вдъхновение. Вмъкнаха се в сънищата му, правейки ги непоносими кошмари, докато вече го беше страх да спи на тъмно. ...

днес Йересена
в калните ботуши на съня
мятам карти
с провесени надолу мисли
колесницата на късмета ...

Две капки дъжд
се срещнаха снощи.
Щастливо се сляха.
Корито си издълбаха.
Потекоха пълноводно - ...

Цигания е всичко в държавата вече.
За мутри в църкви се молят...
Депутатите траят, на бандити не пречат,
че спокоен живот ще заровят.
Булевардите в дупки, домовете с решетки, ...

Далеч:
онази сутрин,
в която
оставих кафето си на терасата -
изстиваше, ...

Погледни ярките слънчеви лъчи,
озаряващи днешния ден.
Любимият свят мислено погали.
Животът е полет вдъхновен.
Срещаш по пътя забързани хора, ...

Изпепеляват вътре в мен
неизживените милувки.
Нощите са тежки, трудни,
на тъмното в браздите.
А имах, толкова за даване... ...

И те играят игри в главите си -
създават персонажи от нас и взимат
души, имена и думите истински,
все неща, които не могат да имат...
Аз се чувствам за това, беден. ...

Пак се влюбвам
Пак ли се влюбвам,
не трябваше ли да съм уморена вече
от несподелените чувства
и мокрите възглавници вечер?! ...

Надежда
Облаци прохождат със страх.
Луната озъбена пак ги заглежда.
Кучета вият по небесната прах.
… Заражда се нова надежда.