* * *
Замръкнах...
Някъде във здрача
ме стига песента ти вечна...
Не плача. (Вече аз не плача...) ...

Щом луната се изпълни,
моля те, подай ръка,
нека идем сред полето
в тишината на нощта.
Искам тука да ме любиш, ...

тя живее в Бъкстон
има хиляди моливи
може да спасява
и не иска хората
да обещават ...

Иконата на демона танцуваше
пред портите на църквата пияна,
страстта и към свещеника убиваше
това, което демона и дава.
Защото тя забравяше омразата, ...

- Уф - Но Щен Вълк бе недоволен, не че питката беше лоша, даже напротив - много вкусна си беше, но постна, а къде се е чуло и видяло вълк да пости. Така става, като се мотае толкова много покрай хората.
- Уф - изуфка пак той и сбърчи нос в поредната недоволна гримаса.
- Съжалявам, Но Щен Вълк, но та ...

Коледа е! Коледни мечти
се сипят във нощта, валят,
Коледа е - Рождество Христово
хората си честитят!
Коледа е! Нека сме добри, ...

Нозете ме болят - ония, босите
и разранените от пътища към тебе.
Плещите ми тежат от дълго носене
на чувства и любови непотребни.
Очите замъглени са от взиране ...

СОЛ
Поръсваха ми раните със сол.
Задавях се от сълзите солени.
С приятели влязох в разкол –
деляха ме, бавно. На смени. ...

Прибрах последния хербарий,
налях си вино, вместо чай.
Стоя пред мрачната камина
и преосмислям всичко до безкрай.
Да преброя звездите се опитвам, ...

Тракат в тъмното червени керемиди
да подсетят всички покриви за съмване.
Няма още коледари. Няма зима,
а по равното от тичане е хлъзгаво,
драскат грапави блюдата от умора. ...

Знаеш ли... отдавна ръката спря да пише,
изморена и ранена от други хорски интереси.
Осъзнавах с всеки ден, че преживяно трудно е да се опише,
когато най-трудно ми бе, се питах: Ти, музо, къде си?
Знаеш ли... отдавна се отказах винаги да вярвам, ...

Понякога се взирам във безкрая
на тъмното небе и си мечтая...
Да бъда светеща звезда
за млади, влюбени сърца.
Да бъда звезден прах ...

Хм, докато те създавах пред мен,
ти изпъкваше като плакат.
И знам какъв е твоя цвят,
защото те познавам тъй добре.
И защо се налага да питам, ...

Замръзнало
зимно поле
е сърцето ми...
Безкрайно...
Безхлебно... ...

Хрониките на Наташа Дракула
Гледам замислена залязващото слънце. Небето е започнало да почервенява, а загадъчните бели облаци са приели някакви странни форми. Нещо става с мен... или пък вътре в мен. Цял океан от горчиви спомени се излива в съзнанието ми и ме кара да се чувствам ужасно. Залезът, чер ...

Здравей
Ако се срещнем сред тълпите,
сред шумното хорско море,
ще се познаят ли душите,
ще пропусне ли удар сърце? ...

Стара ябълка на двора,
протегнала широко свойте клони,
и без да чувства тя умора,
безпирно снежните кристали гони.
И чувства вихъра на топлината, ...

... И в сивотата на бялата къща се вглеждат.
С уста натежала "сбогом" не могат да кажат
на своето минало. Бъдеще скрито и плашещо,
не зарад друго, а просто за туй,
че няма да има картина отново рисувана. ...

Отражения 60
От името на народа, силните на деня подтискат целия народ или отделни индивиди, които представляват препятствие за тяхното лично благополучие.
Георги Гълъбов

Всички мисли са история,
гълъбите на тавана отлетяха,
любовна мъка - той пребори я,
колелата на тъгата спряха.
Идват и си отиват чувства, ...

Вън...
От очертаните граници,
в които не поисках да вляза...
Някъде там ли срещнахме!?
Подари ли ми цвете, не помня... ...

Скитах...
Скитах като първата Луна,
по лявата ти половина,
Севера загръщаше с нощта
сянката ми непреминала... ...

http://www.youtube.com/watch?v=GTePij86JiI&feature=related
Орхидея тъй изящна, многоцветна,
в бяла орис безусловно ти се врекох.
В тропиците тръпнеща и неродена,
светлолюбива сянка твоя се нарекох. ...

http://www.youtube.com/watch?v=llhoAi44YGY&feature=related
Извикаха ме през нощта. Бях млад и зелен, на няколко месеца стаж. Скочих от докосването на сестрата. В малкото село вечер ми сервираха най-ужасните случаи. Усетих как ме облива студена вода, надянах панталона в тъмното и се измъкнах в коридо ...

Невидим свят
Невидим край от свят
откъснат от една вселена
танцуващ миг от теб избрах
превърнах се във него ...

Живял някога, много отдавна, още когато колата била 2 лева, един много тъжен и много самотен панталон без сърце. По цели дни панталонът плачел безутешно, обикалял обелските улици и говорел:
- Тази зла съдба, защо ме прокле така? Да се скитам сам по света, без да мога да обичам, без да мога да мразя, ...

музика, текст и аранжимент: SAVOV
изпълнение: SAVOV feat. Katina Zhivkova
продуцент: SAVOV
Звукозаписът е реализиран през 2007 година във Великотърновското студио "Fortissimo" с тон-режисьор Петър Друмев.

ще си нарисувам памукови обаци копеле
като изстържа остатъците от вчерашния лак
и половината декември
ако изобщо е възможно
и ще пусна някаква незначителна част ...