Чувам шума на листата,
животът край мен се свива.
Шептят навън цветята -
една любов си отива.
Не мога да спра да тъгувам, ...

Сигурна съм, че си спомняш
за нашата първа целувка.
Аз си спомням за нея
с неугасващи топли чувства.
Ти си МЪЖЪТ, който запали ...

Покажи ми я, тъгата...
(След тебе, тя ще бъде само моя.)
Ще съм най-тъжна на Земята...
И смазана пред яснотата на развоя.
Не съм аз тая, дето ще я следваш. ...

Уморих се от този живот. Уморих се от всекидневието. Уморих се да вървя сама по пустите улици на сивия, мрачен град и да се чувствам празна. Уморих се всеки ден да виждам изтощени лица, изстрадали цялата болка на този гаден свят... уморих се всички да изглеждат толкова съсипани и смачкани и сякаш ще ...

Стаята
Животът ти е празня стая,
сам затвори ти прозорците, вратите.
А не спира нещо в тебе да повтаря,
че изпразнени от смисъл са ти дните. ...

Във съня си аз те виждам през нощта
и почвам бясно да крещя
А щом аз чуя звънливия ти глас
губя сетивата си за час
Аромата ти усещам отдалеч ...

Този свят така лъжовен,
объркан, странен, разпилян...
поднася ти нектар отровен,
живот напразно пропилян...
Черна стая, дим и прах, ...

Проклети да сме, че сме алчни...
И аз със моите преструвки..
... че всичко е идеално, поетично, вълшебно!
Не чакай, по дяволите запрати ме...
Аз искам, искам, искам, искам ДА! ...

Погледнах в огледалото...
И видях материя...
Нищо друго!...
Просто материя...
И ми беше чужда... ...

В самия край на тази ограда,
парчето синьо изпрано небе,
с грохот в очите ти, пада
и реже ли, реже на две.
Една за тук - една за там, ...

"Пусни ме"
Изправи се...
затворен стоя вече задълго
пречупен е погледа в тебе
вземи тебешир и начертай си мишена ...

По идея на Валйорданов
Да живее техническата
революция.
От мен направи...
баба-скайперистка. ...

„Затворник № 50011, две крачки напред!”
Замъкнах тежките вериги и пристъпих. Последва удар, още един и още един, докато не паднах на земята. Болеше, но нямаше да заплача. Ще бъда силна. Ще търпя ударите до края и няма да се пречупя. Нямам какво да губя. Това, което означаваше нещо, вече изгубих. Сво ...

>>> Твоят глас е музика за моите уши. Любовта не мога да опиша и това ме мъчи. Защо е толкова трудно, вие ми кажете?! Защо сърцето ми така бързо тупти, когато стъпя до него и се погледнем в очи? Но мълчи, мълчи... Това не можеш да опишеш ти. Читатели, любовта ми е голяма, заслушайте се, сърцето ми в ...

По непомислени пътища,
неслучайни случайности.
Ти ме докосваш
през времето.
Слънчев вятър- ...

Фалшива кожа
Наистина ли светът е толкова лош? Ами да, добрите хора са на изчезване, ако изобщо са останали такива. Всички са облекли онези бели дрехи, които понякога са толкова прозрачни, че се вижда това безразличие, което всъщност е главният причинител. Ами добре де, Ани влиза в магазина, там Рен ...

Наведох се.
Загребах шепа пръст
от чернозема роден.
Сбогувам се с родната земя!
Молитва мълвя за пред път! ...

Черна, срутена къщурка,
с два контейнера отпред.
Тука майчина плесница
сетих най-отзад.
Тука под контейнерите стари ...

Стилът малко прилича на Gabba.

Посветена на един мой приятел, който вече не е между нас, текстът е мой, а музиката и изпълнението са на Краси Йосифов.

Мечтая до щастие вълшебно да стигна
до любов, която да ме плени,
до обич, която да давам за нищо
и за всяко да няма цена!
Да бъда за него жената, ...

Есента попарила е всичко.
Покрила е с оранжеви листа
земя, душа, сърце и всичко...
Изгони и зелените поля.
Останали са много малко, ...

Светът пропада без тебе
и се завирам в стената.
Смехът ми е непотребен
и съм най-малко жената,
дето съм наумила, ...

Такава съм.
Каквато ти ме създаде.
Студена.
Ледена.
Опорочена. ...

В очите ти аз виждам някаква тъга.
В сълзите ти чета, че го обичаш.
Но устните ти шепнат само горестни слова,
че любовта ви ти не помниш и никога не е била.
Но морските вълни ще му го кажат. ...

Свободата е ужасна смърт,
представим ли я в вид покоен.
Къде тогава са смехът
и ведрината на пороя?

По стоманеното острие на моята същност
вървят осъдени на изкушение девици.
Прикрили в бяло женската си външност
крилете си те режат. На шевици.
Достигам ги отново и отново. В мъгла. ...

Вълни от мисли
в бряг от спомени се блъскат,
но бряг реално не намират.
Потъва островчето на надежда
и бавно с него изчезва всичко. ...

Как ще те видят очите ми?
Как ще те усети душата ми?
Как ще те намери сърцето ми?
Като пътеката към тебе я няма...
Ще те срещна ли пак някога аз? ...

Злобата човешка бавно ме убива,
доброто около мен неусетно се свива
и всеки ден по една частица от него си отива,
а сърцето от студ се обвива.
Разумът крещи с пресипнал глас: ...

Циганско лято
Как хубаво е циганското лято
с последните си парещи лъчи.
Ветрец напомня есенното време.
Усмихвайки се, слънцето мълчи.

Твой ред е
И истината ще излезе наяве,
от нея много ще боли.
Вината не е моя съжалявай,
всичко връща се, нали! ...

Шумно
На простора съм метнала ризите,
дето снощи със тебе съдрахме,
тъй че сигурно чуха съседите
всички думи... къде ги побрахме? ...

Осъзнай се! Трудностите изграждали характера, калявали го, правели човек силен. Е, аз мога да споря с теб, мога да ти докажа, че не е вярно. Поглеждам се в огледалото и сякаш не съм аз, която бях преди. Твоите така обичани трудности ме промениха. Не съжалявам за нищо, но не се и чувствам по-добре.
О ...

Превъплъщения в жълто
Листата са най-жълтите сълзи
на земните
недра
са глоба!... ...

Събуждам се - навън е тихо, мрачно,
и се чувствам без амбиции, безпристрастно.
И винаги за тебе аз се сещам,
Но ти за мене не - това усещам.
И се научих - за мене ти си странен, ...

>
>
> *
>
> Към къщи вървя... ...