Животът ми направи много номера
и много ме кара да страдам.
И във тези тежки времена
лесно се научих да мразя.
Обичах силно и обичана бях, ...

Неизплакани сълзи
От стискане
залепнаха очите...
За да не плача!
Да не бъда ...

И дали, защото замина,
животът изведнъж отесня ми.
Угаснаха звездите в очите ми,
смрачи се синевата над мене.
И дали, защото замина, ...

С шал копринен връзвам ти очите,
завъртам те, а ти преброй до десет.
Сетивата отпусни и намери ме,
това е казусът и не е лесен.
Тишината ти говори вместо мене, ...

Застанала насред океана,
застанала насред балкана,
жената крещи,
жената търси,
жената иска, ...

С какво аз толкоз съгреших,
че, Господи, наказваш ме така жестоко?!
Добра съпруга, майка бях,
усмихвах се, дори когато ми се плаче.
Обидите на всеки в сърцето си таях ...

Отдавна изгубих своето сърце,
раздавах го на всеки без отплата!
Връщаха го омърсено. Но той - не!
Той счупи го и ми направи белег в душата.
Отдавна вместо сърце аз имам ... празнота! ...

Летя.
И с мене
мойте мисли.
На всяка мисъл
началото си ...

Ръцете, трескави от допири
разкъсаха слепотата на света -
лилави сенки, лилави вопли...
всичко е само люляков цвят.
Няма небе, а земята руши се ...

Ти си корабокрушенец
сред океана на страха,
изгубила се точка в многоточието,
драсканото по лентата,
което прави филма античен, ...

На Найденчо
Хей, приятелче, искаш да ти разкажа приказка ли? Но да знаеш, че не мога да разказвам така хубаво, като татко ти! Ама да не бъдела "женска" приказката? Няма проблем! Ще ти разкажа една малко весела и малко тъжна - като самия живот. И с поука на края!
И така, имало едно време...
Аз ги нар ...

С глава бодлива
плат пробива.
С ушенце крачи,
нишка влачи.
Тропоски прави ...

Времето минава,
а казват: "Приятелите остават".
Но при мен така не стана...
Какво бе таз' рязка граница - не знам.
Защо позволихте така да се отдалечим? ...

След толкова години на отсъствие
не вярваш, че съм променена...
Целуваш ме. И сякаш пак съм същата,
готова да ти подари вселена.
Но някъде дълбоко във сърцето ...

Липса... на живот
Ето ги!!! Отново са тук. ... Двамата рицари на смъртта и тяхната неизменна, вечна и безпощадна приятелка... Отново са тук... Ето ги - отново на освирепен от глад лов... Ето ги... Хапещият сняг, който на хапки си взема от душата ми... Пронизващият вятър, който отнася и трохите... И ...

Двама сме.
И в изгрева и в залеза.
Попивам сълзи-самота.
Събираш в шепи празното,
сърце-ранена доброта. ...

А днес морето се събуди във небето,
единствени вълни - на чайките крилете..
И гларуси пияни...
Внезапно есента настана.
А тишината спореше с водата ...

Упоена с аромата на стила ти,
повлияна от страстта в кръвта ти,
в краката ти безропотно се свличам.
Открила смисъла на песните без думи,
създала ритъма им помежду ни, ...

Ще те последвам
Искам те,
но пак те няма,
за теб копнея
всеки Божи ден... ...

Под една върба ме спряха.
Даже май ми прошептяха.
Гледам - шарени потури -
всичко може в тях да туриш.
Вързах пъстрата шамия ...

Пълнолуние
Натежала е луната... И е поредното извинение за моето безсъние... Тази картина ме стимулира да си представям какво ли не, докато сънят ми се мае със своята игра на криеница... Но тя се оказва приказно видение, в сравнение с принудителното озвучаване на нощната тишина. Включва се тревожно ...

Не можех да си тръгна нелюбима,
имах нужда от твоето дихание...
Ала проклета да съм! Много те убивах!
И като сирак мълчах те, със стенания...
Нещастна съм, че не искам твоето "обичам те". ...

БЪДЕЩЕТО Е ПРЕД ТЕБ, ПРИЯТЕЛЮ
Да живееш, значи да се бориш
Напоследък Големият-малък човек, се разболя от тежка болест, която наричаха апатия. Тя обхвана цялото му тяло и накрая получи хроничен характер. Позицията на бездушие, която беше заел сред тази динамика от хора и машини, го тласкаха към гибе ...