Черупчено
събирай ме
по пясъка.
От вятъра
разпръсната ...

Любов. Реших да започна есето си точно с тази дума, тъй като не смятам, че има по-подходяща. В днешното забързано ежедневие все по-рядко ни остава време да кажем „Обичам те”. За да успееш да поддържаш чувството все така живо, трябва да положиш много усилия и дори да загърбиш собствените си убеждения ...

Председателят се разхождаше по малката уличка покрай блока. В едната си ръка държеше пластмасова бутилка, до половината пълна с някаква жълта течност, най-вероятно ракия. Разбира се това заключение се потвърждаваше и от самото поведение и излъчване на председателя. Той беше доста мърляв и дори от не ...

В този сън не те видях,
сякаш разпадах спомена за теб.
В този сън сред други бях
и не зад теб, отпред стоях.

Кървав кръст, втора употреба, захвърлен в пръстта. На него аз лежа и дишам тежко. А ти си се надвесила над мен и забиваш мръсните пирони.
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо. С пръсти започваш да вадиш пироните от мен. Вземаш кърпа, носиш вода. И ме почиства ...

Едно
Ко Та Рак се събуди рано сутринта към 11 часа преди обед, протегна се и отиде в кухнята, за да закуси нещо. Там завари Гар Ван и Но Щен Вълк да хапват филии намазани с някаква зеленикаква субстанция.
- Добро утро - поздрави той - Какво е това?
- Добро утро - отвърна на поздрава му Гар. - Филии ...

ТАЗИ НОЩ
Вятър свири на цигулка без струни.
Коминът тъжен тихо приглася с тромпет.
Тази нощ луната ще ни целуне.
И песента на щурците ще звънне навред. ...

И Бездната се прероди в Безкрая...
Откъсна се една Въздишка тиха,
две мътни перли проследиха я лениво,
поде я Вятърът и затанцува,
отнасяйки поредната Надежда свидна. ...

Капят сълзи в невинни очи,
люлката спомени разлюлява
от неугаснали разляти мечти!
...
Прокапва дъждът от небето, ...

Сърцето мое на тази буря
''Стоп'' казва.
Не ще то отново да те приюти,
макар и спомените за отминалото
като огън да изгарят, ...

Заключвам
стаята на мрака
и гълтам ключа.
А той потъва мъчително
дълбоко в моето съзнание. ...

Пристъпваш неземно красива
в сребристо-лунната нощ.
Танцуваш за мене щастлива,
знаеш, че съвсем не съм лош.
Потъваме в буйна наслада ...

Обичах ли... Не пазя спомен.
Не помня устни, име и ръце.
Загубих се... В света огромен.
Едва долавям своето сърце.
До мен е болката. Живеем. ...

Красив свят
В красив свят се превръщат мечтите ни,
красотата нахлува в душите ни,
озарена от щастие и благослов,
с една истинска чиста любов! ...

Тъга и болка сплетени в едно
въздишат по ръба на тротоара,
а на съдбата острото свредло
разбива на една душа олтара.
А тя се бори с кървави ръце ...

Прости, приятелю, за всички изневери...
отчаяно се лутах в тоз живот,
душата търсеше утеха... не намери,
сърцето търсеше любов... а няма брод.
Прости, приятелю, аз още те обичам... ...

Обичам те безкрайно аз,
не карай ме да страдам в този час.
Кажи, че обичаш ме и ти,
па макар отново ме излъжи.
Моля ти се не мъчи ме, ...

Жълта роза
Душата ми е жълта роза,
разкъсана от времето и от тъгата!
Душата ми е жълта роза с цвят,
по-жълт от есенни листа! ...

Гледаш... вглеждаш се... погледни пак!!!
Кой си? Къде си? На мястото си?
Не спирай... дори за миг не спирай себе си!
Отпусни се, освободи съзнанието си...
погледни и не очаквай нищо, просто се помири! ...

Защото,
живите кОсове
нямаха дом
/след лятото/.
Защото, ...

Мъгливата есен,
октомврийският хлад,
небето надвесено
тъмните облаци,
краткото слънце, ...

И всеки път, когато съм ранена,
и всеки път, когато ме боли,
аз взирам се и търся сред звездите
усмивката на твоите очи.
Те, татко, непрестанно греят в мене. ...

Стефан внимателно слезе по стълбите на малкия минерален басейн. На фона на изкуственото осветление, басейнът изглеждаше призрачно със синкавия си цвят и бялата пара по повърхността му. От малките зарешетени прозорци се процеждаше сива есенна светлина, предвещаваща падането на нощта. Стефан се отпусн ...

Събудих се от твоята целувка,
клепачите ми, сънени погАли.
Сънувам ли я,
топлата милувка?
Не може да е сън- ...

Сама
И ето пак стоя сама,
не понасям таз безмълвна тишина.
Как искам с някого да поприказвам,
да го слушам, да разказвам... ...

Скъпи дядо Коледа, да, знам, малко съм голяма да ти пиша и знам, няма да го получиш, кой получава писмо без адрес, но най-страшното е, че вече го няма и желанието. За какво си ни ти, когато дори от Господ се отричаме, нали ние сме достатъчно велики. По-добре си дай имейла, сега това е модерно и лошо ...

Сърцето може силно да обича,
но може също толкова да мрази.
Много те обичах, не отричам,
но мразя те сега и мразя и онази ...
... за която дълго ме лъжеше, ...

"Я к вам пишу - чего же боле?
Что я могу еще сказать?.."
А. С. Пушкин
Поредната ужасно дълга нощ.
Тревожна и безсънна... И безкрайна. ...

Боли ли ви глава?
*прозаичен - лишен от емоция.
Светът, казват, енергия бил.
Омразата, казват - съществува.
Доброто казват, ...

Отминали мигове
Ти дойде и си отиде,
изгуби сред толкова лица,
но все още помня твоята усмивка -
неземна, несравнима - изуми ме! ...

И бих се разплакала в нощи нечакани,
но тебе бих чакала зими наред.
В години помръкнали няма чувства заглъхнали
и сякаш, че вчера вселената свърза ме с теб.
И снежинки омагьосани, до диабет захаросани, ...

Не си виновна, чуваш ли, прости си.
Прости си за вината без вина.
Друг сценария е писал...
Нарича се съдба.
Избор има, ала той е за нас самите. ...

ТИ МЕ ПРЕДАДЕ
Галех лицето ти,
целувах те,а ти нямаше
смелост да прошепнеш
обичам те. ...

Една за делник и една за празник,
една за работа и една за почивка,
една за вкъщи при семейния досадник,
една за детето - и то за мама пита.
Една за сутрин и една за вечер - ...

На този свят,
освен душата,
всичко реквизит е -
купува се, продава се и губи;
подхвърлил празната визитка, ...

Ще продължим нашето жестоко изпитание: един опит за честен и безпристрастен поглед в огледалото на истината към нашата национална душа. Поглед без грим и илюзии.
Този път ми се иска да започна с много баналния анекдот за българина в ада. Според него, казанът с катран, където били измъчвани нашенскит ...

Ти ли си, мамо, мене проклела,
ти ли си песен със сълзи преплела,
та скитам безцелно, покой не намирам,
по пътища прашни вървя и не спирам.
Бащиния ли си имот заложих, ...

Нали не искаш
да се върна,
непредвидена,
виновно
преднамерена ...

Не зная живея ли или тлея,
съмнение ли в мене зове
на бъдещето образа неясен
или отчаяние в душата расте.
Не блясва надежда желана, ...

Царува душата ми
в просторите мои.
Замък
съм й издигнала,
не от камък, ...