Към мама
Кога ще ме поканиш на кафе,
да ме почерпиш с обич и надежда,
тъгата във очите ми да спреш
с най-майчината бяла нежност? ...

Обичам аз едно момиче,
събрало в себе си света -
епична, дръзка, романтична,
с душа от ангелски ята,
подгонени от върколак ...

Полусънени бродници,
напиращи истини,
кошмари от тъмнина,
всяка лъжа -
последната прошка. ...

Болката ме засипва,
стеле се върху мен,
душаат ми ме подритва,
окована е в плен...
Не мога да се събудя ...

Студено е.
Тишината ме докосва по краченца.
Усещам те плавно до мен.
Гушкам те като езиче.
Целувам те като елексирче. ...

На твоите чувства
не съм господар.
Уморих се
по тебе да жаля.
Нося си кръста - ...

Пет часът, сутринта!
Почти унесена в неспокойния си сън -
стряскаш се - за кой ли път от пътната врата!
Чуваш - до болка познатия шум!
Стискаш от страх леглото, ...

Ако трябва да избирам
Ако трябва да избирам съмнение или...
Избирам вяра.
Ако трябва да избирам спокойствие или...
Избирам действие. ...

Неразбрани
Надежди и мечти
по невъзможните любови
ни топлят вместо длани.
Тишина след думи ...

Далеч от мен
Ето те - до мен си седнал -
чувствам твойта топлина;
ръце увил си ти около мене,
глава допрял до моята глава... ...

Чакам
В този аромат на ранна есен
Ябълки
Кафяво е
Канела ...

Без теб - сама, със теб - не зная.
Готова съм да почна пак наново!
Нова битка, нов път да начертая...
Събирам всичко, хващам влака и готово!
Лудост? Просто вярвам в любовта. ...

Вървях по пътеката на ада
и минах през всичките му кръга.
Но като тебе друга не видях.
Молех се, врекох се на друга,
но за тебе всяка нощ мечтах. ...

Два свята
Прасето станало танцьор,
старало се, в туй няма спор.
Танцувало пред пълна зала,
бленувало дебют ”Ла скала”. ...

Ти ли ще ми върнеш младостта
и пропуснатите безвъзвратно срещи;
в самота, погубената красота –
как ще ти простя за тези грешки?
Ти ли ще ми върнеш с вечността ...

Капричио...
Тревожност - през сълзИ и смях...
Неподредена...
Гола...
Бягаща в дъжда... ...

Слънцето усмихнато поглежда
над морето, плахо
във водата се оглежда,
гларус със крила помаха.
Улиците оживяват ...

Честит имен ден,
желае ти сърцето в мен.
Какво друго ти желае то -
написано е в това писмо.
Сладурче мое, ти ...

Есенни багри…
Слънчев лъч непокорен
рисува птици…

Дишаш, издишаш... и после какво?
Смях и сълзи, а после защо?
Защо го живееш този живот?
За скърби и блян,
или страшни тъги? ...

Идваш като топъл лъч...
Като Слънце, като светлина,
като романтична ръж,
във пустинята вода.
Като образ на екрана, ...

Писмо до Бога
Неудачен създател си, Боже.
И небрежно творил си по Своята воля.
Уж създал Си ме чиста и свята,
а допускаш да плюят в душата ми. ...

не се изгубих
в името на нищо
и никого
не опустоших
редувах есента ...

Луната заспа... останахме сами
далече от други очи.
Остани.
В трамвая съм, на втората слизам
с риза, изплетена от погледи, ...

Понякога тъй силно те обичам
и толкова желая те до мен,
че всяко друго чувство аз отричам
и всеки друг порив е заличен.
Понякога е толкова ужасно ...

Отивам си. Във вихъра на танца
със болката ми бягаме от теб,
в дълбокото ми празно ме очаква
една пътека, окована в лед,
а аз загубих балните пантофки ...

Поисках две ръце в този ден
есенни огньове да събудят,
поисках две очи да гледат мен
и в мен отново и отново да се влюбват...
Поисках с две целувки в утринта ...

За избора исках да ви говоря. На дрехи. На обувки. На грим. На хранене. На режим на спане. На приятели. На отношение към задълженята. На врагове.
Не че имам какво да ви кажа за него. Изборът - дали да продължиш да четеш. Може да има нещо смислено. Или да няма. Ти избираш.
Еди-какво-си се случи, защо ...

Помня, че съм роза (без бодли),
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням, че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих...
Атлазени разлистих цветовете, ...

Той каза,
дриймкечера* ти е направен от рапани,
защо не е на мястото си,
ти сънуваш ли кошмари,
аз сънувам, ...

ВАКАНЦИЯТА СВЪРШИ
Голямата ваканция приключи,
отново тръгна всеки да се учи.
Задачки трудни имам да решавам,
ще трябва, значи, много да внимавам. ...

Слънцето не грее, където теб те няма!
И не е весело, където ти не си!
Боря се със себе си, каква измама!
Плача, но за теб не са останали сълзи!
Когато ти замина, веднага зимата дойде. ...

Домъчня ми за твоите глупости, защото те не са фалшивите "опаковки", с които другите се опитват да опаковат лицемерието си.
Ти си онова дете, което прави пакости в моята душа и ме наранява, но в същото време ме радва със своята усмивка... затова толкова много те обичам.
Знам, не мога да те притежава ...