* * *
Когато стигнеш до там, че да седнеш
на пейката в "бялата стая"
и нищо не виждаш макар и да гледаш,
и да се взираш в безкрая, ...

Казваш, че няма изгубени мигове,
че докрай ще обичаш, но страдаш, боли...
Скътали в сърцето мечтите изгубени? Стига ли
обичта ми към теб?... А сега си върви.
Казваш, че с мен си щастлив, ...

Очите ми поглеждаха със блясък
до вчера, когато някой го уби.
Хей тъй, подхвърлиха им пясък
и никой не помисли, че боли.
Сега от мен се иска да прогледна. ...

Не е моят глас това,
сърцето ми говори.
Моля те, чуй ме сега,
а после реши какво ще сториш.
Харесах те в мига, в който те видях ...

Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни. ...

Живях безцелно,
презрян и пренебрегнат,
от дяволът лукав засегнат
и търсех аз
това чудо неземно - любовта, ...

Моята първа момчешка мечта -
Домна се казваше, казваше тя.
Детската чиста, невинна душа
дъхаше сладко на горски цветя.
Минаха много години и аз ...

ПРИЗИВ!
Хей, ти!
Да, да, точни ти!
Ти, с доброто сърце и вярващата душа. Ти, с малката, но сплотена компания, с която ти е кеф да си прекарваш времето. Ти, с вечната усмивка на лице, макар не винаги да ти е весело. Ти, която вярваш в любовта, но не си го признаваш на никого. Ти, която ходиш на църкв ...

"... да можеш да летиш, като цял живот си лазил..."
Случи се преди повече от година, но случката на гарата остави дълбок спомен в съзнанието ми. Беше при едно от последните ми пътувания за София. Ден като ден. Студен, декемврийски, изпълнен с бързащи хора. Едни си отиват, други се прибират за празни ...

Валеше. И сякаш не беше 9 сутринта в понеделник, 20 април, а късно през нощта.
Беше мрачно. Локвите бяха навсякъде. Малкото провинциално градче не бе виждало толкова дъжд от близо 20 години. Улиците, на свой ред, бяха задръстени от автомобили, карани от шофьори, надуващи клаксоните, изнервени от без ...

Сън
Сънувах сън...
В ръцете нежни
лампа бях...
Но щом ме дланите допрат, ...

Ще ме спреш ли?
Спри ме само, ако мислиш,
че за теб ще бъда една.
Моят път е душата ти.
В тъмното по нея крача. ...

Как бързо ме замени,
как лесно ме забрави...
Когато ме лъжеше в очите,
болката прикривах в гърдите.
Исках да викам, да крещя ...

посветено
Умряха всичките съзвездия
***
Покълна тишината във Вселената.
Във Страх се раждаше нощта. ...

СТРУЙКА ВИНО
по моето тяло,
глътка обич,
в очите ни жар.
Дълга вечер ...

Когато сърцето ми лудо забие,
знам, че е заради теб.
Когато вечер заспивам, сънувам единствено теб.
Където и да погледна, виждам единствено теб.
Когато денят едвам се надига, в него ...

ХЛЯБ
Аз съм хляб от друго тесто.
Няма мая в моята закваса.
На трапезата нямам место -
в мене има друга нагласа. ...

Забравяме какво е да се любим.
Отхвърляме акорда на телата.
Сред джунгла сме. И силите си губим...
А пътят е отцепен. За обратно.
Напред е тъмно. А назад - засади. ...

Когато спокойствието
и тихият
сън
не дойдоха сами,
магарето реши ...

Вратите свои нощта разтваря,
да те погълне во веки веков.
Недей да просиш милостиня,
бедна, гордост – наранима.
Остана в спомена, застина в мрака... ...

Познаваш ли, ме да ти кажа,
не искаш ли, да ти разкажа,
за нея - приказка една,
за нея - как се подигра.
И азбуката той започва, ...

Стоиш на масата и музиката тихо свири, светлината е приглушена и всички около теб са, като че ли, изпаднали в някакво странно състояние. Те спят, те сънуват. Само ти си буден и виждаш какво става.
Стоиш на масата и срещу теб е Тя, а до нея е Той.
Лигавят се, казват си мили думички и Тя чува него, а ...

Пътят
без трите посоки-
освен една.
Коларски.
По средата-трева. ...

* * *
Вървя през сумрака
по дълги алеи.
Загадъчни сенки
стъпват на пръсти ...

Бях глупачка! Позволих ти да влезеш в живота ми така неусетно и ти се превърна в нещо толкова ценно за мен. За съвсем кратко време ние разбрахме, че става нещо между нас... дори и другите го виждаха. Политахме във въздуха, забравяйки, че ще трябва все някога да спрем. Ти... ти ми показа какво е любо ...

Скоро ще се навърши една година, откакто сме заедно. Преминахме през толкова перипетии. Лятото бяхме в различни градове. Направихме всичко, за да се виждаме доколкото е възможно повече. Изживяхме и изчувствахме по веднъж всеки сезон-в студената зима сгрявахме сърцата и телата си, цветната пролет беш ...

Защо съдбата се оказа тъй-жестока
и те грабна изведнъж?
Остана болката дълбока
и раната в гърдите ми.
Нима заслужих аз това ...

Спъват ме и падам.
Тъчпат ме, но продължавам.
Усещам как разсъдъка си губя...
Господи, дано от кошмара да се събудя!
Сама създадох този грешен свят, ...

Днес няма да мисля за теб! Ето, почвам!
Събуждам се и изобщо не усещам аромата ти, който (как, по дяволите) сякаш се е напластил във всяко кътче на спалнята.
И ето, ставам и си приготвям закуска и даже и не мисля за това как приготвях и за теб всяка сутрин.
Обличам се и не ми липсва начинът, по койт ...

> Едно време пееха братя Аргирови "Ненужен".
> Бях млада и беше ми смешно.
> Сега се усещам ненужна, и бога ми,
> направо тъга ме лови безнадеждно!
> Опитвам със себе си да се шегувам, ...

Прошката...
Вие умеете ли да прощавате? Умеете, така ли?! Добре, но наистина ми се иска да съм за миг у вас и да видя какво влагате в това понятие. Иска ми се да знам какво влагам аз в него.
Спомням си, че когато бях малка и по филмите някой казваше - „прости ми" наистина не разбирах какво искат да ...

Вървя по улиците на града. На моя град, тъй близък и далечен. Срещам погледите на хора, които може би съм познавала някога. Пресичам двора на гимназията. Татко, татко, къде си? Кога отлетяха годините, когато всички тичахме при теб за щяло и нещяло? И ти ни бе опора и пристан. Няма те вече и нищо не ...

ИГРАТА
А колко много искам да сме двама,
да бъда твоя малка дама...
А колко много искам вечер
мене да сънуваш ...

Ще вляза през портите в тъжната крепост,
следи ще разровя, ще плюя прахта,
дихание нежно в признание с трепет
ще търся с поредните болки в плътта.
Ще взема сълза, в балон ще я сложа, ...

През слънчеви лъчи към теб поглеждам,
искриш, обляна цялата във злато.
С огнена колесница в небето те отвеждам,
душите ни упойва дъхът на лято.
Ще ти покажа вълшебствата на този свят, ...

Не знам защо
те виждам... В сенките мълчиш
на тези есенни листа,
които на раздяла плачат...
Разлюбват ги дърветата ...