Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389.2K resultados
Блудница
🇧🇬
Отново поругана, засрамена, смутена,
душата омерзена, белязана с пореден грях;
отломка от достойнство дали остана в нея,
където болката танцува с ярост и без страх!
От собствената плът - непоносимо отвратена, ...
Седемте джуджета се прибираха от работа в мината, всеки нарамил кирка в строен ред. Навели глава, те вървяха към вкъщи и всяко от тях ронеше горко сълзи при мисълта за срещата със Снежанка. Внезапно в далечината чуха кон, който препускаше, ездачът му не жалеше силите на животното. Те спряха любопитн ...
Мразя да тичам, тоест не толкова мразя, колкото ме мързи... то и "мързи" не е точното определение, а по-скоро скучно ми е. Да, точно така - скучно ми е. Странно е да ми е скучно да извършвам еднообразно многократно повтарящо се физическо действие при условие, че практикувам дисциплина основното, в к ...
ВЪРХУ ВЪГЛЕНИ ОТ СЪЛЗИ
В терлиците, изплетени от мама,
преливат цветовете на земята,
следите от прегърбеното рало
под възлестите пръсти на баща ми. ...
Към теб обръщам се във този късен час
и бавно шепна думи плахи,
проклинам се, защо те лъгах аз,
защо прикривах любовта си.
Като черна дупка съм изпълнен... с нищо ...
Нежелани съмнения очернят ми душата,
непознато грозно чувство ме обзема,
изричам думи, ограничаващи свободата,
а нямам право на това!
И точно теб, любимо мое, ...
Гар Ван влиза в бараката зад къщата на Кух Че Реп, която от тук нататък ще наричаме просто "Бараката", където се помещава неофициалната квартира на Околийският шах клуб* и застива на вратата със слисване трета степен. В същото помещение се провеждат** репетициите на "Още неназованата музикална банда ...
ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
трета част
Това е той, той, той. Жената вероломна влетя в света на мъжа и задъхано попита:
- Дали птиците се чувстват свободни и безгрижни, когато летят в простора?
- Казват, че хората им завиждали, защото могат да отидат, където си поискат - отвърна, без да се замисля, някак неохо ...
Тази нощ обърка мислите на всички. Преплете ги, омота ги, също както прежда кълбо. Всички се опитваха да разплетът кълбото, да премахнат възлите, но сякаш не катастрофата беше огромния възел в ръцете им, а самите онези неща които криеха тихо в сърцата си. ДАниел легна на леглото си, хвана се за чело ...
С есенен дъжд чумери се, плаче и диша светът.
Тъжният вятър на флейтата на раздялата свири.
Скъсахме някак си леко, без да жалим това,
че прекрасната наша любов, без топло умира.
Нетърпимо боли... Колко безжалостно стъпкахме ...
Не прекланяй глава пред всяка беда,
животът е полигон за силни тела,
укрепвай духа си за смели дела,
той да ти бъде пътеводна звезда.
Не крият небесата поглед от теб, ...
Вече друга съм, да знаеш -
под стъпките ми никне пак трева...
В най-жарката пустиня ще узнаеш,
под устните ми, че извират езера!
На моя поглед ще потърсиш ...
В косите златни впримчила сама
лъч от слънце - сутрешно, невинно,
на хоризонта преди миг изгряло...
Мечтите нейни, лекички като перца,
във мислите кръжащи пак рутинно, ...
Самотна улица и хора без души,
и мрак, и нито капчица надежда,
около тях света им се руши,
а те, забързани, дори и не поглеждат.
Не искам да минавам аз оттам, ...
Да те обичам, значи да боли...
Да те обичам – не трябва...
Но мога ли да забраня на сърцето
аз да се надява, да люби, да вярва,
че ще бъде в плен на твоите мечти? ...
Пролог
"Прах. Кръв. Викове. Ужас. Болка. Виждам всичко това като в сън. Имам чувството, че планината ни следи с невидими жални очи и се моли за нас. Но сякаш нищо няма значение. Чувството е пълно - онова чувство на мрачно опиянение, откъсване на душата от физическата мъка... Ах, да, ще убия, прости ...
Когато, Господи, застана пред икона,
стъписвам се и, с малка свещ в ръка,
преглъщам пак поредната обида,
че съм слаб човек и като всички тях греша...
От свещите се стича восък, пламък после, ...
Нежността е като лилия!
Каква красива идеалия - един топъл поглед,
един висок полет, eдна прекрасна усмивка и
нежността бликва в страстен порив!
Всичко за мен е нежността, без нея ще е загубен света!